shareit

Той имаше компания за милиарди, клиентите му бяха руски олигарси, приятелите – разузнавачи, а днес е в Русия под протекцията на ФСБ

| от |

Офшорните зони са единственото райско кътче за хора, които не искат да имат много общо със закона, данъците и други неприятни финансови подробности, влияещи пряко на една сметка. Проблемът е, че някои офшорни сметки могат да бъдат твърде далеч, да са подложени на хакерски атаки, понякога се озовават в сайтове и разкриват с особени подробности всички финансови трансакции. През 1999 г. врати отваря още една особено добра компания с капацитет и претенции за световно влияние.

Най-вероятно може да сте чували за Wirecard, основана през 1999 г. в Мюнхен. Още от самото начало става ясно, че това е бранд, който няма нищо против да работи с рисковани или не толкова морални клиенти, особено ако нормалните банки просто не искат да имат клиент като тях. В повечето случаи през 1999 г. това са добре известните онлайн казина, порно сайтове, частни военни компании и други. Да работите с подобен бранш не е особено приятна работа, а и след като тук присъстват някои от най-добрите наемници, то всеки един има свирепите познания не просто да убива, но и да го прави виртуозно, показно и наказателно.

Лидерът на една такава компания трябва да бъде не само човек без особен свян и съвест, но и достатъчно интелигентен и силен, за да може да си позволи да оцелява сред конкуренцията. Няма защо да се лъжем, Wirecard не е обичайната компания за финансови трансфери и инвестиции, това е банката на престъпниците, управлявана по стриктен педантичен немски модел. Главоболията на хоризонта не са малко, през 2020 г. Financial Times посочва на света, че именно Wirecard са обработили плащанията към CenturionBet – онлайн казино с лиценз в Малта, което е спомагало за прането на пари на италианската мафия.

Една такава институция може да съществува легално, докато поне успява да излъска реномето си, издигайки цветен параван за света и останалите. Може би са били необходими и подкупи, може да говорим и за майстори във финансовото дело, но дори тази приказка има своя край. Както се казва в историята – крахът на една империя идва с отровата, която я разяжда отвътре. Именно тази история ще разгледаме в следващите редове.

На 18 юни 40-годишният шеф на Wirecard – Ян Марсалек ще излезе от офиса и спокойно ще сподели, че всичко вече е свършило. Неговите служители ще го гледат странно, някои ще си спомнят, че е гледал смирено и спокойно, но преди всичко е изглеждал изключително изморен. По това време Ян е разследван за злоупотреба с около 1.9 милиарда евро. Парите са напуснали сметките на някои от заможните клиенти в Wirecard.

Мениджърите разбират, че цялата система е била манипулирана с години, за да прикрива доста сериозно престъплението на Ян. Wirecard посочва, че повече от 2 милиарда евро в баланса на компанията са били изпратени към офшорни сметки на компанията директно във Филипините, където директорът е единственият с най-високо ниво на достъп. Проверката им посочва, че сметките са били променяни, договорите също са подправени със задна дата, а клонът в Сингапур има още по-сериозни нарушения и финансови проблеми със сметките на ирландци и граждани от Обединените арабски емирства.

Не е трудно за един човек, особено с бизнес, отличаващ се стабилно от нормите, да насочи вниманието си към Wirecard. Компанията, в своя апогей, струва около 24 милиарда евро. Собственикът и един от най-големите акционери – Маркус Браун е бивш консултант в KPMG, днес не може да си спомни този лукс.

Маркус Браун

В момента продължава да излежава присъдата си в баварски затвор, след като през март 2020 г. е обвинен в измама, манипулация на пазара, нарушаване на публичното доверие и подправяне на сметки. Неговите партньори в това начинание са Стефан фон Ерфа – главният счетоводител и отговорен финансов директор, както и още един неизвестен и все още неназован кадър от Дубай, чийто имена дори не се съобщават. Браун продължава да твърди, че е невинен и като цяло е единствената жертва на тази толкова черна афера.

Единственият човек, който не може да бъде потърсен за коментар е Ян. На 18 юни 2020 г. той ще потърси услугите на компанията Jet X Aviation Services. В Германия това е една от най-популярните авио компании, предлагащи услугите си на най-богатите и заможни клиенти в страната. Още по-важното е, че сред предлаганите екстри стои и много високо ниво на дискретност. Jet X може да се смята за нещо подобно на Wirecard за авиацията – не са необходими въпроси, стига клиентът да заплаща своята услуга. Във въпросния ден, малко след края на работния ден, е направена заявка от директора на компанията – Томас В. за подготовка на частен самолет, който на следващия ден трябва да излети за Минск.

