Едни от най-важните хора в историята на Китай

Чан Кайшъ и Сун Мейлин (1887–1975 и 1898–2003, на снимката горе) 

Заедно Чан Кайшъ и съпругата му Сун Мейлинг постигат един от най-редките подвизи сред хората в Китай през първата половина на 20 век: те развълнуват световната сцена. Всъщност двойката, която доминира китайската политика в продължение на две десетилетия, е сред най-изявените незападняци на планетата през 30-те и 40-те години на миналия век.

Най-голямото им изпитание идва през годините 1937–45, когато Чан ръководи военните усилия на Китай срещу японците. Това е фазата на Китай от Втората световна война, в която над 10 милиона жители са убити и близо 10 пъти повече стават бежанци. През тези години Чан се превръща в глобален политически играч от тежка категория, които седи редом с Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил на конференцията в Кайро през ноември 1943 г., където се разисква бъдещето на следвоенна Азия.

До Чан е Сун Мейлин (която, забележително, щеше да живее в три века), преводачът му към външния свят. По-рано през 1943 г. тя изнася речи за военните усилия на Китай пред Камарата на представителите и Сената във Вашингтон, едва втората жена, която се обръща и към двете камари на Конгреса.

Режимът на Чан не издържа. Покварен и отслабен, той оцелява до 1945 г., но е победен от комунистите на Мао през 1949 г. През годините на войната обаче Чан и Сун Мейлин са по-ярки от всички други азиатски политици в света.

Ли Цинчжао (1084–1151)

Много поети се помнят след смъртта им, но не много имат кратер на планетата Венера, кръстен на тях. Поетесата Ли Цинчжао обаче има.

Тя живее по време на късната династия Сун и израства като част от китайската по това време силно регулирана съдебна бюрокрация. Позицията на съпруга й като висш служител й предлага достъп до свят с висока култура – възможност, която тя използва с удоволствие.

Ли научава наизуст много от великите китайски класики и става експерт по калиграфията и епиграфиката (изследване на древни надписи и текстове), които са част от знанието, което определя цивилизованите хора по това време. Тя също се превръща в блестящ и известен поет сам по себе си.

„О,“ пише Ли по-късно, „само ако този живот можеше да продължи.“ За съжаление не продължава. Династията Сун е време на големи политически сътресения и през 1127 г. съседен народ, Юрхен, нахлува, принуждавайки династията да избяга от столицата в град Кайфън. Любимият съпруг на Ли почива от болест в началото на конфликта и тя е принудена да се скита в продължение на години, опитвайки се да запази колкото се може повече от колекцията от книги и ценни предмети на своето семейството, но без резултат – в рамките на няколко години не остава почти нищо.

В крайна сметка Ли се установява в новата столица Ханджоу, но след тежък развод с втория си съпруг, репутацията й вече е уязвима. Въпреки това, тя се възползва от новия си, по-нисък статус, за да напише поредица от творби, осъждащи владетелите Сун за това, че се поддават на нашествениците. По този начин тя си създава репутация на истински патриот, която се запазва и до днес. Не е чудно, че съвременните китайци решават да кръстят небесен обект на нейно име.

Дин Лин (1904–1986)

През 1927 г. китайската литературна сцена е поразена от сензационен нов герой. Тя се казва Софи, млада жена, разтърсена от сексуален копнеж и решена да измъчва надеждното си и доста скучно гадже, докато жадува за висок, красив мъж, когото не може да има. Софи нарушава цяла гама табута за младите китайски жени и поведението им – и в резултат на това се превръща в литературен феномен.

Софи е творение на Джианг Бингжи, която става известна с псевдонима си Дин Лин. Тя се появи по време на краткия разцвет на либералната култура в градовете на Китай, известен като движението Нова култура, което вижда смела нова вълна от феминизъм и социалните промени.

Динг Линг се включва в лявата литературна сцена в Шанхай и Пекин, но скоро се налага да бяга от националистическите политически власти, които смятат хора като нея за опасни и подривни. До 40-те години тя се присъединява към комунистите на Мао Дзедун, но дори това не означава край на проблемите. След победата на Мао през 1949 г. Дин Лин се оказва във вътрешно изгнание, принудена да живее в отдалечената провинция в продължение на десетилетия, защото възгледите й се считат за „буржоазни“, опасно индивидуалистични и „десни“.

И все пак от 70-те години на миналия век Дин Лин е най-накрая реабилитиран и днес се помни като един от най-важните феминистки автори в Китай.

Кумараджива (334–413 г. сл. н. е.)

Милиони китайци произнасят думите на Кумараджива всеки ден. Далеч по-малко обаче имат представа кой е той – може би най-влиятелният лингвист в Китай, който превежда някои от най-важните будистки текстове от санскрит на китайски. Това е наистина огромно начинание, тъй като включва работа с 2 милиона китайски символа.

Кумараджива е родена в Куча, централноазиатски град-оазис, който сега е в далечните западни граници на Китай. Майка му е набожен будист и възпитава сина си като част от религиозна общност. Когато той достигна зрялост, тя решава да замине за Индия – и те никога повече няма да я видят.

Кумараджива води съзерцателен живот като будистки свещеник, но в поредица от нашествия и окупации от изток той е отвлечен два пъти като накрая се озовава в големия китайски град Чан’ан (съвременния Сиан). Там неговите езикови умения са приети в двора с възхищение и той получава задачата да превърне някои от ключовите будистки учения във форма, която китайските поклонници могат да разберат и използват.

Работата му на моменти е доста трудна: санскритът и китайският са много различни езици и в един момент Кумараджива казва, че работата по превода е като да ядеш ориз, след като някой вече го е сдъвкал. Но в крайна сметка успява и в днешен Китай огромен брой будисти използват неговите текстове. Въпреки че името му е избледняло, неговото постижение е вплетено в тъканта на народа.