Джон Гоу срещу ледената прегръдка на Британска Колумбия – да оцелееш на инат

| от |

Още от Chronicle

Ада Блекджек - шивачката, която оцеля две години в полярния студ
Чарлз Лайтолър, който оцеля Титаник и две световни войни
В ранното утро на 10 април 1969 г. Джон Гоу се качва на своята Чесна 140 и се подготвя за полет към малкото планинско градче Голдън, Британска Колумбия. Неговият приятел Бернард Ройл стои на пилотското място и проверява всички уреди на самолета за малко по-суровите условия.

Никой не подозира, че този полет ще бъде последен за Бернард, а самият регион в следващите няколко десетилетия ще бъде меката на ски дисциплините. Локацията се достига единствено и само с помощта на хеликоптер, следователно можем да допуснем, че тази местност е препоръчителна само за истинските търсачи на силни усещания. В далечната 1969 г. ситуацията е била малко по-различна. Гоу и неговият бизнес партньор често разхождат своите гости с малък хеликоптер, за да покажат красотата на природата. Те не притежавали свой собствен и наемали малкия Bell B1, който се използва от местна компания за добив на дървесина. В следващите месеци е имал намерение да закупи по-голям и по-бърз хеликоптер, с който да разкрие пълната красота. Необходимо му е само да открие правилният терен, където може да кацне машината. Трябва само да се направи разузнавателна мисия с помощта на Чесната.

Джон е опитен планинар, а неговият партньор Шейзер е ски-инструктор, който през зимата обучава младежи и управлява ски курорта Sunshine Village. Сутринта, в която Джон се подготвя за излитане, носи сериозни зимни ботуши и дебела шуба. Може да е пролет, но високо в планината зимата не си отива. Оставя бележка на бюрото си, гласяща само „Отивам да летя“.

В самолета, Джон и Бернард започват да правят южен обход на ранчото Догтут и на височина от 800 метра, прелитат над долината, за да търсят по-сериозна и голяма площадка. Насочвайки се навътре в планината, малката Чесна се разтриса от въздушно течение, отнемайки му всичката скорост и въздушна тяга. Самолетът започва да пада рязко надолу и в следващите няколко секунди се заземява напълно заличавайки завинаги шансовете отново да лети. Планинарите рядко биха могли да се обезверят, но първата мисия на Джон е „Няма измъкване!“.

Канадските планини са привлекателни, но и особено недостъпни. С прекарването на железопътна линия, гостите са ограничавани да не се движат далече из хижите, защото веднъж изгубени, рядко успяват да намерят пътя обратно. Нека не забравяме, че Канада се радва и на дива природа, като срещата с вълци и мечки е нещо напълно обичайно, поне за местните жители. Разходката с оръжие не е символ на лоши домакини, а на защитени такива.

През 1965 г. Брукс Додж – олимпийски състезател по ски – иска да намери начин да се качи с хеликоптер до върховете и след това да се спусне надолу, спестявайки дългата разходка. Австриецът Ханс Гмозър, като единствен конкурент на Джон Гоу, също преследва идеята да транспортира скиори до върха. След като Брукс споделя своята идея, австриецът се замисля за разходка по южния край на планините Пърсел. Те наистина са необятен рай за скиорите, но достигането до там е толкова трудно, че дори и най-опитните се отказват някъде към средата на дългата разходка.

Ханс събира 18 човека в малкото градче Радиум и поставя началото на едно нова начинание. През 1969 г. вече използва хеликоптер. За него е било важно да знае, че планината може да се превърне в завладяваща ски писта и ще има достатъчно почитатели, които да оправдаят инвестицията. Точно това преследва и Джон Гоу. След като неговата Чесна се разбива, първите му спомени са, че се е събудил в много тъмна стая. Лицето му е обляно в кръв, при проверка на усмивката, някои зъби са там, други са изгубени. Успява да се изправи и да стигне до едно от близките дървета и паметта му го предава – известно време не може да си спомни какво наистина прави там.

Погледът му се спира на самолета, който няма крила, а носът се е забил в снежната пряспа. Пилотът продължава да стои на мястото си, но вече не диша. Единственият оцелял се опитва да извади една възглавница, за да може поне да направи лагер, когато за втори път припада. Няколко часа по-късно, планинарят ще отвори очи, този път трябва да преглътне шока от загубата на своя колега. Радиото не работи, няма никакви сигнални ракети в самолета. Липсва гориво, за да се запали огън и да ориентира спасителните екипи. Джон знае и основната тайна, дори и да го търсят, необятната планина няма да се даде толкова лесно. Самолетът се е разбил в гъста гора, която играе ролята на перде и без необходимите индикации, нито един спасителен екип не би могъл да се ориентира.

