shareit

Огненият картечар, който убиваше нацисти от горящ танк

| от |

Ауди Мърфи е роден на 20 юни 1925 г. в Тексас. Семейството му е изключително бедно, до голяма степен защото има 12 малки гърла за хранене. Когато баща му ги изоставя, когато Ауди е на 15 години, той е принуден да поеме част от грижите за семейството като ловува и върши каквато работа му попадне, за да сложи храната на масата. За съжаление майка му умира само година след като баща му напуска.

Малко след това, когато японците нападат Пърл Харбър, Ауди се опитва да се присъедини към различните клонове на американската армия, но във всеки от опитите му беше отказвано поради възрастта и ръста му – 166 сантиметра и тегло само около 45 кг.

Около 7 месеца по-късно, само 10 дни след като навърши 17 години, той опитва отново. След като вече е натрупал известна маса – до 50,8 кг. – и с фалшиви документи от сестра си, в които се твърди, че всъщност е на 18 години, този път Ауди успява да влезе в армията, след което е изпратен в Северна Африка и по-късно – в Сицилия.

Armymoh

Въпреки малките си размери Мърфи се оказа феноменален войник. През 1944 г., след като става свидетел на смъртта на свой приятел по време на операция „Драгун“, той напада група немски войници, превзема картечниците и другите им оръжия и с тях атакува останалите вражески сили в обсега му. За това той беше награден с Кръст за отличителна служба – първият от многото медали.

По време на друга битка, малко след това, за да покрие отстъпващи войници на съюзниците, той се качва върху танк, който е ударен и гореше, излагайки се на настъпващите вражески войници. Защо обаче се постави в такова открито за врага положение и върху танк, който е възможно да избухне всеки момент? Защото на танка има картечница .50 калибър .

Както каза редник Антъни Абрамски за събитието:

Сякаш стоеше върху бомба със закъснител… той стоеше на шасито на TD, изложен на вражески огън от глезените до главата.

Независимо от това, през следващия един час той задържа шест германски танка и няколко вълни вражески войници, всички от които отчаяно се опитваха да приключат малкия американец, който в този момент е единственото нещо на пътя им. Той в крайна сметка също отстъпва заедно с другарите си, но чак когато му свършват мунициите. След като ситуацията приключва, с рана в крака и напълно изтощен, Ауди каза в книгата си „To Hell and Back“:

Смъкнах се от разрушителя на танковете и без да поглеждам назад, тръгнах по пътя през гората. Ако немците искат да ме застрелят, нека ме застрелят. Прекалено слаб съм от страх и изтощение, за да ме е грижа.

Въпреки раната на крака, веднага щом настигна оттеглящите се войници, които вече се бяха прегрупирали, той ги обърна обратно и заедно успяха да си върнат част от гора от немска окупация. Според официалния доклад в тази битка той убива или тежко ранява най-малко 50 германски войници сам. За този си акт на храброст и за „несломимата смелост и отказа му да даде инч земя [спасявайки] хората си от евентуално обкръжаване и унищожаване…“ той беше удостоен с медала за чест на САЩ.

Той се издигна сред редиците и когато беше спира с войната през 1945 г. е капитан. Като цяло общо печели 33 награди и отличия за своята служба по време на войната. Тогава той е едва на 20 години и, както каза по-късно един кинокритик, знаеше повече за смъртта, отколкото за живота.

Audie Murphy - 1953 movie

Мърфи във филма „The Red Badge of Courage“

Когато Мърфи се връща от войната, той страдаше от посттравматичен стрес – състояние, което често оставаше недиагностицирано по това време. След като се появява на корицата на списание Life, той се озова в Холивуд без работа и подслон, спейки на доста съмнителни места. Той прави големия си пробив през 1949 г., когато участва във филма „Bad Boy“. Същата година той издава и гореспоменатата автобиография, „To Hell and Back“, която оглави класациите за бестселъри. След това книгата му, разбира се, се прави на филм, а главната роля се играе, разбира се, от самият него през 1955 г. Това всъщност е най-мащабният филм на Universal почти 20 години, докато не се появи „Jaws“.

Актьорството изглежда му подхожда. Той е играл в не по-малко от 44 игрални филма, докато е бил в Холивуд, много от тях са уестърни, а също така е заснел и телевизионен уестърн сериал с 26 епизода, наречен „Whispering Smith“, който се излъчва през 1961 г. по NBC. Сериалът обаче е шумно критикуван, че показва много насилие и в следствие на това е спрян след като са излъчени само 20 епизода.

Като мъж с много таланти, Мърфи също се занимава с поезия и с писане на песни, както и с отглеждане на коне и състезания. Благодарение на печалбите си от актьорско майсторство той успява да закупи ранчо в Тексас. Там живееше невероятно комфортен живот, далеч по-чудесен от този, който има като дете.

И все пак не всичко беше наред при Мърфи. Заради посттравматичното си разстройство, той става зависим от хапчета за сън, с които се бори с безсънието, което често изпитва след войната. Когато осъзнава, че се е пристрастил към тях, той се затваря в една стая в мотел за седмица, докато преминава през симптомите на абстиненция. В крайна сметка побеждава зависимостта и говори публично за психичните разстройства, от които много войници страдаха, когато се върнаха у дома. Той имаше желание да това отвори дискусии относно психологическата грижа за ветераните след завръщането им в САЩ.

Мърфи се ожени два пъти, като се разведе с първата си жена само след две години след венчилото, и има двама сина с втората си жена. Изглежда, че е щастлив със семейството си, с повече от достатъчно пари в банката, за да им е добре (макар че в по-късните си години ще набие голяма част от тях на хазарт). Играл е в десетки филми и имаше куп невероятни истории от войната, за които да разказва на своите внуци. За съжаление обаче той няма да доживее да ги види.

Audie-Murphy-Monument

На 28 май 1971 г. Мърфи е в частен самолет, с който отива по бизнес от Атланта, Джорджия до Мартинсвил, Вирджиния. Метеорологичните условия обаче не са идеални: дъждът и мъглата значително намаляват видимостта на пилота, който явно и не чете инструментите особено добре. Пилотът се обажда на летището в Роанок, Вирджиния, за да каже, че иска да кацне там поради лоши условия. Самолетът, превозващ петима пътници, включително Мърфи, обаче никога не каца в Роанок. Той се блъска в планината Бръш на 35 километра, близо до Блексбург. Няма оцелели. Мърфи е само на 45 години. На мястото на катастрофата е издигнат паметник.

Това обаче не беше съвсем краят за Мърфи. След погребението в гробището в Арлингтън, където гробът му остава вторият най-посещаван (след този на Кенеди), той посмъртно е удостоен с последния си медал – Тексаския медал за чест. Той бе представен на последната му останала сестра Надин Мърфи на 29 октомври 2013 г. от губернатора Рик Пери.

 
 
Коментарите са изключени за Огненият картечар, който убиваше нацисти от горящ танк

Повече информация Виж всички