shareit

Единственият нацист и светец в Руската православна църква

| от |

Сигурно вече сте разбрали, че руската версия за водене на война е: освобождаване на Украйна от нацистите. Това със сигурност е изненада за мнозина, но нека обясним защо точно този режим е от особено значение. Да, днес ще открием най-различни крайни фракции, които твърдят, че са нацисти, фашисти, нео-нацисти и всякакви други. По отношение на тяхната сила и възможности, можем спокойно да заявим, че това са агресивни, но и ограничени хора, вярващи изцяло в идеята за чиста раса.

Руснаците приемат идеята за нацизма като изключително свещена и важна. Това е войната, която е спечелена от последния век. Това е моментът, в който Русия вади своите герои. Войната обаче приключва, но без правото на врага да изчезне. За да има война, както казват някои известни нацисти, един народ трябва да има постоянен враг и да бъде заплашван. Руският ефир е пълен с най-различни предавания, разказващи за свят, който никога не сте виждали. Ако сте пропуснали някои от последните новини, в Украйна се намира НАТО и повечето войници, донесли победата на Украйна, са били натовци.

Очевидно е, че имаме Русия, която продължава да помпа старата слава и да ни запознава с величието и освобождаването на света от нацизма. Проблемът тогава, е и проблемът сега – в миналото има само един договор за наем-лизинг, който позволява на Сталин да получи модерно оръжие и да го използва. Без него може да забравите за края на войната. Ако се върнем обратно към Афганистан, можем да си спомним как муджахидините успяха да победят руската елитна армия, използвайки стандартно американско оръжие.

Следователно единствената велика война, в която Русия е успяла да излезе победител, това е Втората Световна война. До тук добре, но ако нацизмът е изчезнал и все пак имаме някакви редки крайности, защо продължават да го използват? Отговорът се крие във факта, че страхът от голям и общ враг, може да поддържа всички послушни.

И тук идва една много забавна част, знаете ли, че във великото православие на Руската църква, присъства нацист. Точно така, не се шегуваме, един немски войник, служил на нацистка Германия, намира място сред руските светци.

Историята на Александър Шчморел е наистина интересна. Той се отрича от Хитлер и е обявен за светец след войната, когато изпраща писмо до сестра си, когато е осъден на смърт. Роден е като русифициран германец в град Оренбург, локализиран на границата с Казахстан. Неговата майка е с руски корени и умира от тиф, когато Александър е само на 2 години.

През 1921 г. неговият баща ще реши, че е време да избяга в Русия и след като се озовава в Гражданска война, последният му вариант е да замине за Германия, където да се срещне с втората си съпруга. Втората майка на Александър също е рускиня, която се старае да помогне на момчето да не забрави езика си. Семейството поддържа семейните връзки и традиции. Александър е пил чай от самовар, ял е палачинки, опитвал е пирожки и практически остава близко до руските си корени, никой не се опитва да ги скъса.

Единственият проблем е, че ако има някой за мразене, това са болшевиките. Малко след това има и кой друг да мрази в Германия – Адолф Хитлер и всички негови подчинени, които смятат, че това е възможно за страната. Руснакът дори е успял да види Хитлер, докато вечерял в ресторант с приятелка. На нея споделя, че нацистите миришели на мърша и това не носи много позитиви.

През 1937 г. идва време за военна служба и руснакът отказал да се врече във вярност на Германия, нито пък на Адолф Хитлер. Освобождават го, макар и с много проблеми, но вторият път, когато ще го потърсят обратно в редиците, никой не го пита в какво се кълне. Годината е 1940 и Александър е все още студент по медицина. Участва във френския театър на войната и получава правото да бъде полеви хирург.

Постиженията на националния социализъм изобщо не му харесват и като бъдещ лекар ще продължи да негодува. Търси всякакви варианти да не се съгласява с всичко случващо се. Заедно със своя колега Ханс Шол ще организира подземна организация с името „Бяла роза“, която ще се опитва да събере студенти и професори – противници на Хитлер. За него всички може да са различни, но да имат една цел – богатството на човечеството е неговото разнообразие и не е правилно човешкият живот да се харчи толкова лесно, поставяйки под въпрос ценностите на една държава пред една идея.

Това споделя и на сестра си, която също е част от движението. Александър не вярва, че е достатъчно да се постави един флаг и всички да го последват послушно под маршировка, да ходят във формация и да не задават въпроси. Студентът не отрича, че обича Германия и въпреки това мрази много Хитлер, който по това време се опитва да я унищожи. Членовете разпространяват най-различни бележки срещу нацисткия режим, твърдят, че германците трябва да се срамуват изцяло от своето правителство и първо да се погрижат за него.

Говори се за свобода, говори се бунт и всякакви надписи се появяват по стените на сгради в Мюнхен. Александър е извикан в армията, за да участва в съветската инвазия през 1942 г. Неговият приятел Шол също влиза в битка, като прекарват около три месеца близо до Смоленск като част от медицински екип към 25-та пехотна дивизия. Александър никога не отива на фронтовата линия, но успява да се смеси с местните и да продължи да потвърждава истината – Хитлер е зло, което няма място нито в политиката, нито никъде другаде.

На 8 февруари 1943 г. цялата му организация е разкрита. Един от служителите в университета е задържан и предава Ханс и Софи Шол, които са раздавали флаери с информация. Александър се издирва и наградата за него е от 1000 марки. Задържан е малко след това. Всички задържани са представени като членове на Болшевишката партия и са работили за СССР, поне по думите на очевидците. Само четири дни след делото, Ханс и Софи са изпратени на екзекуция.

Делото на Александър се разглежда до 1943 г. дядо му Рудолф Хофман е един от най-дълго служилите в Национал Социалистическата немска партия и многократно се жалва пред Химлер. Отговарят му, че понеже неговият внук има руска кръв, определено заслужава най-суровото наказание. Александър пише от затвора на своите роднини, че не се страхува да умре. Прави го за доброто на всички и вярва в Бог, че всичко ще е наред. На 13 юли 1943 г. е екзекутиран с гилотина. В Германия днес има улици, училища, площади и паркове на негово име. Кръщават се и други сдания на него, които трябва да показват, че някога е имало и борци на разума, които се опитват да намерят разум. На 4 февруари 2012 г. Руската православна църква го записва като светец.  

 
 
Коментарите са изключени за Единственият нацист и светец в Руската православна църква

Повече информация Виж всички