Александър фон Фалкенхаузен – немският генерал, който командваше турци и китайци, а след това се опълчи и на Хитлер
Александър фон Фалкенхаузен е личност, която не може да бъде игнорирана с лека ръка, но в епохата на твърде много герои, остава прикрит или просто забравен. В своята активна кариера ще води турците срещу Великобритания, както и китайските националисти срещу инвазията на Япония, малко по-късно ще помилва британски заложници и ще участва в конспирацията около премахването на Хитлер – последната за жалост се проваля, но там всичко е въпрос на късмет. Наричат го ветерана от Първата Световна война с глава на лешояд, като най-вероятно това ще ни подскаже, че не е един от най-красивите капитани във времето на две войни. Според американския генерал Джоузеф Стилуел, Александър ще бъде един от най-големите злодеи, ходели по тази земя.
През 1953 г. президента на Тайван – част от Китай, ще изпрати благодарности за 75-я рожден ден на Фалкенхаузен, както и сумата от 12 000 долара. След войната е ясно какво точно ще се случи с всички немски войници. Фалкенхаузен се смята за герой в Китай и злодей в Белгия, но благодарение на Куиан Юулинг – известна още като „Китайската женска версия на Шиндлер“, германецът ще успее да пропусне 12-годишната присъда като потенциален военен престъпник на тогавашния флаг.
Кой е той обаче? Ако разгледаме малко по-подробно неговото родословно дърво, бързо ще открием, че има роднински връзки с Карл Вилхелм Фридрих – маркграф на Брандерург-Ансбах. Александър е роден от Елизабет Вюнш, любовница на въпросния и с това е до някаква степен официален член на пруското краслко семейство. Логично е, че още преди да се роди, от него се очакват големи дела, а във времето, същият изобщо не разочарова. Фалкенхаузен е роден на 29 октомври 1878 г. в Блументал. Той е второто от предстоящите седем деца на бароновото семейство. Записан е в класическа немска гимназия и на 12-годишна възраст е преместен във военна академия във Валхщат като кадет.
През 1897 г. е тийнейджър със задачата да контролира и командва Олденбургската пехота като втори лейтенант. С избухването на Китайската боксьорска революция през 1900 г., Фалкенхаузен се записва като доброволец и заминава за Китай. За съжаление по това време официалните сражения са почти към своя финал. Александър не остава очарован от видяното, а и да не забравяме, че по днешните стандарти, китайските кръвопролития и гаврата с тази страна може да се смята спокойно за извършен геноцид, но и до днес няма такова признание. Това не пречи на военния да се фокусира върху запознаването със страната и откриването на основните конфликти между Китай и Япония.
През 1904 г. ще го открием във Пруската Военна академия и Фалкхаузен ще открие своята половинка Софи фон Веддеркоп – дъщеря на военен командир от Олденбург. В навечерието на Руско-японската война, немският генерал щаб показва засилен интерес към уменията и бойната техника на Япония. За 18 месеца Александър ще трябва да изучава усилено японски език, а след това ще бъде един от изпратените дипломати на мисия, които трябва да съобщават и да разглеждат отношенията между Япония, Китай и Корея.
За тези дела, както и за демонстрираната дисциплина, както и джентълменство – повишен е първо във старши лейтенант и капитан, а след това е изпратен като военен аташе в Токио. През август 1914 г. ще стане ясно, че Япония е формален партньор на Великобритания още от 1902 г. и точно по тази причина обявява война на Германия, превземайки Шандонгското крайбрежие – до този момент е използвано от германците и предоставено по време на споразумение още от 1898 г.
Тази локация във времето ще се превърне в една от най-големите военноморски бази в региона. Немският военен персонал в Токио е призован обратно и през ноември същата година Фалкенхаузен ще служи като майор на западния фронт. Оказва се, че източният страда и има нуждата от малко по-добри командири, като с това идва и следващото назначение – Турция. Кайзер Вилхелм II е главен военен командир на турската армия, а негов заместник е генерал-лейтенант Отто Лиман фон Сандерс. По това време избухва и прословутия арменски геноцид. Турция води не само две войни – срещу външен и вътрешен враг – и продължава да демонстрира изключителна жестокост, каквато може да бъде открита и в Руско-турската война.
