Семейство Коен и съветската програма за спящи агенти
Тя е родена в САЩ и се казва Лона Коен, но в историята остава като един от легендарните руски агенти, макар и още по време на първата мисия да е готова да се провали в своята работа като куриер. До края на своята кариера, тя и нейният съпруг ще бъдат нещо подобно на кралски особи в Москва. Тяхната задача през последните няколко години е да тренират новото поколение руски спящи агенти, които да се внедрят в САЩ. Само няколко седмици след пускането на атомните бомби в Япония през 1945 г. Лона Коен пристига в Манхатан и оставя специален знак върху сграда с тебешир, за да може да установи контакт и да посочи, че се е върнала от спешна мисия в Ню Мексико.
Лона е на 29 години и може да се смята за атомният шпионин на СССР. Тя заема мястото на своя съпруг Морис, който е извикан да се бие на фронта по време на Втората Световна война. На нея и харесва идеята за влизане в най-различни роли. Има опит като аматьор в театъра, но не успява да достигне до професионалното ниво, защото често забравя репликите си. Вместо това получава една от най-опасните роли в света – на агент, който трябва да пренесе много важна информация.
Именно талантът да забравя, я поставя в една позиция, която може да остави СССР без ядрено оръжие. Срещата ѝ с Тед Хол от лабораторията в Лос Аламос в Ню Мексико е била на път да пропадне, защото дамата не можела да каже правилната парола. Лона е трябвало да каже
Извинете, знаете ли кой е най-добрият курорт за лечение на сърдечно-съдови заболявания, Сандия или Рио Гранде
Отговорът на Тед трябва да бъде
Мястото с най-добър климат е в Скалистите планини
Хал пристига на мястото и носи своя визуален сигнал – жълта чанта с миризлива риба-котка, която да се подава от дъното. КГБ имат сериозно чувство за хумор, след като човек трябва да се разхожда с риба, вмирисваща се за секунди, при това августовската жега. Лона е втрещена, че човекът наистина е взел риба. След няколко неуспешни опита да се сети за паролата, най-накрая успява да потвърди контакта. Хал и подава диаграма на първата произведена атомна бомба. Това ще бъде началото на една от много големите и измъчени драми.
Най-опасната част от мисията ще е да се качи обратно във влака до Ню Йорк. Властите проверяват багажа на всички пътници. Лона поставя диаграмата в кутия с хартиени кърпички. След това подава чантата си на инспектора, но го моли да подържи кутийката с хартиените кърпички, докато търси документите си. Надява се, че въпросната кутийка няма да ухае на развалена риба. Проверката приключва и шпионката тича да хване влака си, когато осъзнава, че същата кутия е все още в полицейския инспектор.
След като се е качила, подава глава на вън и вижда полицаят, който е тичал след нея, за да ѝ даде необходимата информация. Тя никога повече не се връща обратно в Ню Мексико, но се превръща в легенда за разузнаването.
Родена е в малкото градче на Масачузетс през 1913 г. и се опитва да постигне много под светлините на прожектора в Ню Йорк. Напуска своето полско католическо семейство на 15-годишна възраст и започва да работи като гуверньорка на по-скъпи къщи. Тя заявява, че е атеист и следи социалистическите политики и движения, преди да се появи комунистическата партия, където успява да открие своя бъдещ съпруг – Морис. Британският двоен агент Джордж Блейк ще я опише като една особено целеустремена жена, която винаги завършва своята мисия.
Дамата никога не знае, че нейният любим е руски шпионин, но го разбира чак след сватбата през 1941 г. Той ще и носи букети с рози всеки ден и накрая ще направи специална вечеря, за да признае своята тайна. Лона иска да се разведе, но на нея ѝ е обяснено, че Морис е анти-фашист, но не и анти-американец, който се бори за вселенската истина и справедливост.
По онова време, неговото име присъства в архивите на НКВД, рекрутиран е в Москва, докато е в Испания и участва в гражданската война. Успявал е да предава информация в тъмните кино салони и открива контактите си в най-публичните места. След като вече разкрива тайната си, Лона има два варианта, да приеме тази професия и да се включи или да бъде убита. Логично е, че обича съпруга си и се присъединява, като в последствие получава прякора Лесли.
Доказва се доста бързо, като успява да намери човек в Кънектикът, който да прекара модела на американска лека картечница от завода и то само за 2000 долара.
През 1995 г. ще се разкрие, че Лона е била агент, но на много ниско ниво. Доста странно изказване, след като в своята биография ще разкаже, че е получила нареждане да вземе проба уран от Канада. Уранът е бил доставен в Ню Йорк в квартирата на шпионите, като лично Владимир Н. Карпов я е държал заключена в сейфа си, преди да бъде изпратена на учените.
