Писателят, който уби жена си и след това разказа всичко в книга

През 1991 г. холандските власти хвърлят особена светлина към един много известен криминален автор – Ричард Клинкхамер. Човекът става известен със своите завъртяни истории, напрежението между страниците и вниманието на публиката. Не трябва да забравяме, че през 1991 г. книгите все още са актуална и интересна тема, предлагат достатъчно забавления на читателите и дори се купуват. Ричард попада в светлината на прожекторите по съвсем друга линия – жена му изчезва. Полицията го смята за основен заподозрян, имайки предвид, че самият той многократно е доставял на публиката истории, в които до последно не може да се разкодира краят. Това кара полицията да смята, че авторът на такива книги със сигурност знае как да убие човек, следователно следва задържането

Клинкхамер отива в съда, не може да му се повдигне обвинение, поради липса на доказателства и е освободен. Веднага след освобождаването си, криминалният писател предлага нова книга, в която ще разкаже как е щял да убие жена си, ако му се е налагало. Книгата е отказана от всеки един издател и Ричард заминава за Амстердам. Освобождава жилището си в Олдбамт и малко по-късно в него се нанасят новите собственици. Като всеки нов собственик, те бързат да променят имота си по своя вкус и започват да реставрират старата градина. Докато правят по-сериозните разкопки, господата попадат на циментиран сандък в земята.

Ричард Клинкхамер е роден на 15 март 1937 г. и започва живота си с доста премеждия. На 5-годишна възраст е свидетел на насилие в семейството между леля му и чичо му. По време на Втората Световна война, Клинкхамер живее в Австрия и си спомня, че тогава родната му майка имала отношение с офицер от SS. Била е изнасилвана от нациста и когато се завръща в Холандия, съседите ѝ бръснат главата за назидание. За да се свързват двата края, жената започнала да работи като проститутка.

Младият Ричард тогава заминава в сиропиталите. На 19-годишна възраст се присъединява към френския легион. Участва в няколко мисии и след това намира друго амплоа – одитор. Поради страстта си към литературата започва да създава и по-сериозни текстове. Междувременно личният му живот се движи доста интересно, жени се, след това се развежда, пропива се и открива своята бъдеща съпруга в Амстердам – Ханелоре Годфринон. Според приятелите й, Хани била изключително свежа и забавна дама, която освен това е с 10 години по-малка от своя бъдещ съпруг. Това обаче изобщо не я притеснява и много скоро разкрива своята обсебеност от бъдещия криминален автор.

През 1978 г. двамата сключват брак и се местят в малко селце в североизточна Холандия. В началото всичко е прекрасно и стабилно, двамата имат хубава професия – Хани е медицинска сестра, Ричард се занимава с писане на книги и освен това намират достатъчно време, за да се срещат с приятели. Пред всички животът изглежда изключително красив. За съжаление, когато облаците започнат да се натрупват за буря, рядко им обръщаме внимание. Клинкхамър бил подмамен от агенция за акции и облигации и след като направил няколко грешни сделки, останал без абсолютно никакви спестявания. С алкохолното влечение, писателят става доста агресивен и Хани често се крие при съседките.

Снимка: By Aquilo – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18579242

Един зимен ден на 1991 г.съпругата изчезва безследно. През февруари, същата година в полицията постъпва сигнал от Ричард, че жена му е изчезнала. Откриват велосипеда й близо до ЖП гарата, а подозренията започват да се насочват именно към алкохолизираният й съпруг. Освен провиненията за разоряването на фамилията, той самият продължава да се дистанцира от загубата, не изглежда разстроен и дори не се опитва да изглежда притеснен пред камерите. Полицията дошла с кучета-търсачи, започнали да се правят въздушни снимки на региона с надеждата, че ако тялото е наблизо, поне ще бъде открито, но уви.

Хани е потънала в неизвестност. След като липсват всякакви доказателства, полицията е принудена да снеме всякакви подозрения. Известно време Ричард продължава да се занимава с писане на романи и изследването на алкохолната си зависимост. Една година след мистерията и прекратяването на делото, Ричард посещава своя издател Уилем Донкер и му представя своя нов скрипт. В литературния свят е успял да постигне цели две големи победи, възползвайки се от специалните драми „Послушен като куче“ и „Хотел Червено“.

Там главният герой е бивш военен от френския легион, който изпълнява мокри поръчки. Този път Ричард е пристигнал с ново предложение. Вместо криминална история, човекът е направил списък с варианти, в които е можел да убие жена си. Един от 7-те варианта включвал унищожаването на тялото в месомелачка и храненето на гълъби с тях. Издателят не харесал идеята и освен това събудил сериозни подозрения към Ричард. Задал и директно въпросът, дали наистина той е убиецът, а отговорът е, че не е точно сега времето за водене на този разговор.

Много скоро книгата се появила в публичното пространство и започнала да генерира добре познатото внимание. Вестниците задавали един и същи въпрос, оформило се и телевизионно предаване, но отговорите още липсвали. В предаването „Птички от рая“, водещият задава този въпрос на Клинкхамер, а той отговаря много лаконично:

„Възможно е… Селяните казват, че съм я нарязал на парченца или съм я хвърлил в езерото.“

Освен това често копаел дупки в градината си, за да покаже, че винаги има място да се скрие труп там. Когато вдовецът заминава за Амстердам е посетен още няколко пъти от репортери и всички са на едно и също мнение – Ричард може да играе много жестоко със страха на хората. Единственият проблем е, че много скоро шегите и закачките щели да се върнат като добре засилен бумеранг.
Шест години след смъртта на жена си, писателят наема адвокат, който да обяви смъртта, както е по закон.

По този начин човекът може да продаде къщата и да се върне обратно в столицата и освен това да получава пенсията на бившата си съпруга. Когато най-накрая изпълнява всичките си мисии, заминава за Амстердам и продължава живота си. Новите собственици обаче имат други планове за деня. След като започнал да разкопава градината и събаря бараката, под нея се крие една друга тайна. В циментирания сандък се открива човешки череп.

Патолозите правят проверка и установяват, че някога това е била Ханелоре Клинкхамер. След като е арестуван, писателят споделя, че на 31 януари 1991 г. пребива жена си с гайчен ключ и съответно тя умира от раните си. Носи тялото в бараката и го заравя, като добавя сериозно количество тор, за да маскира миризмата. Докато очаква своята присъда, писателят споделя пред медиите, че именно жена му е започнала първа атаката и в следствие на това е намерила смъртта си.

Клинкхамер е осъден на 7 години затвор през 2003 г. и лежи само две години, защото е освободен за добро поведение. Интересен факт е, че повечето му съседи го уважават и споделят, че въпреки делата си, той продължава да излъчва някаква доброта. Точно така, мнозина не го съдят за действията му, с изключение на една бивша приятелка, която от време на време се замисля какво щяха да мислят хората, ако нейните останки са открити в бараката. Ричард умира през 2016 г.

Заглавна снимка: By edward – wikiportret.nl, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45190584