По това време никой от немските съюзници не разбира защо е необходимо точно това и накрая фон Сандерс заплашва турците, че ако само един арменец бъде докоснат, немската армия ще оголи фронта и ще си тръгне, прибирайки със себе си всичката военна техника и амуниции. По това време военните не са единствени – немските дипломати и мисионери протестират и говорят открито за всички кръвопролития, които се случват. Известно е, че избитите арменци минават цифрата от 1 милион души, като повечето са преследвани, убивани или оставени да умрат от глад. Фалкенхаузен пристига малко след кризата и се бори с руснаци – неговото бойно поле е Кавказ.
През 1917 г. е преместен в Палестина и там командва 7-ма Османска армия. Успява да обърка стабилно плановете на британците. Никой не споделя, че тогава турските войници решават да обявят евреите в Палестина за шпиони, подготвяйки втори геноцид. Александър не само не позволява, но и напомня, че ако косъм падне от главата на евреин, той лично ще обърне своите войници срещу турските. По това време турската армия много бързо забравя каква е военната дисциплина и се бори глупаво. Те предпочитат да нападат на щикове и да пропукват нападателната линия, пръскайки се като пилци, а веднага след като започне да пада тежката артилерия, те са първите, които хвърлят пушките и крещят наобратно.
Немците пък запазват своята дисциплина и повече използват оръжието си, отколкото да го размахват. За съжаление, когато турците трябва да отбиват атаките на щик – тях вече ги няма. За своите действия, Вилхелм II се смята за защитник на евреите и оценява много действията на Фалкенхаузен, както и неговата дипломация. През 1918 г. Александър е награден от кайзера като майор с имперски немски кръст – най-високата награда за командване и геройства в битка.
В последните седмици от войната, същият ще получи и още едно призвание – главен военен съветник в Константинопол. Въпреки добре изпълнените задачи, Версайският договор ще редуцира немската армия до 100 000 души, от които само 4000 могат да заемат поста на офицери. Александър запазва своята позиция и след като немския морски корветен капитан Хърман Ернхард отказва да разпусне своите 6000 свободни войника, майорът е изпратен да пази лагера близо до Мюнстер, за да спре вълненията, да предотврати кръвопролития и да достигне до мирно решение.
Правителството вече е издало заповед за арестуването и осъждането на Ернхард, разрешение е на Фалкенхаузен дори да стреля, но вместо това, дипломацията ще свърши много повече работа. Капитанът обещава на всеки, че преди да напусне работата си, той лично ще намери работа на всеки един от тях и макар сега да не е позволено на мъжете да бъдат в армията, никой от тях няма да гладува. Ернхард пише, че е трябвало да предаде командването си на сила от немското правителство, но когато неговия колега пристига, той не само успява да спре марша до Берлин, но и наистина намира препитание за всеки един войник.
Двете страни се договарят мирно и тихо и след това разбунтувалият се капитан просто изчезва. Фалкенхаузен по-късно трябва да се справи с проблемите за границата, след като е разрешено на Веймарска Германия да запази Горна Силесия – голяма част от полското население предпочита да бъде признато за немско, защото се страхува твърде много от Съветска Русия.
Фалкенхаузер успява да договори и условията между немци и поляци, като позволява на поляците да запазят своите наследствени имоти и да продължат да развиват своя бизнес. Преди да реши този проблем, неговата основна задача е да гарантира равни етнически права и на двете страни, като с това се надява, че поне за известно време е успял да спре бъдещето напрежение. Ако говорим за нацизъм, това е категорична анатема за Александър. Много преди да се появи Хитлер, той не вижда никаква причина да съществува така партия, а когато властта им се предоставя, първата им работа е да открият прославения генерал-лейтенант и да го поканят да членува. Официално Александър отказва, но вестникът на партията ще напише друго.
Подаването на фалшивата новина идва с уволнението му. Идва втора покана от нацистите, като този път се предлага да се запише в паравоенното формирование Sturmabteilung (SA) и дори гарантират много по-високо заплащане. Следва втори отказ и включване в Stahlhelm – анти-комунистическо движение, оформено изцяло от ветерани, като в това число присъстват и евреи, които дълго време ще бъдат опозиция на Хитлер и неговите нови идеологии.
