shareit

От Одеса до Стара Загора – историята на Яна, Коля и Валерия, едни от първите бежанци в България

| от |

На 24 февруари 2022 г. светът обяви една и съща новина – руски военни и военна техника преминаха границите на Украйна и започнаха да провеждат своята масирана офанзива. По това време забелязахме, че тази новина имаше няколко определения: военна операция, конфликт, война, битка срещу фашизъм и нацизъм, както и някои други допълнителни класификации. Тук е моментът да споделим и другата мъдра мисъл „Всеки сам си преценя“, но преди всичко, това продължава да е война, в която страдат цивилните.

От 24 февруари до този момент не е известно колко точно хиляди украинци са успели да стигнат до границата на България. Мнозина получават покрив и храна, доброволците успяват да изпреварят дори институциите в това отношение, а пристигналите остават благодарни, че са посрещнати не като бедстващи, а като скъпи гости, като тук заслугата остава на доброволците и онези, които много добре разбират и какво точно е определението на една война. Настаняването на бежанци от Украйна се случва на няколко принципа – хора предоставят своите свободни жилища, хотелите се преквалифицират, както и самите младежки центрове започват да предлагат стаите си и базата си на пострадали от войната.

Именно в един такъв откриваме Яна, Коля и тяхната дъщеря – Валерия. В последната седмица те се намират в България и по-точно в Стара Загора. Яна знае и говори Български с лекота, нейният съпруг говори руски и не винаги се налага допълнително пояснение. През последните няколко дни са в Стара Загора, разхождат се, разглеждат града, в понеделник се поинтересуваха от входа на градската църква и дали могат да я посетят. През останалото време се опитват да поддържат връзка с приятели в Украйна, следят новините и мислят за следващите дни и бъдещето, колкото и неясно да остава на този етап.

Попитахме ги дали искат да разкажат своята история, нямаха нищо против, просто имаха малко нужда от почивка. След половин час правиха традиционната гречка в кухнята на центъра, не пропуснаха да я споделят с всички. Хубаво е, че понякога дори и в толкова трудните моменти, човешкото остава и надделява, а що се отнася до това семейство, очевидно е успяло да се съхрани и да запази своя дух високо, колкото и трудно да е това.

Яна има диплома за фармацевт, докато нейният съпруг Коля е стоматолог, двамата са живели в Одеса, поне до 24 февруари, а след това се стремят да напуснат страната много бързо. Ето защо не започнахме нашия разговор от настоящето, а една година назад:

Chr.bg: Ако днес е 7 март 2022 г., как изглеждаше вашия 7-и март 2021 г. Как щеше да прочете този ден, ако нямаше война?

Яна: Ако си бях у дома, най-вероятно това щеше да е много обичан ден. Сутринта щях да заведа детето на училище, след това ще отида на работа. В края на работния ден взимам детето и ако има допълнителни занятия ще я заведа. Обикновено вечерта готвя у дома, ще свърша и някоя друга домашна работа. Коля също щеше да е на работа и в края на деня щяхме да се фокусираме върху задачите за утре. Щяхме да се занимаваме с текущите всекидневни предизвикателства. Това щяха да са нашите малки планове за бъдещето.

Chr.bg: Какъв беше животът в Одеса около една година назад?

Яна: Не мога да кажа, че ние живеем много леко. Успяхме да набавим всичко необходимо за себе си и детето, имахме възможност да се развиваме и да учим, да избираме своята професия. Имахме дори планове къде ще изпратим детето да се учи, след като завърши гимназията, разглеждахме дори и какви са подходящите езици за учене. Преди една година ходих на курс по английски, докато Коля специализираше в своята специалност (стоматология – бел. ред.). Никой не ни ограничаваше как да се развиваме и какво точно да правим. Можехме да пътуваме свободно в Европа, а днес визите са премахнати и можем да се движим свободно.

Chr.bg: Имахте ли подозрения, че може да се стигне до такъв въоръжен конфликт преди една година, изобщо мислихте ли, че е възможно нещо подобно?

