shareit

Бащата на Юлий Цезар е генерал, сенатор и спасител на Рим, а започва живота си като бедняк

| от |

Гайъс Мариус е роден 157 г. пр. Хр. в Рим и за разлика от повечето римски граждани, не може да се похвали с особени почести. Плутарх е записал, че баща му е работил най-ниско платените професии в полиса, като най-често се е налагало да чисти тоалетните и помията от улицата. Със закон в Древен Рим не се позволява изчистването на дома и изсипването на отпадъци през деня, това е забавление, което остава за малките часове на нощта.

Животът на Гайъс не е един от най-красивите, особено в детството. След като няма благородническа кръв, единствената свобода, която остава е да работи като поредния просяк в някоя ферма и нищо повече. Звездата му изгрява, когато се замисля, че ако ще прекара целия си живот в оборски тор, защо просто да не се запише в армията. Като много други в не толкова  престижната римска прослойка, кандидатства за легионер в първия възможен момент, когато има навършените години. Изпитът е елементарен – трябва да държи меч над главата си, а по онова време не може да се каже, че са толкова леки.

Твърди се, че в началото е бил младши офицер от запаса, но имайки предвид фактите, че Римската република ще побърза да обагри белия мрамор с кръв, веднага намира място сред специалната селекция на Сципио – не Африкански, както мнозина могат да се сетят. Интересното е, че в следващите си години, Мариус продължава да се изкачва по ранговете и се смята за  един от много сприхавите офицери в армията.

Не обича да слуша оправдания, винаги изпълнява задачата си и това му носи един от първите неофициални прякори – варваринът. Поради огромното страхопочитание, което печели сред подчинените си, той е поканен да се храни заедно с по-висшестоящите, но никога не приема поканата.

Предпочита да се храни с подчинените си, да спи в бараката при тях, а най-важното е, че когато сраженията започнат, той винаги ще бъде в центъра на събитията. Плутарх разказва, че на фронта често е бил сред офицерите, които са били поръчвани на наемни убийци. В една такава история се твърди, че когато бил нападнат от убиец, Мариус викал и го заплашвал толкова много, че човекът избягал и дори оглушал от силния му глас.

На 34-годишна възраст ще бъде разпознат от всички като Гайъс Мариус – героят на легиона. Славата му позволява дори да се кандидатира за политик. В една от предизборните кампании ще сподели, че аристократите са слаби, нежни и мързеливи и дори не знаят как да държат меч, ако някога им се наложи да се защитават, а същевременно използват народа, за да получават всичко на готово и да определят неговата съдба.

Постоянните речи и привличането на нови и нови почитатели, мотивира все повече хора да гласуват за него. На един такъв дебат сваля дрехите си и показва всички белези, които е натрупал от фронта. След това ще покани всеки един от дебатиращите да се изправи срещу него и да покаже на публиката своите следи от властта. Мотивите на Мариус са елементарни, той показва, че е проливал собствената си кръв за Рим и сега има право да избира неговата посока на управление, за разлика от всички останали, които са използвали пълния уют и синята си кръв за живот в охолство.

Както се очаква, Мариус печели изборите. Той е избран за квестор в трибуната на плебеите, но има пост и в други кабинети, също толкова важни и необходими. Парите и славата потичат много бързо. Намира съпруга от един от най-известните и популярни римски кланове по онова време. Съпругата на Маркус се казва Юлия и след време ще го дари със син. Той ще остане познат в историята като Юлий Цезар. Междувременно, Мариус продължава да печели различни бойни кампании в Северна Африка. След поредната победа решава да се кандидатира за консул. Това е най-силната позиция в Римската република. В този момент главнокомандващия може да се смята за втория най-важен човек в армията, също така е член на кабинета. Споделя своите планове на командирите, които започват да му  се смеят и твърдят, че един работник може да мечтае да бъде нещо повече от квестор. За изненада, римлянинът без благородническа титла не само печели изборите, а след това успява да премахне и единственият, който стои в него над армията.

Докато се занимава с африканските племена, римският консул пропуска една важна подробност. Цели три северни варварски племена са се обединили от север и имат за цел да разбият люлката на цивилизацията. Повече от 400 хиляди души, включително мъже, жени и деца са скитали из Европа, търсейки следващата локация, където да се установят. Наблюдавайки слабостите на римския сенат, повечето поели тази посока. Командири като Каепо и Манлиус се насочват към Алпите, където да спрат ордата. Повече от 80 000 римски войника губят живота си и оставят портите на Рим отворени за немските племена, които са решили да променят курса на историята завинаги.

