Тайната мисия на капитан Кук
Годината е 1768 и европейската битка за господство над океаните е в пълен ход. Великобритания, Франция, Испания, Португалия и Холандия вече са прекарали няколко века, обикаляйки земното кълбо в търсене на нови и нови земи за завладяване и ресурси за експлоатация, но Тихият океан – и по-специално южните морета – остават до голяма степен неизвестен. В надпреварата си да предявят претенции за нова територия, британското правителство и Кралският флот измислят таен план: да изпратят морски офицер уж на научно пътешествие, но след това да го насочат да предприеме завоевателно пътуване към тайнствения Южен континент. Човекът, избран да свърши тази работата, е Джеймс Кук – капитан на ВМС, който също има и познания по картография и други науки.
Европейците вече знаят, че в Тихия океан има известно количество острови и че някои от тях имат потенциал за огромно богатство. Все пак Фернандо Магелан става първият европеец, прекосил (два пъти – дотам и обратно) Тихия океан през 1519 г. и дотогава вече е известно, че „островите на подправките“ (днешна Индонезия) са разположени в океана. През следващите два века пътуванията на Магелан са повторени от още дузина други европейци – особено холандски и испански капитани. Някои от тях разглеждат западните брегове на Австралия, а други намират Нова Зеландия. Но необятността на Тихия океан, съчетана с ненадеждността на картите, означава, че никой не е сигурен дали Южният континент съществува и дали е открит.
Дори сред британците Кук не е първият, който гледа към Южния Тихи океан. Само година по-рано капитан Самюъл Уолис прави първо акостиране в Таити, който кръщава на Джордж III. Що се отнася до британското правителство, те публикуват интереса си към региона още от 1745 г., когато Парламентът приема акт, предлагащ на всеки британец награда от 20 000 британски лири, ако намери митичния северозападен проход от залива Хъдсън в Северна Америка до Тихия океан. Британското правителство не е единственото с подобни интереси – холандският изследовател Абел Тасман вече е забелязал остров край южното крайбрежие на Австралия, който по-късно ще бъде кръстен Тасмания, а испанците вече имат укрепления на островите Хуан Фернандес край западния бряг на Чили.
„За испанците да укрепят така Хуан Фернандес означаваше, че възнамеряват да се опитат да запазят Тихия океан затворен“, пише историкът Дж. Холанд Роуз. „Британското адмиралтейство обаче беше решено да не позволи това.“
Но за да направи това, без да привлича ненужно внимание към целите си, Адмиралтейството се нуждае от друга причина да изпрати кораби в Тихия океан. И Кралското Общество представя перфектната възможност. Основана през 1660 г., тази научната група в началото е група джентълмени с склонността и ресурсите да предприемат научни проекти. Както пише историкът Андрю С. Кук (няма връзка с капитана): „Обществото по същество е било полезно средство за управлението на научните интереси на отделните стипендианти и за стипендиантите да превърнат своите научни интереси в официални заявления за държавна помощ.“ Когато Кралското Общество се обръща към Военноморските сили с искане да изпратят кораб до Таити, за да наблюдава транзита на Венера, който ще се случи през 1769 г., според историка, това вероятно изглежда като идеалното прикритие.
HMS Endeavour
Начело на кораба Ендевър, Кук тръгва от Плимут на 26 август 1768 г., за да пристигне навреме в Таити за транзита, който ще се случи на 3 юни 1769 г. Пътят му го пренася през Атлантическия океан и през трудния за преминаване нос Хорн в Южна Америка към южната част на Тихия океан. Той носи със себе си запечатани секретни инструкции от Адмиралтейството, които му е наредено да отвори чак след приключване на астрономическата част от мисията. За съжаление на учените, реалните наблюдения на транзита от различните пунктовете по света са предимно безполезни. Телескопите от този период правят замъгляване около планетата, което изкривява записаното време на преминаване на Венера пред Слънцето.
Но за Кук приключението едва започва. „Кук не оставя никакви записи кога е отворил пакета с тайните заповеди от Адмиралтейството“, пише Тони Хорвиц в „Blue Latitudes: Boldly Going Where Captain Cook Has Gone Before“. „Но на 9 август 1769 г., след като оставя Бора-Бора и другите острови, Кук изпълнява инструкциите си. „Отплавам на юг“, пише капитана с обичайната ти лаконичност.“
Накратко инструкциите му са да тръгне на юг и на запад в търсене на нова земя – особено легендарната „Terra Australis“ – неизвестен континент, предложен първо от гръцките философи като, например, Аристотел, който вярва, че е необходим голям южен континент, за да балансира тегло на северните континенти. В инструкциите си Кралският флот казва на Кук не само да направи карта на бреговата ивица на всяка нова земя, която намери, но и „да наблюдава мисленето, нравът, благоразположението и броя на местните, ако има такива, и да се стреми с всички подходящи средства да завърже приятелство и съюз с тях… Също така със съгласието на местните хора да се възползвa от удобни ситуации в страната, в името на краля на Великобритания.“
Кук следва тези инструкции през следващата година, като прекарва в тази мисия общо 1 052 дни в морето. Той става първият европеец, който заобикаля и подробно очертава крайбрежната линия на двата острова на Нова Зеландия и многократно влиза в контакт с местните маори. Той също така пътува по източния бряг на Австралия, като отново става първият европеец, който прави това. По времето, когато с екипажа му (поне с онези, които оцеляват) се завръщат в Англия през 1771 г., те разширяват обхвата на Британската империя до почти абсурдна степен. Но той не винаги следва тайните си инструкции точно както са написани – той завладява тези нови територии без съгласието на жителите им и продължава да го прави и в следващите си две експедиции.
Дори докато пое контрола над техните земи, Кук сякаш разпознаваше коренните групи като действителни хора. При първото си пътуване до Нова Зеландия той пише: „Туземците… са силни, с хубави тела, активни хора, както всички, които сме виждали досега, и всички те боядисват телата си с червен окер и масло от главата до петите – нещо, което не сме виждали досега. Техните канута са големи, добре изградени и орнаментирани с резба.“
„Би било толкова грешно да гледаме на Кук като на неволен агент на британския империализъм, колкото [би било] да го съдим спрямо това какво се случва се след това“, пише Глиндвер Уилямс в „Captain Cook: Explorations and Reassessments“. „Неговото командване на няколко последователни плавания показва както професионалната му ангажираност, така и патриотичното му вярване, че ако някоя европейската нация трябва да доминира над водите и земите на Тихия океан, то това трябва да е Великобритания.“