Томас е посочил малко летище близо до курортно градче Бад Вослау, намиращо се само на около половин час от австрийската столица. Клиентът трябва да бъде взет в 5 часа следобед на 19 юни. Изпратена е снимка на мъж с голяма брада и името Ян Марсалек. По това време Томас няма никаква представа, че неговият настоящ клиент ще бъде един от най-издирваните в света, като този статус остава отворен и до днес.

Ян Марсалек с брада и без брада.

Около 2 години, преди да замине, Марсалек е отстранен от борда. Същата година тече одит от независима фирма, която посочва, че има липси от 1.9 милиарда, макар и в самите записки да присъстват. На 18 юни 2020 г. – точно един ден преди заминаването – Ян ще се обади на своя бивша асистентка Сабине Ерл и ще поиска да запази маса в италиански ресторант. Необходими са три места – едно за Ян, едно за Мартин Вейс (бивш директор на операциите в Австрийския Федерален офис за закрила и борба с тероризма), както и въпросната асистентка. Тук трябва да уточним, че Мартин Вейс е човекът с третия най-влиятелен пост в разузнаването на страната.

През 2017 г. Вайс ще излезе в отпуск от разузнаването и от 2019 г. работи с Марсалек. Двамата имат интересна колаборация – първият се занимава с търсенето на различни бизнес възможности, използвайки познанията си в разузнаването, а вторият инвестира само в одобрените бизнес отношения. Ян се представя за сериозен ентрупунар, който инвестира и подпомага стартови компании. Образът и на двамата е ангелски, но с тази разлика, че Вайс се занимава с кражбата на австрийски държавни тайни, които Марсалек продава скъпо на членове на крайно-дясната партия Австрийска Свобода.

Проверка на австрийското разузнаване ще посочи, че Вайс често е посещавал луксозната вила на Марсалек, наета в Мюнхен, забелязван е и много често в неговия офис, където правят лични срещи, а щом се зададе събитие на Wirecard, бившият разузнавач ще бъде там. Бизнес отношенията са изключително силни, както и успешни, но всичко приключва на 19 юни 2020 г. Сабина ще признае пред властите, че никога  не е знаела какви точно са методите за бягство на Марсалек, последната ѝ информация е, че той искал да се премести във Филипините, за да открие липсващите милиарди на Wirecard, които са изчезнали.

Дълго време точно тази версия изглежда най-разумна, Ян е закупил билети, издействал е разрешително да влезе в страната и да получи достъп до архивите, за да проследи въпросната измама, както и да открие кой точно е успял да я открие. Вайс ще поиска личните данни от Сабина. Тя изпраща паспортна снимка, докато той ще се постарае да отвори границите и да позволи на обвиняемия да напусне страната, използвайки най-луксозната компания в Германия. Що се отнася до поръчителя на полета – Томас Шиленбачер е бившият лидер на партията Свободна Австрия и точно той ще уреди полета.

Марсалек пътува от Мюнхен до Виена през следващия ден. Според австрийското разузнаване има още един офицер от разузнаването – Егисто От, който го кара от Германия за Австрия, тъй като Марсалек няма шофьорска книжка. Връзката с Вайс се поддържа през цялото време, а самото малко градче е избрано, защото именно там митницата няма да го снима или да изисква по-сериозни проверки. Облекченият режим е съобразен с пристигащите туристи и рядко някой обръща внимание на тях.

Служителите на летището в Минск ще получат молба да ескортират важен клиент през VIP коридорите, пристигащ от Виена около 8-9 часа вечерта. Към изпратената молба присъства и дипломатически паспорт от Гренада на името на Ян Марсалек, който никога не е притежавал дори жителство в Гренада. Австрия никога не разрешава двойно гражданство.

Обслужването на VIP персони включва съдействие при кацане, бърза проверка на митницата, оправянето на документите с приоритет, както и отделен транспорт до самолета, изключвайки всички досадни чакания, товарене на самолета и други. С кацането си, Ян ще поиска да получи и права за бизнес виза. Тази поръчка е направена от Виктория Гартвик – търговски представител на беларуската туристическа агенция „Планетата на мечтите“.

Сотрудники правоохранительных органов дежурят в аэропорту „Домодедово“, где после взрыва усилены меры безопасности.

