Рут Елис, последната жена, обесена в Обединеното кралство

На 12 юли 1955 г. пред затвора „Холоуей“ в Лондон е поставено обявление, което гласи: „Присъдата на закона, произнесена над Рут Елис, призната за виновна в убийство, ще бъде изпълнена утре в 9:00 ч.“

Елис, 28-годишна бивша управителка на нощен клуб, е призната за виновна в убийството на приятеля си Дейвид Блейкли. Няма никакво съмнение във вината ѝ: свидетели са видели как Елис застрелва Блейкли, а самата тя признава, че е „възнамерявала“ да го убие. Случаят ѝ обаче привлича вниманието на обществеността, която чувства неудобство от идеята тя да бъде обесена.

В нощта преди екзекуцията на Елис стотици хора се събрат пред портите на затвора, за да я подкрепят. Но не успяват да направят почти нищо повече. Петициите в нейна подкрепа не довеждат до нищо, министърът на вътрешните работи отказва по-нататъшни разследвания, а самата Елис се отказва да обжалва присъдата си. Така на 13 юли 1955 г. тя е обесена в затвора Холоуей.

В годините след това са повдигнати много въпроси относно случая на Рут Елис. Макар че очевидно е виновна за убийството на Блейкли, тя също така е била малтретирана от него – и вероятно това е причинило скорошния ѝ спонтанен аборт. Екзекуцията също така довежда до по-широк обществен дебат за това дали смъртното наказание е етично за жени – или за когото и да било – дори ако хладнокръвно е застрелял някого пред кръчма.

Това е историята на Рут Елис, последната екзекутирана жена в Обединеното кралство.

Ранен живот, сексуално насилие и лоши връзки

Рут Елис е родена на 6 октомври 1929 г. в Северен Уелс в семейството на Артър и Берта. По-голямата ѝ сестра, Мюриъл, забременява в резултат на сексуалното насилие от баща им, а когато Елис е само на 11 години, той се опитва да посегне и на нея.

В тийнейджърските си години Елис се сприятелява с приятелката на по-големия си брат, Една Търви, която я въвежда в живот, изпълнен с алкохол, нощни клубове и мъже. За кратко тя и Една живеят с бащата на Елис – Артър, който, според The Standard, спи и с Една, въпреки че продължава да малтретира дъщеря си, докато майка ѝ не разбира.

Лошите връзки продължават. Когато е на 17 години, тя има афера с женен канадски войник, от която през 1944 г. има син; след това за кратко е омъжена за по-възрастен мъж, който я бие – и отказва да признае дъщеря им, родена през 1951 г., за своя.

Елис изглежда има повече успехи в професионалния си живот, отколкото в личния. Тя работи в нощни клубове и като гол модел и след като посещава курсове по етикет, е повишена в мениджър на Литъл Клъб в Найтсбридж, когато е само на 27 години.

Изглежда, че нещата за Рут най-накрая ще се развият към по-добре. Но именно в Литъл Клъб тя среща за първи път състезателния пилот на име Дейвид Блейкли – което дава началото на съдбоносна връзка, която в крайна сметка ще завърши с неговото убийство.

Убийството

С Дейвид Блейкли

Снимка: GettyImages

От самото начало връзката им е бурна. Той е състезателен пилот, тежък пияч и плейбой, който също така е обвързан с друга жена, когато се запознават. Докато са заедно, двамата се разделят и сдобряват, заиграват се с идеята за брак и имат афери. Връзката им е белязана и от насилие – малко преди да убие Блейкли, Елис претърпява спонтанен аборт, след като той я удря в стомаха.

Жената по-късно казва: „Няколко седмици или дни преди това, не знам колко точно, Дейвид стана много агресивен. Не знам дали това е причинило спонтанен аборт или не. Той ме удари в корема.“

През април 1955 г. отношенията им достигат ново дъно. Тя е започнала афера с друг мъж, Дезмънд Кюсен, но все още е обвързана с Блейкли. Междувременно, според Британския архив на вестниците, той е започнал да се оплаква на приятелите си от нея. В началото на същата година предлага да я напусне, но тя не му позволява.

След това през Великденския уикенд отива на гости при приятели – и Елис прекарва няколко дни в опити да го намери. На 10 април 1955 г. тя взема такси до апартамента в Хампстед, където Блейкли е отседнал. След това го проследява до близката кръчма „Магдала“ и около 21:30 ч. вижда как напуска кръчмата заедно с приятеля си Клайв Гънъл.