След като така или иначе идва време за политическа кариера, името му ще бъде открито и в Немската Национална народна партия – единствената, която запазва монархистките практики и също така печели около 10% от вота, предоставени предимно от съкратени и активни военни офицери, индустриалци и аристократи. Спокойно можем да заявим, че това е бил цвета на нацията и мнозина са виждали Александър като един особен лидер. За жалост това политическо движение ще продължи до 1933 г. Коментарът по тази тема е:
„Хората приеха неразбираемото и погрешно схващане, че Хитлер ще бъде барабанистът, който ще ги обедини. Беше ми ясно, че коалицията на германските националисти с националсоциалистите може да се сравни само с приятелството на беззащитно агне с гладния вълк. Такова имаше, докато на помощ не дойдоха SA по време на депресията на фона нарастващия страх от комунизма.“
Фюрерът влиза в политиката през задната врата и всички много добре знаят каква ще е съдбата им. Фалкенхаузен осъзнава, че няма да бъде нито политик, нито военен с новия режим, но точно в този критичен момент ще се появи една покана за изток. Чианг Кай-шек предлага на свободния кадър да поеме пост като немски военен съветник. След като бързо издейства одобрението от щаба, веднага стяга куфарите и заминава за Нанжинг. Неговият нов работодател е успял да премине редица метаморфози и от бунтовник ще успее да стигне до върл противник на левиците, чиято основна задача е да лови комунисти.
Успява да изгради търговски споразумения със Шанхай и между 1926-1927 г. ще участва в гражданската война. Години по-късно архивите ще покажат зловещи екзекуции и още много други трагедии, но докато немците са там, подобни инциденти не са се случвали. За новият посланик има само една задача – Китай да устои морално и материално на всички провокации.
Пристигайки на новия пост, Александър ще открие и друго познато лице – генерал-оберст Ханс фон Сеецкт – наричат го сфинкса с монокъла, който успява да направи основната реформа от 20-те години на миналия век, изискваща редуцирането до 100-те хиляди души. Оказва се, че Ханс никога не е спазил това изискване напълно, офицерите така или иначе са имали какво да правят и как да обучават армия, но не толкова явно, колкото Европа е изисквала. През 1926 г. той също е прогонен от Хитлер и си намира място на изток. Мотивите за това действие са, че въпросният имал съпруга с еврейски корени – истината обаче е, че ако разгледате родословието, откривате една чиста германка, но това е друга тема.
Освен това Ханс си тръгва, след като Хитлер го заменя с внука на принц Вилхелм да ръководи армията и да участва в армейските маневри. По това време диктаторът не се страхувал толкова от военните, колкото от всички пруски благородници, а те самите имали думата на някои от старите офицерски формации. Сеецкт пристига в Китай и осъзнава, че вече умира от рак. Преди да се върне за последен път в Германия през 1936 г. – ще умре на родна земя – той вика своя колега и решава, че е време да се изгради и редуцира армия от 60 дивизии, която да остане лоялна единствено и само на Чианг, както и да не отговаря пред местните главорези. Градовете с по-сериозна концентрация на комунисти ще осъмнат един ден с военни лагери. По този начин се осигурява и защита на селяните.
През 1937 г. следва японската инвазия в Китай и Фалкенхаузен се оказва неподготвен с армия от близо 80 000 души в 8 дивизии. Въпреки негативната математика, немецът никога не сваля своя морал и не позволява на някой друг да усети притесненията му. При падането на Шанхай той ще води китайците и ще предостави такава съпротива на японците, че ехото ще се чуе в целия свят.
„Ние (германците) се съгласихме, че като частни служители на китайското правителство, не можем да предадем толкова лесно нашите приятели и да ги оставим в ръцете на съдбата. Ето защо аз назначих всеки един немски съветник там, където е най-необходим, това често бяха фронтовите линии.“
Целият свят знае, че Китай ще изгуби, но на инат успява да задържи нападателите цели 3 месеца, като често битките са се водили до смърт. Именно този отзвук показва, че това е страна, която заслужава уважение. Оцелелите се връщат обратно в Нанжинг. Фалкенхаузен ще поиска от правителството да обяви града за отворен и предпочита хората да бъдат евакуирани. Китай решава, че ще се бори до смърт, докато някои от най-важните кадри ще имат време да се евакуират. Когато японците успяват да преминат защитите на града, някои от китайците, получили своето обучение от своя немски приятел, прекарват последните си минути от живота в редуцирането на врага. След вдигането на барутната завеса, някои от командирите излизат с бойните си униформи и се предават. След падането на Китай е известно само, че японците ще екзекутират десетки хиляди войници, търсейки ги сред цивилните.