Няколко години по-рано, през май 2018 г. Марсалек е направил втора такава поръчка за свой приятел на име Станислав Петлински. Същата туристическа агенция е уредила всички подробности. Станислав Петлински е с руско и израелско гражданство, бивш служител на „Дума“, както и на президентския офис в Русия. В родната си страна, Станислав разполага с редица успешни бизнеси в Русия. През 2017 г. той ще уреди посещение на Марсалек в древния сирийски град Палмира, който по това време е освободен от Ислямска държава.

Центърът в Минск потвърждава и още една интересна информация, Петлински е работи с частна военна компания на име RSB Group. Нейната задача е била да премахне мините в циментов завод в Либия. Въпросната територия е била собственост на Марсалек, както той самият е твърдял и по това време е под контрола на про-руския генерал Халифа Хафтар. Справка на Financial Times посочва, че същият е успял да уреди заем от Австралия на стойност от 20 милиона евро.

Колегите на Wirecard познават Полински като „Стас“ или „Стани“. За него знаят, че е лидер на руски наемници. Не е изненада, че точно този човек също е бил добър приятел в обкражението на австрийския разузнавач и неговия бизнес партньор. Забавен факт е, че руското посолство в Мюнхен се намира точно срещу вилата на Ян. Именно руския консул ще запознае Ян и с още една интересна личност – Рами Ел Обейди. Той е бивш директор на външно разузнаване на Либия – след падането на Кадафи през 2011 г. Ел Обейди ще поеме контрола на страната и ще получи акции в Wirecard.

Палмира

Австрийското разузнаване е на мнение, че Петлински е един от кадрите, които подпомагат Ян с помощта на руското разузнаване. През 2019 г. руснакът ще смени името си и ще се казва Борис Николаевич Грин. С новото име идват и нови паспорти и документи, включително и руски паспорт, издаден от службата за федерална миграция. От същото са издадени и документите на Анатоли Челпига и Александър Мишкин – агенти на ГРУ, изпратени, за да премахнат Сергей Скрипал през 2018 г.

С толкова много приятели е трудно един човек да си представи, че Марсалек ще обърка нещо в своето бягство. Полетът е официално планиран за 3 часа и 30 минути следобед. Клиентът не се появява и самолетът продължава да седи на пистата няколко часа. Офицерите от полицията пристигат, за да проверят документите на Марсалек. Те нямат заповед за арест и няма как да задържат полета.

Ян е на ръба на нервна криза по това време и се опитва да забави полета с един час, след това с още няколко. Шофьорът на таксито също прави грешки и не може да открие входа на летището. Пременен с нови дрехи и малко куфарче, регистрирано като ръчен багаж, Ян се качва на самолета и си отдъхва. Пилотът се изненадва, че вместо брадатия клиент, пред него застава избръснат мъж с нов паспорт, но същите имена. Самолетът най-накрая излита в 8 часа без 15 минути вечерта. Около 11 часа вечерта, Ян вече се намира в Минск. Никога не иска бележка за полета и плаща сумата от 7920 евро в брой, а след това се качва и на подготвеното VIP бусче.

Записите показват, че Марсалек е преминал границата с австрийски паспорт. Камерите, заснели неговото пристигане, официално са изчезнали или най-вероятно са изтрити. След това няма никакви следи за движенията му в Беларус. Те твърдят, че същият никога не е напускал страната и все още се намира там, но това е още една голяма лъжа.

Според източници от Руските специални сили, Марсалек е кацнал в Минск като австрийски гражданин с името Макс Мауер. На снимката е с бръсната глава и обръснат, а регистрирания паспорт отговаря напълно на неговите черти. Мауер е бил роден в швейцарското градче Свети Гален около две години по-рано от Марсалек, човекът е решил да се подмлади. По-интересното е, че същият паспорт и номерата ще посочат, че такъв паспорт никога не е регистриран в Австрия. Най-вероятно е бил подправен от някой достатъчно добър фалшификатор. Подозренията са насочени към майсторите на Лукашенко от бившето КГБ.

Почти Mercedes-Benz.

Дори автомобилът, който взима Ян от летището е специфичен. Лъскавата черна лимузина на Mercedes-Benz разполага с всички необходими документи и регистрационни номера. Една бърза проверка показва, че автомобилът присъства в регистъра на Беларус, но вместо като Mercedes-Benz, машината е регистрирана като Audi 80 от 90-те години. След отсядане в Хилтън, Ян преминава границата с Русия и пристига в Москва.

