shareit

Предсказа ли Оруел бъдещето в днешният модерен свят

| от |

Джордж Оруел пише „1984“ през далечната 1949 г. Едва ли е подозирал до какви мащаби ще достигне книгата му и как ще се разглежда години напред, но отдавна стигнахме до заключението, че историята се повтаря. Намирайки се на прага на следващата Студена или Световна война, започваме да се замисляме до каква степен този писател е успял да предскаже бъдещото. Едва ли можем да го смятаме за Нострадамус но модерната епоха, все пак дигиталните технологии още са липсвали, но подходът продължава да бъде един и същ.

Войната е мир

Свободата е робство

Невежеството е сила

Това са думите, които ще открием върху Министерството на истината. Познаваме и още един слоган, който някога се пишеше по стените на различни затвори и лагери в България:

Ако не знаеш, ще те научим

Ако не искаш, ще те принудим

Историята ни показва, че не сме се променили много, а в цитата на Оруел все по-често човек трябва да се попита, ако всичко това е поставено върху институция, която отговаря за истината, тогава за кого са предназначени тези истини, кой е свободният роб, който участва във война за мир и продължава да се смята за изключително силен, без значение колко е ограничен неговия мозъчен капацитет?

Днес ставаме свидетели на мироопазваща мисия, на денацификация за спасяването на население, което между другото не искаше да бъде спасяване. Откриваме паметници, които повтарят една и съща лъжа, за да може следващото поколение да се възпита именно върху нея. Наблюдаваме най-различни похвати от страна, чийто най-голям успех беше победата през Втората Световна война.

Тези кошмари успяха да отпуснат своята хватка в цяла Европа, но не и в Русия, където се възпитава битка срещу нацизма, битка срещу фашизма и продължава да се говори за най-святата страна, което само по себе си отново говори за нацизъм. Използваните похвати за мир се оказаха война и заплаха от ядрено оръжие, макар и украинският опонент доброволно да предоставя своя ядрен арсенал, подписвайки се под спогодба, която гарантира от всички велики сили, включително Китай, че такова оръжие няма да се използва срещу самите тях.

Оруел не е подозирал какви мащаби ще достигне една тоталитарна държава, но е имал достатъчно време да гребе с пълни шепи от света, за да създаде своята красива и прословута Океяния. Възможно ли е точно тези три критерия да са необходими за създаването на тоталитаризма. Авторът не пропуска да напомни, че когато наблюдава нацисти и фашисти, не може да избегне и факта, че тогавашния СССР не се различава особено от своите опоненти.

Желанието за тотално световно господство, за премахването на класите, за обезличаването на обикновения човек и за създаването на слабо и зависимо общество, започват да показват точно това. Невежеството е сила, особено след като един човек може да получи оръжие, цел и мисия да защитава своя народ, било то и на друга територия. Отново и отново цитираме Херман Гьоринг в последните му дни в Нюрнберг:

„Естествено, нормалните хора не искат война; нито тези в Русия, нито тези в Англия, нито тези в Америка и в този ред на мисли – в Германия. Това е разбираемо, но все пак, това са лидерите на една страна, които определят политиката и винаги е лесно да се влачат хората, независимо дали е демокрация или фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура… С глас или без глас, хората винаги могат да бъдат въвлечени в наддаването на лидерите. Това е лесно. Всичко, което трябва да направите, е да им кажете, че са атакувани, и да заклеймите пацифистите за липса на патриотизъм и излагане на страната на опасност. Работи по същия начин във всяка страна.“

1EN-625-B1945 Orwell, George (eigentl. Eric Arthur Blair), engl. Schriftsteller, Motihari (Indien) 25.1.1903 – London 21.1.1950. Foto, um 1945.

Невежеството е сила, когато един човек може да диктува и управлява безусловно своя народ. Не случайно психолозите посочват, че е необходима само една черта, която да бъде поставена и да се разделим на добри и лоши, за да се забрави дори за какво точно се воюва. Не е необходимо повече, а и ако трябва да бъдем честни, руският елит, в лицето на 1-2%, чийто яхти забелязахме да се конфискуват в последните месеци, продължава да стои далече, обличайки се във всички възможни порядки на загниващия западен капитализъм.

Трудно е да си представим как най-голямата страна в света продължава да живее в абсолютна бедност и по някаква причина вижда единственото спасение чрез война и набиране на бяла и черна техника, която да изпрати обратно у дома. И това не ни изненадва, писателят говори още през 1949 г. за поведението на СССР, което само се покрива със своята социалистическа фасада, за да скрие своето грозно лице и бързо да се продава като нещо друго – по-скъпо и ценно в Европа. За сметка на това, точно тези три изречения са напълно достатъчни за неговото определение.

Дори и след като се сражава в Испанската война, Оруел бързо разбира, че намесата Сталин изобщо няма общо с освобождаването на Испания, а просто е опит за печеленото на политическо влияние. Истината е, че след края на Втората Световна война, Източна Европа е поробена с идеали, зачерква всичко културно и лично, като постижение на една страна, за да може да използва невежеството и да го превърне в сила на новото управление. А след това идват слоганите, които виждаме по затворите – чрез принуда и учене, новият политкоректен елемент ще може да живее свободно под робство – новото робство.

Поведението на съветското НКВД в Испания кара Оруел да се страхува много повече от него, отколкото от бомбите, защото това влияние не може да се изчисти толкова лесно. Ако търсим други красиви прилики между Оруел и новото модерно, то нека обърнем внимание към руското „60 минути“, където Олга Скабеева обяснява на руските зрители, че Русия води война с НАТО и това е трудна задача. В същото предаване се симулират ядрени удари, показва се как нацистите са навсякъде, а при евентуална ядрена война, всички руснаци ще отидат в рая. Нима това не е онази част от „1984“, позната още като „Минутката за омраза“.

Именно там се рисуват най-различни кадри, които продължават да показват опасността от всички страни и славните геройства, извършени от океанските войници. И най-важното престъпление през „1984“ ще остане именно мисълта. Невежеството е сила, но мисълта е враг на „Големия брат“, а може би точно по тази причина и редица майки се отказаха от своите деца, мнозина бяха принудени да показват телефоните си и ако говорят за война, да се подготвят за престой в руски затвор.

Следователно мисълта се оказва най-опасното оръжие и както самият Хитлер е казал „Колко хубаво за правителствата, че хората не мислят.“. Очевидно точно тази практика продължава да се използва и до днес. Мисълта може да изпрати човек в затвор, думата „война“ може да се смята за престъпление. И нека не забравяме един друг много важен цитат „Всички са равни, но някои са по-равни.“. Особено след като всички могат да притежават своето панелно жилище, докато по-равните могат да разполагат с яхти за милиони долари.

И разбира се, след всяко завоевание, без значение колко истинско е или не, очаквайте паметници, подобни на Алеята на ангелите, подобни на Альоша и Моча, както и много други. Те не са създадени за вас, а за следващото поколение, което ще бъде посрещнато, научено в омраза и парализа на мисълта.

Такава е историята от „1984“ и ако откривате прилики, те са само плод на фантазия описана само и единствено от Оруел, един слаб английски писател, който имал честта да опознае всички възможни режими по време на своя живот, преди да бъде погълнат от туберколозата. А до тогава останете пред екраните, хранете омразата и не мислете, това е най-важната препоръка. За триумфът на злото се изисква само едно – добрите хора да не правят нищо.

 
 
Коментарите са изключени за Предсказа ли Оруел бъдещето в днешният модерен свят

Повече информация Виж всички