Странните аномалии на изборите през историята

Парламентът във Великобритания е средновековна институция, първоначално организирана от Симон V дьо Монфор (на снимката) през 1265 г., за да добави тежест към неговата позиция срещу крал Хенри III. Към 1295 г. тя се развива и вече се състои от по две буржии от всеки град и двама рицари от всяко графство и, с някои промени от периода на Тюдорите, това остава основната структура на представителство до парламентарните кампании за реформа от 19 век.

Няма определени правила за това как градовете да избират своите представители и съответно има големи различия между тях. Някои провеждат относително открити избори, докато други ограничават избора само до богатите. Междувременно други просто оставят на градския съвет да избере. В резултат на това към 18 и 19 век избирателната система не само изглежда безнадеждно старомодна, но и се появяват редица поразителни аномалии…

1. Имате тенджера? Можете да гласувате!
Едно от изискванията за гласуване през 19 век всъщност е да притежавате голяма тенджера за готвене.

На теория съдът служи като доказателство, че имате огнище, достатъчно голямо, за да го съдържа. Това от своя страна се смята за доказателство, че сте отговорни граждани, които притежават собствени домове и така допринасят съществено за обществения живот. Смята се, че това ще гарантира, че правилните хора гласуват за съдбата на общността.

2. Гнили квартали
Днес приемаме за даденост, че изборите ще бъдат оспорвани, но това в никакъв случай не е така през 18 век. Много избирателни райони са толкова ефективно контролирани от местните собственици на земя, че са известни като „гнили“ или „джобни“ квартали.

Преди 1832 г. всички избирателни райони дават двама депутати, така че собственикът на земя просто номинира двама от своите протежета, които да представляват района – и, разбира се, самия него – в парламента. Ако никой друг не номинира никого, тогава няма нужда от избори и всичко приключва още на етапа на номиниране.

3. На кого му трябват избиратели?

Преди Закона за реформата от 1832 г. по никакъв начин не може да се приеме за даденост, че дори и да се проведат избори, в тях непременно ще участват избиратели. Моделът на представителство все още отразява разпределението на градовете, съществували по времето на Тюдорите, и не отчита последващите промени в населението. Някои места, които оттогава западат, все още имат право да избират двама депутати.

4. Дълъг процес
На изборите през 2010 г. във Великобритания прехвърчат искри, когато избирателните секции затворят в 22:00, навън все още чакат навън на опашка. Трудно можем да си представим това да се случи през 18 век, когато гласуването обикновено може да продължи една седмица или повече, да могат избирателите от отдалечените райони да пътуват, за да гласуват.

В ерата преди телекомуникациите не е необходимо изборите да се провеждат по едно и също време и често началото на процеса на гласуване е постепенно в цялата страна. Всъщност изборите не се провеждат в един и същи ден до 1918 г.

Гласуването също отне време: гласовете се обявяват един по един публично, а преди това има дълъг процес на проверка на регистрацията на избирателите, за да е сигурно, че наистина имат право на глас. Кандидатите могат и оспорват пълномощията на избирателите, за които смятат, че ще гласуват за опонентите им.

Всичко това означава, че изборите могат да продължат много по-дълго от първоначално предвиденото. На изборите през 1784 г. състезанието за избирателния район Уестминстър продължава от 1 април до 17 май!

5. Купуването и продаването на гласове е престъпление
Гласуването в периода преди Реформата (преди 1832 г.) се разглежда като публично задължение, поето от името на общността като цяло, и е съвсем нормално кандидатите да награждават своите поддръжници под формата на „почерпка“ – обикновено безплатна бира или други продоволствия в замяна на вот.

По-малко приятни са заплахите за отмъщение, които също могат да се отправят към избирателите, които не успяват да подкрепят предпочитаните от тях кандидати. Може наемът им да се увеличи или дори да загубят дома си.

6. Депутатите са особено млади през 18 век
Нашите съвременни политически лидери са забележимо по-млади от техните предшественици, но рекордът за избиране на млади депутати в през 18 век, когато Уилям Пит Младши е избран за депутат в джобния квартал на Апълби на 21-годишна възраст и само две години по-късно става най-младият министър-председател в страната.

Големият му съперник Чарлз Джеймс Фокс е толкова млад, когато влиза в парламента, че всъщност не е достатъчно възрастен, за да гласува! Той е избран едва на 19-годишна възраст, а избирателната възраст е 21.