Уилоубрук е вдъхновението за „Призрачния остров“, но в пъти по-зловещ и истински
На 6 януари 1972 г. в една от малките къщи на Стейтън Айлънд, бившият лекар на училище Уилоубрук ще се срещне тайно с репортер. Вечерта тепърва започва, но въпросният служител прави едно от последните си изявления. Причината е, че възнамерява да напусне заведението и никога повече да не се занимава с тази професия. За прекараните години в тази институция ще сподели, че е срещнал една система, която никога не е искала да помогне на пациентите. Въпросното училище се занимава с умственоизостанали пациенти, отношението към тях, както най-често се случва в такива заведения, е липсата на всякакво отношение и гавра с децата там.
Служителят признава, че се е опитал многократно да повдигне въпроса към щата и да поиска подобряване на условията, например да обърне внимание на сградата, да се подобри отношението и дори храната, но уви. За прекараните години, никой не обръща внимание и опитите за премахването му се увеличават още повече. Репортърът, който записва тази изповед се казва Гералдо Ривера.
С тази информация, той има желание да заведе цял филмов екип, а фокусът ще е 6-та сграда в Уилоубрук. Точно там, по данните на служителя, точно там стават всички гаври с младежи. Въпросната сграда е мръсна, пълна с болни пациенти и отношението е зверско, сякаш това не са хора, а най-опасното зло на света. През 2022 г. се отбелязва 50-годишнината на разкритията на Ривера и до днес споменът обикаля американския ефир. Самият журналист дори не се опитва да променя заснетото, той пуска суровия материал и очаква отговорът на правителството, институциите и всички отговорни за случващото се.
Не е ясно колко точно хора са гледали това разкритие, но на следващия ден историята още отеква в ушите на зрителите. Някои са готови да започнат публичен линч в Ню Йорк, да съдят всички виновници, да се изправят срещу същият закон, който някога са приели. Уилоубрук ще бъде затворен, но чак след 20 години. Едно е ясно, това е зоната на здрача и живее спокойно, защото тайната се пази от всеки един служител.
Днес това е извор на градски легенди и слухове. Някогашното заведение се смята дори за сатанинско свърталище и дом на най-различни ритуали. Мнозина твърдят, че в подземията има серия тунели, които могат да разкрият още тайни. Мнозина дори се съмняват във факта, че най-вероятно там са се провеждали човешки експерименти. Има легенда, че бившият пазач е убивал деца, а една от най-смелите е, че това бил домът на Торбалан.
За да стане още по-интересно, години наред ще има родители, заплашващи непослушните деца с екскурзия до това забравено от Бог място. Проблемът обаче е друг. Огромният брой хора в едно помещение изисква контрол. Надзирателите използват насилието, за да са сигурни, че никой няма да бъде ударен с електрошок, да бъде поставен в усмирителна риза или дори да бъде хвърлен в изолатора. За мнозина може би е странно, но пациентите имат само себе си. Способността да бъдат агресивни и да се нараняват, е единствената им близост, всичко останало е контролирано от санитари, лекари и различни мъчители.
Уилоубрук се намира на остров Стейтън в Ню Йорк. Работи от 1947 до 1987 г. и технически е институция за деца с интелектуална изостаналост. Истината е, че това не е никакво училище, спокойно може да влезе в рамките на склад, където повечето родители да изоставят своите деца и просто да заявят, че никога не са ги искали. Мнозина изпращат децата си, защото лекарите са ги накарали да го направят.
Не са малко семействата, които са чули, че детето им може да има сериозни проблеми, да бъде потенциално опасно за себе си, както и за родителите си, да не говорим за братята и сестрите. Подведени по този начин, някои семейства се разделят с децата си и подписват смъртната им присъда. Всички получават една и съща версия – животът им ще е много по-добър, децата ще се гледат от професионалисти, а свижданията не са забранени. Факт е, че много от гостите с проблеми никога няма да имат и едно свиждане, те остават някъде в статистиката, като лош спомен. Има родители с желание да защитят децата си, но това отново е проблем – те се смятат за опасни в квартала, опасни сред обществото и винаги се изправят пред закона – дисциплиниращ и жесток.
Уилоубрук никога не е бил училище, той е претъпкан, притиснат и готов да създаде още много главоболия на страдалците.