Веднага след пристигането си, вратите са широко отворени и бившият директор получава всички облаги от живота в Руската федерация. Нещо още по-интересно е, че към него е прикачена официална охрана на ФСБ, която трябва да го следва навсякъде. До този момент е ясно, че Марсалек е издирван от три различни разузнавателни агенции на запад, като подозренията са, че е бил помощник на дъщерния клон на ФСБ – ГРУ.

Проверка в пътническите маршрути на Марсалек ще покаже, че една от любимите дестинации по време на неговото управление е именно Русия. Той е посетил страната повече от 60 пъти. Освен в Москва е бил гост на Казан, Санкт Петербург и други. Някои от пътешествията му са само за една вечер, в други случаи прави кратки паузи до Русия. Пътуванията се засилват още повече през 2014 г. след анексирането на Крим. Изданието The Insider посочва, че най-вероятно Ян е бил транспортното муле за санкционирани бизнесмени, политици и приятели на Владимир Путин.

Според Белинкат, той е разполага с шест различни паспорта за най-различни пътувания по света, като не трябва да забравяме, че информацията е взета с малко подкупи, както посочва самия Христо Грозев, от руската граница. В някои от паспортните снимки носи очила, на други има брада, на трети е гладко избръсната. Що се отнася до живота в Русия, Марсалек я познава точно толкова добре, колкото и родната Виена. Няколко пъти в годината сменя своята локация и се охранява от руското разузнаване. Към този момент има подозрение, че именно той предоставя ценна информация относно политическата картина в Германия и Австрия – не е тайна, че и до днес се посочва, че това са страните, към които Русия има най-голям интерес.

Юрий Лужков – бивш кмет на Москва.

Вайс също ще признае, че често Ян се е интересувал относно статута на някои влиятелни руснаци и техните връзки с европейското разузнаване. По това време и самото заплащане за бившия агент е било достатъчно високо, за да прави частни проверки. Той е предоставил повече от 25 имена на Егисто От – още един бивш агент на Австрия. Информация за Елена Батурина – съпругата на милиардера Юри Лужков и бивш кмет на Москва, е било сред интересите. През 2019 г. австрийските власти конфискуват лист с имена, които са били доставени от Вейс на От, а след това никой не може да посочи къде е заминала тази информация.

Докато Австрия не спира да твърди, че Ян е имал сериозни руски връзки, немското разузнаване отрича подобна информация. Първите подозрения за него идват през 2018 г. с хваленето, че има бизнес партньори в Лондон, които разполагат с класифицирана информация от организацията за забранени химически оръжия. Директорът е бил толкова нагъл, че дори показал точната формула на Новичок – любимото оръжие на ГРУ и ФСБ.

През октомври 2018 г. датското контраразузнаване успява да залови няколко члена на ГРУ, които се опитват да хакнат щаб квартирата на Хага от близкия хотел. Немското разузнаване ще сподели, че единствената информация, с която разполага на този етап, е локацията на Ян Марсалек. Той продължава да пребивава в Москва. Малко по-късно дори ще стане ясно, че същият човек се намира във вила на руски олигарх, чието име е запазено в тайна.

При всички запитвания на Германия към Руската федерация, съществуването и пребиваването на такъв австрийски гражданин, не е възможно. Технически това е правилно, след като Марсалек е използвал съвсем различен паспорт, като дори сега никой не знае къде точно се укрива. През 2021 г. същият вече официално има и руски паспорт, както и международен паспорт – това обаче няма да е единственият негов. Дигиталните следи също показват интересна информация. Последният път, когато неговият телеграм акаунт е бил активен е на 21 януари тази година.

С други думи, той е бил активен около месец, преди да започне войната в Украйна. След арестуването на Вайс, той започва да помага на властите в замяна на по-лека присъда, посочвайки, че същият най-често се е интересувал от информацията за собственото разследване. Бившият агент посочва, че освен английски номера, Ян е използвал и руски карти. Използвал е най-различни криптиращи приложения, включително и такива, които въпросният разузнавач никога не е виждал. Вайс твърди, че Ян е страдал от много тежка параноя, но винаги е комуникирал по най-високите стандарти за сигурност.

При всеки разговор, Ян ще попита каква фигурка има на бюрото си в офиса си в Мюнхен. Ако се чудите, това винаги е била фигурката на Владимир Путин. Друг е въпросът, че малцина са имали възможност да го посетят именно там.

 
 
Коментарите са изключени за Той имаше компания за милиарди, клиентите му бяха руски олигарси, приятелите – разузнавачи, а днес е в Русия под протекцията на ФСБ

Повече информация Виж всички