Така нареченото Нанжинско клане не е случайно. Японската армия продължава да ограбва и изнасилва. Изпратен е международен комитет, който включва немски, британски, американски и датски експерти, които установяват, че само в защитената зона са извършени 360 изнасилвания, придружени от още 41 убийства на цивилни. Фалкенхаузен също не е особено очарован от видяното, но пък ще предложи на група китайски снайперисти да накажат своя противник. Немецът обяснил по какво може да се разпознае японския офицер – той носи бинокъл, карта и самурайски меч, а нашивките също не са лесни за сбъркване. За една вечер Китай ще успее да разплаче японците с атака в Тайержуанг.
Обнадежден от тази възможност, немският командир мисли други планове, но е отзован от нацистите обратно в страната си, поради факта, че Япония се смята официален партньор на Германия, а с това и Италия. С избухването на втория глобален конфликт ще открием, че повиквателна е изпратена и на Александър, но този път трябва да служи на нацистите. При него се зараждат два проблема – първо му се налага да потъпче принципитите си срещу Хитлер и второ, приема идеята, че се бори срещу комунисти, като второто му допада много повеече. На следващата пролет ще тръгне с чичо си Лудвиг фон Фалкенхаузен и ще бъде назначен за военен губернатор в Белгия и Северна Франция.
Александър фон Фалкенхаузен наистина ще депортира крайни почитатели на левицата в концентрационни лагери в Германия, но притокът на евреи от тази територия се оказва изключително слаб – те не са били проблемът. Един от „белгийците“, който никога не забравя губернатора, е китайката Куиан Юулинг, чието семейство се познавало с Чианг, а нейните братовчеди са се сражавали рамо до рамо с немеца. Китайката е пристигнала в Белгия, за да изучава химия, но след няколко години се жени за белгийски физик на име Грегоар дьо Перлини през 1933 г.
Нейното семейство ще ѝ напомни, че новият управник на територията е мъж на честта и на него може да се има много доверие. За жалост във война винаги има много сериозни последствия. През 1944 г. белгийската съпротива убива 3-ма офицери на Гестапо. Нареждането до Фалкенхаузен е да екзекутира около 97 случайни жители за назидание. Китайката, очаквайки своето дете, решава да посети лично този командир и да го накара да пощади заложниците, които вече са подготвени за убиване.
Александър не убива никого и след това е изпратен в Берлин, за да се отстрани от командването. Две седмици по-късно е призован за втори път и изпратен в Дахау. Причината за втората покана е, че има доказателства за заговора за убийството на Хитлер. При успешен план, немските гарнизони във Франция и Белгия ще трябва да бъдат разпуснати и ще започнат преговорите за мир. Следите на немеца се губят, но е ясно, че е сменял лагери на няколко месеца. Вижда свободата на 5 май 1945 г. с пристигането на американците. Малко след това е арестуван от белгийските власти, след като е обвинен за военнопрестъпник.
Белгийските почитатели на левицата не спирали да го принуждават да признае, че крал Леополд III е бил съюзник на нацистите, макар и същият никога да не е бил. Отказът му официално го изпраща цели 6 години в затвора – той не предава никого. През 1951 г. именно китайката, която ще се смята за герой на Белгийската съпротива, се появява на делото на 72-годишния Фалкенхаузен. В качеството си на белгийски свидетел, тя ще сподели неговите добродетели и факта, че никога не е изпълни заповедите на Берлин. Към това ще добави и изпратените благодарности от президента Чианг.
Адвокатът доказва, че неговият клиент е бил един от хората, участвали в заговора за убийството на Хитлер. Съдът променя присъдата на 12 години тежък труд. За мнозина е ясно, че последният немски монархист ще бъде убит и никой няма да разбере какво ще се случи с него. След 3 седмици е освободен, а на листа е написано, че е излежал цялата си присъда. След като пресича границата, немските митничари могат да чуят само едно от него:
„Неблагодарна Белгия, никога няма да имаш костите ми.“
Благородникът има два брака и никакви наследници. Живее още близо 15 години и умира на възраст от 87 години на 31 юли 1966 г. Що се отнася до Куиан, тя продължава да живее в Белгия и дори се снима в документални филми. Един ден е попитана за човека, който някога е защитавала пред военен трибунал. За него тя ще каже само едно „Това е мъж с морал.“.
