shareit

Трагичната история на Хенри Ратбоун – човекът, който се опита да спре убиеца на Линкълн и полудя заради това

| от |

На 14 април 1865 г. Хенри Ратбоун, годеницата му Клара Харис, първата дама Мери Тод Линкълн и президентът Ейбрахам Линкълн заемат местата си в президентската ложа във Театъра на Форд във Вашингтон, окръг Колумбия. Към края на пиесата, която гледат, Джон Уилкс Бут тихо се промъква в ложата им и стреля веднъж, уцелвайки смъртоносно президента и пращайки останалата част от групата в паника.

Ратбоун, военен офицер и приятел на семейство Линкълн, скача в действие. Докато се опитва да залови Бут, остава тежко ранен, а убиецът се изплъзва от хватката му и скача от балкона.

В годините след атаката психичното здраве на Ратбоун бързо се влошава, защото мъжът обвинява себе си, че не е успял да спре Бут или да спаси Линкълн. Така на 23 декември 1883 г., в изблик на гняв, той убива жена си и се опитва да посегне на живота си.

Хенри прекарва остатъка от своя живот в приют в Хилдесхайм, Германия. Той никога не успява да се възстанови истински от онази съдбовната нощ, която унищожава живота на повече от едно семейство.

Президентската ложа в театъра (вдясно)

Ранният живот на Хенри Ратбоун

Хенри Рийд Ратбоун е роден в богато семейство в Олбъни, Ню Йорк през 1837 г. Той губи баща си през 1845 г., след което майка му се омъжва повторно три години по-късно. Като възрастен, Ратбоун влиза в политиката първо като американски сенатор, а после е назначен от президента Ейбрахам Линкълн за държавен секретар.

Вторият съпруг на майка му, сенаторът от Ню Йорк и съдия от Върховния съд на щата Айра Харис, вече има няколко собствени деца. С течение на времето Ратбоун и дъщерята на Харис Клара започват романтична връзка… и точно преди избухването на Гражданската война двамата обявяват годежа си.

Ратбоун се присъединява към армията на Съюза в началото на войната и служи като капитан на 12-ти пехотен полк в някои от най-кървавите битки на конфликта. До края на конфликта той е повишен в майор и скоро се завръща към живота във Вашингтон.

По време на войната Клара Харис се сприятелява с първата дама Мери Тод Линкълн по социалните събития из окръг Колумбия – и чрез политическите връзки на баща си. Когато семейство Линкълн решава да присъства на представлението на пиесата в Театъра на Форд вечерта на 14 април 1865 г., те канят Ратбоун и Харис да се присъединят към тях, след като Юлисис С. Грант и съпругата му нямат възможност да дойдат.

Семейството няма представа, че животът им скоро ще се промени завинаги.

Хенри Ратбоун

Хенри Ратбоун и убийството на Ейбрахам Линкълн

Малко след 20ч. на 14 април 1865 г. Хенри Ратбоун и Клара Харис се срещат с президента Линкълн и първата дама на ъгъла на 15-та и улица H във Вашингтон, окръг Колумбия, и отиват с тях до Театъра на Форд.

Те пристигат и се настаняват в президентската ложа. Малко след 10 часа вечерта обаче Джон Уилкс Бут се промъква зад тях и стреля внимателно, точно когато публиката избухва в смях заради забавна реплика на сцената.

Ратбоун по-късно свидетелства за действията си непосредствено след това. „Веднага скочих към Бут и го хванах“, казва мъжа. „Той обаче се изтръгна от хватката ми и замахна за жесток удар в гърдите ми с голям нож.“ И продължава: „Парирах удара и получих рана няколко инча дълбока в лявата си ръка, между лакътя и рамото.“

John Wilkes Booth dagger

Ножът, с който Бут удря Ратбоун

Тогава Бут се освобождава от хватката на Ратбоун и майорът изкрещява: „Спрете този човек!“ Но Джон успява да избяга и на Ратбоун не му остава нищо освен да отвори вратата, която Бут бе залостил с дъска, за да могат лекарите да влязат и да помогнат на умиращия президент.

След като Линкълн е пренесен през улицата до пансион, където лекарите се опитват да спасят живота му, Ратбоун и Харис помагат на Първата дама да стигне до леглото на съпруга си. След това Ратбоун припада от загуба на кръв и е отведен в дома на Харис, за да се възстанови.

Линкълн умира от огнестрелната рана в главата рано на следващата сутрин. А Хенри Ратбоун никога няма да си прости, че не е успял да спре нападателя.

John Wilkes Booth-portrait

Джон Уилкс Бут

Влошаването на психичното здраве на Хенри Ратбоун

Ратбоун, някога здрав и жизнен член на висшето общество, започва да се бори с проблеми както с физическото, така и с психическото си здраве в годините след убийството. Въпреки това, решен да продължи живота си възможно най-нормално, той и Харис се женят през 1867 г. и имат три деца.

След като подава оставка от армията през 1870 г., Ратбоун се опитва всячески да запази работата си заради влошеното си здраве. Според We’re History той е развил „пристъпи на невралгия на главата и лицето“, сърцебиене и затруднено дишане. Ратбоун също има параноя, че жена му ще вземе децата и ще го изостави заради друг мъж.

Но всъщност Клара Харис подкрепя съпруга си, доколкото може. В писмо до своя приятелка тя пише: „Разбирам страданието му… Във всеки хотел, в който отседнем, веднага щом хората разберат за нашето присъствие, се чувстваме обект на болезнени погледи… Винаги, когато сме в ресторант, започваме да се чувстваме като животни в зоологическа градина. Хенри… си въобразява, че шушукането е по-остъро и злонамерено, отколкото въобще е възможно.“

В опит да започнат на чисто и да избягат от безспирното внимание на репортерите, семейството се премества в Германия през 1883 г. Веднъж там обаче лудостта на Хенри само се ускорява.

Miss Clara Harris (married Maj. Rathbone) - NARA - 525947

Клара Харис

Трагичното убийство на Клара Харис и по-късният живот на Ратбоун

Клара Харис се надява, че смяната на държавите ще бъде от полза за семейството. За съжаление обаче Ратбоун не се справя добре и с течение на времето става по-параноичен и ядосан.

Д-р Г. У. Поуп, човекът, който се грижи за Ратбоун в нощта на убийството на Линкълн, по-късно казва, че той „никога не е бил напълно себе си след онази нощ… Не се колебая да потвърдя, че ужасяващата трагедия, която се отрази на нервния му и ковък темперамент за много години напред, пося семената на тази смъртоносна мания.“

На 23 декември 1883 г. психичното здраве на Ратбоун се влошава до степен, в която той вдига оръжие срещу собственото си семейство. Той грабва револвера си и влиза в спалнята на децата си. Харис успява да го разсее и го кани да влезе в тяхната им стая и затваря вратата.

Там обаче Ратбоун яростно атакува Харис като я застрелва няколко пъти и я намушква, за да се увери, че е мъртва. След това насочва ножа към себе си и го забива пет пъти в гърдите си в опит да се самоубие.

Но Хенри Ратбоун оцелява.

Той е обявен за луд и затова не е съден за убийството на жена си, а е изпратен в провинциалната лудница, където остава близо 30 години до смъртта си на 14 август 1911 г.

Убийството на Ейбрахам Линкълн променя американската история завинаги и унищожава живота на президента и семейството му. Това обаче води и до разпада на младото и обещаващо семейство Ратбоун – трагедия сама по себе си.

 
 
Коментарите са изключени за Трагичната история на Хенри Ратбоун – човекът, който се опита да спре убиеца на Линкълн и полудя заради това

Повече информация Виж всички