Кръгът се затваря, когато Морис се връща от фронта на Втората Световна война. По това време двама руски агенти успяват да се предадат на ФБР и разкриват цяла мрежа от агенти. Елизабет Бентли не се притеснява да разкаже всичко, като включително посочва семейство Розенберг за двойни агенти. Тяхната съдба ще ги постави до стената, където да бъдат застреляни. Англо-немският атомен шпионин Клаус Фуч ще се премести във Великобритания и ще се предаде на британското МИ5.
С подобна паника и пробойни в кораба, семейството напуска къщата си, изоставя всичко, включително и дрехи, сякаш отиват на ресторант и никой повече не ги вижда.
Първо летят до Мексико, а след това стигат до СССР, но известно време живеят и в Полша. През 1945 г. се появяват в Лондон, като този път носят имената Хелън и Питър Крьогер. Влизат в страната под прикритието на двойка, която продава антични книги. В свободното си време, двамата смятали да крадат тайните на НАТО и Кралската флота, както и информация за първата британска ядрена подводница.
Съседите на Лона (Хелън) не се интересували толкова много от нейните занимания, а често били скандализирани, че през 50-те години на миналия век, тя носи панталони, а не пола, както се изисква. Мнозина се чудили и защо семейството се представа за канадци, след като говори с твърд американски акцент Странното е, че никога не идвали на събирания и партита. През уикендите са имали други проблеми, обикновено им гостува Гордън Лонсдейл – известен е с името си Конън Молоди от КГБ.
През 1954 г. британската флота използва базата в Портланд, Англия и провежда своите първи експерименти за създаването на подводница с ядрено задвижване.
Хелън, Питър, Гордън и двама инженери от базата, започват сериозна работа и опити да изнесат тайните. Двамата агенти в базата ще дават информация на Гордън в Лондон, а той ще я носи на семейството, а с помощта на трансмитер, информацията стига до Москва. Семейството има два такива, като единият се крие на втория етаж, а другия се намира погребан в задния двор.
По информация на Лонсдейл, семейството е успяло да изпрати данни за повече от 350 теста, както и информация за анти-подводно оборудване, както и данни за ядрената флота на Великобритания. Това поне е мнението на МИ5. Адмиралството вярва, че данните са били достатъчни, за да може руснаците да произведат по-тихи генератори за техните подводници.
Един полски агент се предава на британците и започва да разказва информация за странното семейство. Британците търсят канадците и искат да се потвърди дали отпечатъците на двойката съвпадат с тези на Морис Коен и неговата съпруга от Ню Йорк. По това време, двамата вече пътуват със своите паспорти от Нова Зеландия. Британското разузнаване успява да задържи всички 5 агента. За делата си, господата прекарват повече от 8 години в затвора, а накрая са освободени за размяна на агенти.
Москва иска да ги върне, за да може да се положи обучението на следващото поколение агенти.
През 1970 г. Лона и Морис вече са почти пенсионирани, но имат двоен живот в Полша, апартаменти в няколко страни и преподават в различните подразделения на КГБ. Те се смятат за кралски особи в света на шпионажа. Джак Барски е бивш спящ агент и разказва всичко това по време на неговото назначение. Той има възможност да се запознае с Морис Коен, който на 67-годишна възраст изглежда много по-стар.
Джак трябва да бъде следващото поколение в агентурата и семейството ще му помогне. Барски изучава английски с американски диалект, усвоява техните навици и начин на живот, при това под строгия поглед на семейство Коен. Бъдещият агент живее с Морис за две седмици в апартамент, като трябва да говори само на английски и да изпълнява една много строга програма. Трябва да е буден в 6 часа сутринта, да направи една дълга разходка в леденото време и след това да прекарва деня в дискусии за САЩ и СССР и останалото състояние на света, при това само на английски.
Джак е категоричен, че това е помогнало, защото така слуша местен американец да говори и да се изгради маниер и интонация. През 1978 г. Барски е преместен в Източна Германия под псевдонима Албрехт Дитрих. 28-годишният мъж по-късно ще получи старото си име и ще замине за Ню Йорк, където ще се представя за американец с майка от Германия. По-късно ще стане ясно, че е успял да вземе акта за раждане от американско момче, което е починало на 5-годишна възраст. Барски ще прекара 10 години в САЩ, преди да бъде разкрит от ФБР.
Коен се пенсионират с много сериозна и впечатляваща пенсия. Лона умира през 1992 г. на 79-годишна възраст, докато Морис умира през 1995 г. на 84-годишна възраст. Никога не се извиняват за изнасянето на атомната тайна и са щастливи, че са го направили. До последно, когато питат Лона дали се смята за предателка, тя се тормози с отговора, но заявява, че не е убила никого и американски войник не е пострадал от това, което тя е направила.
