Таблото на всеки тенис мач отброява резултата по един и същ странен начин: петнайсет, трийсет, четирийсет.
Малцина от играчите могат да обяснят защо точките се отбелязват така, а не нарастват с единици.
Точкуването в тениса е останка от игра, която днес почти не съществува, но в продължение на три века е голямата страст на Европа - и заради която във Версай е построена зала, където през юни 1789 година се ражда френският парламентаризъм.
Жьо дьо пом означава "игра с длан". Според историка на спорта Хайнер Гилмайстер играта се ражда в манастирите на средновековна Франция, където монасите запращат топката с голи длани срещу стените на двора.
По-късно дланта се облича в ръкавица, ръкавицата отстъпва на ракетата, а играта е пренесена в специално построени помещения - с покрити галерии за зрители, чиито полегати покриви са част от игрището и правила, по-заплетени от тези на кой да е съвременен спорт.
Кралете играят наравно с всички. Луи Десети умира през 1316 година след изтощителен мач и кана изстудено вино - първият тенисист, когото познаваме по име.
Шарл Осми загива през 1498 година: на път към игрището в Амбоаз блъска челото си в горния праг на вратата и до вечерта е мъртъв.
Франсоа Първи строи игрища във всичките си дворци, Анри Четвърти не само участва, но и залага с охота.
Увлечението завладява и низшите съсловия. В края на шестнайсети век английският пътешественик Робърт Далингтън отбелязва подигравателно, че във Франция игрищата за топка са повече от църквите, а французите се раждат с ракета в ръка.
Играе се почти винаги за пари - и в това Гилмайстер търси корена на странното броене: залогът за загубено разиграване според него е гро дение турноа, монета на стойност петнайсет дение, а градските наредби забраняват залагането на повече от шейсет дение за игра.
В средновековните текстове точките вървят както следва: петнайсет, трийсет, четирийсет и пет.
Четирийсет се появява по-късно и то като съкращение: в трактат от началото на шестнайсети век Гилмайстер открива информация за френски ученици, които при игра скъсяват думата "четирийсет и пет", а учителят им ги поправя.
По-популярното обяснение с четвъртините на часовниковия циферблат също остава предположение - стрелката за минути се появява едва в края на шестнайсети век.
Дори думата "тенис" е френска по произход: "Tenez!" - "Дръжте!" - подвиква подаващият, преди да пусне топката, и възгласът, минал през английски уста, се превръща в "тенис".
Езиковедите сочат това обяснение като най-вероятната, макар и не сигурна, етимология.
През седемнайсети век игрищата започват да опустяват, а формата им - просторен правоъгълник с галерии за публика - се оказва подходяща за сценични изкуства: западащите игрища стават театри.
Първата трупа на Молиер, учредена през 1643 година, се настанява именно в бивше игрище за топка и играе там от началото на 1644 година; умирайки, спортът завещава на френския театър архитектурата си.
Към края на осемнайсети век от стотиците игрища, които Париж има през шестнайсети век, са останали само няколко.
Кралската зала, построена през 1686 година за двора на Луи Четиринайсети, стои почти празна - гола, просторна и никому ненужна.
Тъкмо това я прави удобна за депутатите в сутринта на 20 юни 1789 година.
Близо шестстотин представители от третото съсловие, обявили се три дни по-рано за Национално събрание, намират вратите на заседателната си зала заключени под предлог, че се подготвя кралско заседание.
Трябва им помещение - достатъчно голямо, достатъчно близко и без стопанин, който да ги изгони.
Намират го през две улици. В залата няма трон, няма герб, няма определени места - голите стени се оказват най-подходящият декор за онова, което предстои.
Качен на маса вместо на трибуна, астрономът Жан Силвен Байи прочита клетвата: депутатите се заричат "да не се разделят и да се събират навсякъде, където обстоятелствата го наложат, докато конституцията на кралството не бъде установена".
Подписват всички освен един - Жозеф Мартен-Дош от Кастелнодари вписва до името си "против" и напуска под закрилата на самия Байи, за да не бъде линчуван.
Монархията не пада тази сутрин. Но след нея във Франция съществува власт, която не произтича от краля - и която се е заклела да не се разпуска.
Жак-Луи Давид се заема да овековечи заседанието върху платно с размерите на стена - по поръчка от 1790 година, финансирана с народна подписка.
Не го завършва никога, и то не поради липса на време: героите от онази сутрин престават да бъдат герои по-бързо, отколкото той рисува.
Мирабо умира и е изхвърлен от Пантеона; Байи е изпратен на гилотината през 1793 година; мнозина от подписалите се депутати попадат в списъците на заподозрените във вражда към свободата - формулировката на закона от 17 септември 1793 година.
Върху незавършеното платно изрисувани докрай лица гледат от едва скицирани тела - историята изпреварва четката на художника.
Залата остава непокътната и през революцията, и през реставрациите, а Третата република я превръща в музей на клетвата през 1883 година.
Играта също не умира докрай: около четирийсет и пет игрища по света още поддържат жьо дьо пом под името "истински тенис", три от тях във Франция.
От играта е останало точкуването: петнайсет, трийсет, четирийсет - монетите на отдавна изчезнали залози, обявявани от съдийския стол на всички кортове по света.
Клетвата от залата изважда наяве принцип, който дотогава няма писана формулировка: законността на събранието не зависи от помещението, в което заседава, нито от кралската воля, която го е свикала.
Конституцията от 1791 година превръща обещанието в закон: Събранието заседава без прекъсване и само определя кога да се разотиде.
Затова мястото, където кралската власт действително свършва, не е Салонът на Аполон, а една зала на десет минути пеша от двореца.