Освен красива реклама, това заведение не е нищо друго освен претъпкан хамбар без никакви средства и без никакво внимание към пациентите. Отказана е дори базова грижа за всеки един пострадал. Никой не се интересува от учебна програма, стимулация на психологичното развитие, инструкции за социалния живот и теми като социални умения и хигиена остават на заден план. По-малко от 20% от децата успяват да стигнат до някакви учебни класове, това са най-често пациенти от така наречените експериментални крила.
Родителите никога не са разбрали какво наистина се случва. Те просто се подписват на документи, които подсказват, че ще има по-добър живот, но в реалност – такъв не може да има по никакъв начин. Те се подписват, за да преминат по-дългото чакане, а като бонус са готови дори да предоставят съгласие за военния департамент, за различни изследвания и медицински програми. Обещанието е, че по този начин и двамата ще могат да се справят с някои по-специални методи и технологии.
Години по-късно, когато тайната най-накрая е вдигната, един от ваксинологистите в заведението – Маурис Хилеман ще признае, че всички изследвания са били възможно най-зловещите, нямали са нищо общо с етиката и практически застрашавали живота на пациентите, но същевременно постигнатите резултати винаги ще бъдат в класацията за възможно най-грешните, прилагани някога върху деца.
В това училище процъфтява и нелегалната търговия. Веднага ще забележим, че там започва търговия с бижута, месо, всякакви други изпратени колети и пакети от родителите. Там се прокрадват болести, насилие, кражби, наркотици, алкохол, често се смята, че самите деца не могат да разказват какво се е случвало, за да може да се повдигнат някакви присъди.
Изнасилвания, побои, психологически мъчения и злоупотреба с опиати ще доведе до високата смъртност, но никой няма да обърне внимание на повишаващият се фактор. За властите, това са пациенти, които остават в графата на неспасяемите случаи. Уилоубрук събира повече от 6000 пациента, а след това добавя и възрастни към 1965 г. Това превръща локацията като една от най-големите лудници в САЩ. Има само по една сестра на медицинско крило, а на нея са поверени повече от 200 пациента.
За 30 години – 1950-1980 г. ще се регистрират 12 хиляди смъртни случая. Около 400 души на година. Повечето гости на това заведение имат кратък и мъчителен живот. Умират, защото няма кой да се грижи за тях, нито кой да ги нахрани. Изчезналите хора никога не са били търсени. Не всички лекари са били такива злодеи. Някои от персонала се е опитвал да помогне, но мнението на мнозина е, че повечето изобщо не са компетентни в това, което правят.
Има случаи, в които персоналът ще плаща по желание от собствените си пари, за да купи дрехи, сапун и дезодорант на пациентите. Лекари като Майкъл Уилкинс се опитват да направят нещо добро и да променят условията, но когато не успяват, са готови да отворят вратите на Гералдо Ривера и да покажат как изглежда животът отвътре. Истината е, че всички се борят с една невъзможна мисия. Лекари като Бронстън ще споделят, че винаги има съпротива, когато се заговори за викане на преса или търсенето на някаква справедливост, добрите са твърде малко. Ако един човек се опита да роптае, той е преместен в отделение, където няма обезболяващи, сапун, чаршафи или дори аптечка.
Гералдо пуска своя репортаж през февруари 1972 г. и показва на света, че това са забравени деца и пациенти, чийто души са затворени не просто в едно отделение, а са издигнали затвор в съзнанието си и вече не вярват на човечеството. На 17 март същите лекари ще започнат да съдят държавата, защото вече не могат да се борят с бюрокрацията или допуснатите грешки.
През 1975 г. идва обещанието, че условията ще се подобрят, ще има ново и по-добро училище. Броят пациенти се редуцира от 6000 на едва 250 души. САЩ плаща около 2 милиона долара, за да направи още 200 заведения като Уилоубрук, където да изпрати част от гостите. На 17 септември 1987 г. от това заведение ще излезе последният човек.
Уилоубрук остава да живее в историята като една от най-зловещите и трагични истории, подпомагана от правителството, която никога няма да бъде забравена. Истината е, че днес никой не знае какво се случва в повечето заведения за лечение на душевноболните. Пациентите там не могат да се оплачат, не могат да споделят нищо, докато лекарите се опитват да открият някакво чудо, за да предоставят достоен живот, но това не е толкова лесна задача, напротив, превръща се в напълно невъзможна мисия.