„Те излязоха, качиха се в колата и се чуха два удара“, съобщават вестниците по онова време. „Гънъл чу Блейкли да крещи „Клайв!“… той заобиколи задната част на колата и видя Елис да стои там с револвер в ръка. Блейкли лежеше с лице надолу на тротоара и той видя как Елис произведе още изстрели в гърба му“.

Рут Елис стреля по Блейкли пет пъти: първият изстрел пропуска, вторият го улучва, а последните три изстрела се произвеждат, докато тя стои над него. Опитва се да стреля и шести път, но улучва в палеца една жена наблизо.

„Виновна съм, малко съм объркана“ – казва Рут Елис, след като убива Блейкли, и добавя към Гънел: “Ще се обадиш ли на полицията, Клайв?“

Не е имало нужда да се вика полиция; на мястото на инцидента има цивилен полицай, който бързо арестува Рут. Тя изглеждала замаяна, но не е под въздействието на наркотици или алкохол, а впоследствие психиатрична експертиза установява, че не страда от психично заболяване.

По-скоро мотивът да убие Дейвид Блейкли изглежда се корени в предполагаемото насилие и изневяра. Той не само я е удрял многократно – и вероятно е причинил спонтанен аборт – но Елис е намерила и доказателства за неговите афери. По-късно адвокатът ѝ заявява, че е била млада жена, попаднала в „нещо като емоционален затвор, охраняван от младия мъж, от който сякаш не е имало измъкване“.

Независимо от това Рут открито признава, че е убила Дейвид на процеса през юни 1955 г. Когато обвинението пита: „Когато стреляхте с револвера от близко разстояние в тялото на Дейвид Блейкли, какво възнамерявахте да направите?“ Елис казва: „Беше очевидно, че когато стрелях в него, възнамерявах да го убия“.

За по-малко от 20 минути съдебните заседатели признават Рут за виновна. А тъй като признава за престъплението, Елис получава задължителната смъртна присъда.

Въпреки обществения шум около решението и опитите за оспорване на присъдата ѝ, Рут приема спокойно съдбата си. Тя отказва да обжалва и екзекуцията ѝ е извършена по план. На 13 юли 1955 г. Елис е обесена в залата за екзекуции в затвора Холоуей около 9:00 ч. сутринта.

Рут Елис почива в немаркиран гроб в рамките на стените на затвора Холоуей. През 70-те години на ХХ век останките ѝ са ексхумирани и препогребани в двора на църквата „Света Мария“ в Амершам, Бъкингамшир.

Обществената реакция към екзекуцията на Рут Елис е огромна. След смъртта ѝ обществената подкрепа за премахването на смъртното наказание в Обединеното кралство се увеличава значително. Последва и национален разговор за видовете престъпления, които оправдават такова наказание.

Всъщност последвалите разкрития за Рут Елис поставят под допълнително съмнение моралността на екзекуцията ѝ. Преди смъртта си тя казва на адвокат, че в деня на убийството е пила с Кюсен, друг неин любовник, който ѝ дава пистолета и я закарва до Магдала.

„Досега не съм казвала нищо за това, защото ми се струваше предателско, абсолютно предателско“ – твърди Елис.

По-късно приятел на Кюсен по подобен начин казва на полицията, че любовникът е подтикнал Елис да убие Блейкли. „Кюсен я закара до Хампстед, предоставя оръжието и я подтиква да застреля Блейкли, за да отстрани от сцената съперника в любовта“, казва той, според статия от 2003 г. на The Guardian.

От своя страна Кюсен отрича да е давал пистолет на Елис. Той умира през 1991 г.

Дори и без неговата роля някои твърдят, че доказателствата за насилието на Блейкли над Елис е трябвало да бъдат достатъчни, за да бъде обвинена в непредумишлено, а не в умишлено убийство. На съдебните заседатели също така не е било съобщено, че тя е била изнасилвана като дете от баща си или че е била пристрастена към антидепресанти.

Въпреки това усилията за помилване на Рут се провалят. Когато през 2003 г. сестрата ѝ обжалва делото, апелативният съд установява, че тя е била правилно осъдена за убийство според тогавашните закони. През 2007 г. петиция за помилване на Рут Елис също не е приета.

Но все пак някои неща се променят след екзекуцията ѝ. През 1964 г. в Обединеното кралство са извършени последните екзекуции. Година по-късно Законът за убийствата забранява смъртното наказание в цяла Великобритания, като го заменя с доживотна присъда. И накрая, през 1998 г. Законът за правата на човека прави смъртното наказание незаконно в Обединеното кралство – което прави Рут Елис последната екзекутирана жена в страната.