За да може ситуацията да бъде още по-тежка, оцелелият няма подслон и храна. Дори и на пролет, температурите падат под нулата, а нощите събуждат хищниците, които тепърва се събуждат от своята зимна летаргия. Всички посоки са затворени и шансовете за достигане на цивилизацията водят го насочват само в една посока – югоизток от неговата точка на падане, Джон знае, че има природен дренаж, който през лятото започва да пълни реките от върха. Разстоянието е от около 15 километра и стига до малко градче на име Никълсън на юг от Голдън. Това е неговото спасение, но след тежък удар в главата, сняг до колене и абсолютно никаква топлина и храна, той ще трябва да демонстрира невероятни сили. Навива парцали около краката си, които трябва да служат за гети, взима със себе си клещи и се отдалечава от руините. Всяка една крачка идва с големи мъки, понякога снегът минава височината на кръста му.

След сто метра е напълно съсипан. Необходимо му е много време, преди да успее да се свести. Силите се връщат, когато чува безпогрешното жужене на хеликоптер. Тича към близката поляна, която е открита, но закъснява – спасителният отряд просто го подминава. Като опитен планинар, Джон знае, че наблизо е Горман Крийк. Там винаги има моторни шейни и с тяхна помощ ще излезе по-бързо до обетованата земя. Единственият проблем е, че сега е пролет и реките не просто са побеснели, те са неконтролируеми. Едно падане ще сложи край на историята, а реката трябва да се прекоси.  Върви на север към върха с надеждата, че ще намери по-добро място за пресичане, късният следобед скрива слънцето и това означава, че много скоро ще се лута в тъмното. Реката трябва да пресече, а освен изтичащата енергия, мъжът страда от най-свирепото главоболие, което някога е чувствал.

Намира достатъчно дебела снежна пряспа, по която може да премине, ляга на снега и много бавно започва да се движи. Стъпвайки на другия бряг, дори не си спомня как си е ударил главата, докато припада за пореден път. Британска Колумбия наистина е рай за скиорите. Първо тук винаги се изсипва зимния гняв, изразявайки се в една безкрайна снежна маса, пресеченият терен също би накарал един скиор не просто да ликува, а да се наслади на скиорската нирвана. Всичко това е прекрасно, но за Джон Гоу е свещено наказание. Малко над хребета Догтут на запад, близо до прохода Роджърс, Канада винаги регистрира рекордни снеговалежи. Снежната покривка достига височина от 14.3 метра – не е печатна грешка.

Натрупаната маса често се спуска надолу като лавина, която унищожава всичко по пътя си. Гоу знае как да премине, но не носи в себе си маяк, с който да сигнализира на спасителната служба къде точно се намира. Една грешка ще коства живота му. Температурите рядко минават нулата, понякога живакът на термометъра рядко успява да покаже положителна стойност дори в по-меките дни, остава на отрицателния -1 градус по Целзий. На сутринта, когато най-накрая идва в съзнание, осъзнава и още един проблем – не усеща краката си. По принцип при такива температури е забранено на човек да се изпотява или да е мокър, а в това отношение, оцелелият е и двете. Ботушите му са покрити в лед и след премахването им забелязва нещо много лошо – червени и подути бучки по тях. Продължава да гази безмилостно снега, макар и той самият да не знае с какви сили. 31 години по-късно, същият маршрут ще бъде част от така наречения планински курорт „Ритащия кон“. Сега е необитаема гъста гора.

Силите го напускат все по-често, но когато решава да си почине, най-накрая смята да се възползва от една доста приятна почивка. Събуждайки се отново, ужасът продължава. Температурата е паднала много под нулата, но вместо да се плаши, Гоу се усмихва. Снегът е заледен и сега няма да потъва. Започват последните дълги и измъчени 16 километра по пътя към цивилизацията. Не си позволява да спира, не си позволява и да припадне – това ще го остави на място. Един завой близо до цивилизацията, Джон вижда мобилен фургон, до който стои друг мъж. И двамата замръзват – единият, защото не е очаквал да види премръзнало човешко същество,  а другият, защото се е борил толкова време с ледената прегръдка на Британска Колумбия.

Липсвал е 5 дена – открит е на 15 април. Разказва се, че няколко спасителни отряда са били мобилизирани и като истински късметлия, планинарят успял да избегне всичките, по-късно разказал, че е махал и на хеликоптера, но не са го забелязали. Днес бившият почитател на екстремните спортове е на 73 години. Мисли си, че с времето ще забрави преживяното, но признава, че понякога се буди в същия кошмар, единствената разлика е, че този път се намира на топло и не се качва в самолет. Умолявал е хирурзите в продължение на седмици да не ампутират краката му, но единият е отрязан под коляното, а другият над коляното в следствие на премръзването. По-късно спасителните служби го помолили да покаже точката на падане.

През тялото се виждал предпазния колан, който не е успял да го задържи и го е изпратил на 100 метра извън самолета. През 1970 г. се учи да кара ски с протези и се справя достатъчно добре, за да може никой да не разбере за неговия проблем. Отказва се от общия бизнес и става ски инструктор. В следващите 39 години прави само това. Що се отнася до Британска Колумбия, никой не може да каже колко точно скиори не преценяват точно силите си и стават жертва на безмилостната природа. Курортните селища започват да никнат едно след друго в следващите години, но Гоу никога повече не прави такива опасни преходи, предпочита да е далече от върха.

 
 
Коментарите са изключени за Джон Гоу срещу ледената прегръдка на Британска Колумбия – да оцелееш на инат