Джо Ариди – най-щастливият затворник със смъртна присъда
Джо Ариди може да влезе в историческите архиви като най-щастливия затворник в очакването на своята смъртна присъда. Той е и доказателството, че светът е едно много студено и жестоко място, както и единственото добро, прекрачвало вратите на затвора. Неговата история може да остави всеки нормален човек без думи. Въпросната личност се ражда на 29 април 1915 година в Пуебло, Колорадо. За разлика от своите съученици, младежът имал много сериозни проблеми в училище и просто не можел да възприема материала като останалите.
В по-късните тийнейджърски години е изпратен в болницата за умствено изостанали. Лекарите правят тест за интелигентност и резултатът е едва 46. Санитарите го описват като спокойно и миролюбиво момче, което не познава човешки качества като злоба, агресия и омраза. Точно по тази причина останалите пациенти го тормозят за удоволствие. Докато всички в лудницата се опитват да избягат, Джо седял кротко и правил каквото му кажат. Един ден последвал група, която се качила на влак в търсене на приключения, Джо просто искал да стигне до родния си дом. И така младият пътешественик пътувал цяло денонощие с влака.
Не е престъпление да се прибереш вкъщи. Престъпление е да бъдеш глупав. Глупостта и яростта е обхванала цял Пуебло по същото време. По-рано през седмицата в града се случват редица престъпления, включително и нападение над две сестри – едната е тийнейджърка, а другата е малолетна. По-голямата сестра е убита жестоко с брадва, а по-малката е изнасилена и след това душена. 12-годишната Барбара Дрейн щяла да оцелее, но сестра ѝ Дороти нямала шанс. Целият град е настръхнал и издирва перверзника. Мъжете в малкото градче били готови за лична саморазправа, а шерифите се чудили дали има смисъл да се намесват в този публичен линч, след като много от тях също имали деца.
Джо не подозирал изобщо за новините от дома. Вместо да слезе в родния си град, той пътува около 350 километра повече, за да се озове в Чивейн, Уайоминг. След като не познавал никого, скитникът се разхождал и търсил дома си. Съдбата го среща с шериф Джордж Каръл и понеже Ариди не може да се защити или да обясни къде отива е прибран в затвора. Каръл не знаел, че срещу него стои човек с интелектуална недостатъчност. Джо казал, че живее в Пуебло, а шерифът сякаш чакал да чуе тази магическа дума. Последвали няколко часа в разпити с мъчения, а след това и самопризнание за извършеното престъпление. Пътешественикът вярвал, че наказанието е за бягството и решил да си признае.
Следва едно победоносно обаждане до шерива в Пуебло и съобщаване на добрата новина: „Тук имаме един човек, който си признава за убийството на двете момичета.“ Шериф Грейди бил в шок, при него също имало заподозрян за престъплението. Задържаният Франк Агилар работел за бащата на двете момичета и наскоро бил уволнен от фирмата. Мотивът за отмъщение бил налице. В дома му са открити вещи, които първоначално са били виждани в дома на семейство Дрейн. Патолозите били категорични, че откритата брадва в дома на г-н Агилар отговаряла на раните по тялото на жертвата. Всеки нормален криминалист би казал, че случаят е приключен, докато телефонът не звъни с тази нова информация. Каръл продължил да настоява, че е заловил толкова търсения изверг.
Разказал, че това е психично болен, който вече е измислил няколко истории, но знаел всичко за убийството. Направените самопризнания автоматично променили хода на разследването. Логиката била рядко явление за униформените през 1936 година. Причината за това съждение е скрита в показанията на Ариди. Той не само признал за убийството на двете сестри, но и на други хора, които били живи. В съвременната криминология ще говорим за пациент с ментални проблеми, но не и в този период. Франк Агилар усеща накъде духа вятъра и променя своите показания. Преди може да не е срещал Джо, ала бързо вплита неговото участие в престъплението.
В деня на съдебния процес има още изненади. Малката Барбара е в съзнание и идентифицира Франк като нападател. Никой не задава въпроси за Джо. Защитата на младежа настоява за анулиране на присъдата поради невменяемост. Версията била потвърдена от три независими психотерапефта, които излизат с едно и също заключение: пациентът има интелекта на 6-годишно дете. В доклада на тримата присъства едно и също описание: „невъзможност да прави разлика между добро и лошо, следователно не е в състояние да извърши каквото и да е действие с криминална подбуда“. Любезният шериф Карол не бил съгласен.