По това време Мариус точно завършва кампанията си в Северна Африка, когато чува, че трябва да се върне обратно в Рим, взимайки със себе си цялото войнство, защото републиката е в опасност. Никой не може да потвърди за колко точно време се връща цялата римска армия през Средиземно море, но го прави. Има дори време да разходи един от африканските вождове с вериги през Африка и го оставя в затвора, за да очаква своята смъртна присъда. По-късно същият ще умре от глад.

С новините за тежките загуби в Алпите, Мариус решава да промени кардинално системата за работа. Вместо да хвърли всичките си сили в директен сблъсък, той предпочита да чака варварите, но същевременно започва да събира римляни без опит за армията. В един момент около 60% от римската армия е съставена от цивилни, които трябвало да закупят оръжията си и да се облекат в броните, които могат да открият. Преди да дойде противника, Мариус ще отговаря за моралната, стратегическата и бойната подготовка на Рим. За кратко време успява да създаде почти професионална армия.

Опитните войници започват да се събират в специализирани отряди, които днес познаваме като легиони. Подобрява логистиката на армията, гарантира снабдяването на стрели, храна, мечове и допълнителни щитове. След като варварите слизат от Алпите, четирите племена се разделят в различни посоки, за да направят пълната обсада. По това време цял Рим е позициониран така, че да блокира пътя им по-нататък. Тевтонците са известни със своя невероятен ръст и носенето на животински глави като каски, но точно това не е тяхно предимство, когато трябва да се борят в по-затворено пространство.

Мариус прави засадата на възвишения и ги оставя да се изморят значително, преди да дойде време за атаката. Една още по-добра стратегия е поставянето на най-различни засади по пътя им. С бойни викове, тевтонците се засилват с надеждата, че отново имат предимство, но когато се сблъскват с първата отбранителна линия, втората група римляни е готова да ги нападне в гръб и да ги затвори. Според различни архиви, в тази битка това племе губи около 100 000 души за ден. Хората от Марсилия построяват огради от костите на мъртвите и използват телата за наторяване на винарските полета.

В следващите векове всяка отворена бутилка ще бъде в чест на героя Мариус. Вечерта на победата е малко по-странна, вместо да вземе главите на варварите, Мариус ги изгаря на полето, защото същите нямат дори право да бъдат донесени като боен трофей. Тогава получава и новина, че племето Кимбри е успяло да пробие защитата на Рим. Мариус взима последните 8 легиона – около 50 хиляди души и ги изпраща в битка срещу ордите – около 300 000 души. Численото превъзходство се крие във факта, че варварите използват жени и деца в битката си, защото всеки трябва да заслужи правото да живее на тази територия. Опитните римски легионери, доказани в битките в Галия, Британия и Германия, могат да се справят с лекота и легионите удрят по фланга, като в последствие успяват да прегазят повече от 140 000 души, докато останалите се опитват да се спасят.

Заловени са близо 60 000 души, които по-късно са продадени в робство. Историята разказва, че след края на това сражение, трите племена изчезват от историята завинаги. Римската армия дава едва 2000 жертви, при това в двете битки общо. Завръщането в Рим ще го представи не просто като спасител, но и като герой на Рим. Вписан е като третия основател на Рим. В следващите години ще бъде преизбран четири път за консул. Политиката му не е най-розовата, просто той не може да се трогне много от проблемите на хората.

Все пак е войник, а не политик. През следващите години ще се оттегля и връща обратно, ще потушава бунтове, ще прогонва хора и ще се постарае да заличи своите успехи от миналото. На 70-годишна възраст е изпратен на война срещу крал Митридат от Понтус. Вместо да се занимава сам с тази задача, изпраща своя избран генерал Сула. Използвайки шест легиона, наместникът отива, унищожава града, премахва владетеля и след това се отцепва от Римската империя, провъзгласявайки се за новия крал. Сула дори обявява Мариус за престъпник. Притеснявайки се за здравето си и факта, че ще бъде нападнат, той предпочита да избяга в Африка, като избира град, където неговите ветерани са построили.

Докато Сула смята, че най-накрая може да вземе властта, бившият генерал прави немислимото. Събира всички ветерани в армия, след това акостира в Италия и влиза обратно в Рим, елиминирайки 14 от сенаторите, които отказват да го подкрепят. Обявява се за 7-и рекорден път за Консул на Рим. За съжаление няма достатъчно време да се радва на победата, защото малко след това умира от удар. Юлий Цезар ще продължи неговата история в следващите години.

 
 
Коментарите са изключени за Бащата на Юлий Цезар е генерал, сенатор и спасител на Рим, а започва живота си като бедняк

Повече информация Виж всички