За него Джо е един завършен артист, който се опитва да избяга от правосъдието. Какви са мотивите на шерифа зад абсоютната категоричност? 1000 долара. Това е наградата за залавянето на убиеца. Оправдателната присъда за Джо можела да пресече финансовата облага. Каръл не спирал да дава лъжливи показания и дори цитирал част от думите на г-н Ариди по памет, защото никой не си направил труда да ги запише по време на полицейското задържане.
Повикан е и докторът от болницата в Колорадо. Д-р Бенджамин Джеферсън бил изумен от съдебния процес и многократно пояснил, че Джо е твърде уязвим и ще признае всичко. Джеферсън става пред цялото жури и кара Джо да си признае за кражбата на кутия с цигари. Кутия нямало, но Джо веднага се извинил за стореното и дори обяснил кога е откраднал цигарите.
Когато дошло време и на „убиеца“ да говори пред съда, адвокатите демонстрирали неговия интелект. Той не успял да разпознае снимката на жертвата си, не разпознал и настоящия президент Франклин Рузвелт, не можел да обясни защо е в съда и какво е брадва. Толкова желаната хидяларка започнала да се изплъзва под пръстите на шерифа и той настоял да поговори отново със съдията и прукорорите. Това окончателно наклонило везните и Джо Ариди бил осъден на смърт.
Понякога човек може да се чуди дали Темида би имала нужда и от слухов апарат, особено в дела като това. Какво би правило едно 6-годишно дете в затвора? Отговорът ще намерите в последните дни от живота на Агири. Рой Бест бил главният надзирател в крилото с осъдените на смърт. Отначало се изненадал, че точно този човек може да извърши убийство и изнасилване. Неговият разум не бил подплатен с мечтата за пари и фалшива слава. В лицето на Джо виждал една абсурдна присъда. Бест се смилил и донесал играчки на „убиеца“. Влакчета била любимата играчка на Джо – нетипично за 23-годишен мъж. Това обаче не била най-болезнената гледка.
View this post on InstagramA post shared by Forgotten History (@forgottenhistory77) on
Надзирателите често чували искрения му смях след вечеря. Джо полирал приборите си до блясък, а след това правил забавни физиономии и се смеел на себе си. За него не съществувало понятие като „смъртна присъда“. За разлика от предишните лудници, тук хората го харесали. Бест му дава и популярния прякор „най-щастливият затворник със смъртна присъда“. Дните от календара минавали и някои репортери идвали да проверят какво се случва с хладнокръвния убиец. Повечето очевидно оставали шокирани, че той продължавал да си играе с влакчетата в килията. Един път бил попитан дали иска да се върне обратно в лудницата и той отговорил: „Не! Предпочитам да получа доживотна присъда и да остана тук с надзирател Бест. В лудницата момчетата ме биеха.
Тук никога не съм се забърквал в бели.“ Междувременно Франк Агилар е екзекутиран още през 1937 година. Главният прокурор на Колорадо Гайл Ирланд успява да отмени цели 9 пъти екзекуцията на Ариди, но за жалост на десетия път се проваля. Тази загуба е тежка за всички затворници и най-вече за надзирател Бест. Той многократно говори по темата, понякога сълзите напират в него, но преди всичко властва изумлението в погледа му.
В едно от последните дадени интерювата казва следното: „Той най-вероятно не знае, че ще умре. През цялото време седи в килията и си играе с влакчето, което му дадох. Когато го попитам дали разбира, че ще бъде екзекутиран, той ме гледа с празен и объркан поглед. Джо не трябва да умира!“ На 6 януари 1939 година, главният готвач на затвора прави специална мелба за Джо – това е неговата последна вечеря.
Докато попът чете молитва за осъдения на смърт, Джо се опитва да запази своето любимо влакче. Надзирател Бест му казва, че го взима временно, а в замяна ще получи златна арфа. По пътя към газовата камера, Джо казва, че иска да свири на арфата, както му е разказвал попът по-рано. Той е единственият, който не плаче по време на екзекуцията.
View this post on InstagramA post shared by Colorado Hiking Adventures (@hiking_university) on
Губернатор Бил Ритър помилва Джо през 2011 година. На надгробния камък е поставено малкото влакче – верен другар в последните месеци от живота на Джо. След помилването е добавен и надпис „Тук лежи невинен човек“.