Яна: Не, тогава дори не подозирахме, че ще се наложи да мислим за евакуация. Дори и седмица назад, до последния ден не можехме да повярваме, че е възможно нещо подобно в нашето време. Дори и мои близки не вярваха и изпитваха силно съмнение, че може да се стигне дори до някакво нападение. Такова беше настроението в Одеса и в Украйна. Говорихме си с приятелки, с които следяхме всяка вечер новините. Дори и да се притеснявах, те често обясняваха, че дестабилизират в момента ситуацията и това ще бъде всичко.

Chr.bg: Къде ви посрещна тази война?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Яна: У дома. Беше много ранно сутринта, около 5 часа. Времето много ми напомня за един друг агресор, който избираше тези часове, в които мирните хора спят. Отначало дори не смятахме, че това е война. Мислехме, че това е някаква провокация или опит за повишаване на напрежението. Едва по-късно разбрахме, че ситуацията е особено различна и много по-страшна, отколкото подозирахме.

Chr.bg: В 5 часа сутринта бяхте събудени от сирени?

Яна: Не, в 5 часа бяхме събудени от взривове. Това бяха ракети, които идваха от морето и падаха върху летището и други обекти. Нашите ПВО-та също отвръщаха и се опитваха да свалят и спрат ракетите – това беше звукът на войната, никой нямаше време да пусне сирените. Чухме 5-6 взрива един след друг. Ние живеем много близо до летището, на 9-я етаж и може би точно по тази причина не успяхме да чуем алармата. После разбрахме, че ракетите са полетели с придружаващата новина от Кремъл за военна операция. Едва към 8 часа вече знаехме, че става въпрос за нападение, защото беше публикувано в новините.

Chr.bg: След 8 часа сутринта, как продължи вашият живот, какво се случи?

Яна: Някои хора останаха у дома си и дори не бяха разбрали какво се случва. Нашата първа мисъл беше насочена към детето и неговата безопасност. Трябва да го заведем на безопасно място и да се постараем да бъдем колкото се може по-далече от сраженията. Отново мислехме, че това е някаква провокация и набързо събрахме някакви дрехи. Събирахме багажа си на тъмно, защото не се препоръчваше да включваме осветлението. Първоначалният ни план е да бъдем колкото се може по-далече от Одеса. Това направиха и други жители от града. Първоначално планът беше да се насочат към близките села и да бъдат при роднини. Някои останаха, но много от жителите на Одеса се опитваха да напуснат града.

Chr.bg: Накъде се отправи вашето семейство след първото падане на бомбите?

Яна: Ние бяхме на около 300 километра от Одеса и вече бяхме на румънската граница. След това имахме планове да останем 1-2 два дена в Румъния, докато приключи конфликта, а след това се надявахме да се приберем и да живеем нормално. След това започнахме да четем и всички останали новини, че бомбардирането се е случвало във всички останали градове, вече знаехме, че това няма да приключи скоро.

Chr.bg: Колко украинци видяхте на границата? Последните официални данни посочваха, че бежанците от войната най-вероятно ще минат сумата от 1.4 милиона души?

Яна: Много, много украинци се опитваха да избягат от различни точки. Аз нямам точни данни, но тази седмица имаше много хора, които се струпаха на границата около Полша, Молдова и Румъния. Първият ден толкова хора тръгнаха не само на граница, но и извън градовете. Повечето пътуваха с коли и обикновено пътят е около 40 минути от Одеса до различни точки извън града, в този ден бяха необходими около 6 часа.

Chr.bg: Оставихте ли роднини в Одеса?

Яна: Родителите ни са там, много от приятелите ни останаха. В Одеса казват, че е малко по-спокойно, но всички очакват провокации и повишаване на напрежението. Не е спокойно и никой не може да каже, че е безопасно завръщането (интервюто е взето на 7 март 2022 г., на следващия ден се съобщи за военни действия в Одеса – бел.ред.). Имам сестра, която живееше в Буча, близо до Киев, там си построи къща. Сега от този град останаха само руини. Все още не знаят дали имат жилище. Другата ми сестра е в Харков, където прекара около 4-5 дена в убежището си, не можеха да се върнат за основните принадлежности, поради наложен комендантски час. Вече имаме майки, които раждат в бункери, не са малко болните и възрастни хора, които търсят лекарства. Имаше и много неподвижни хора, за които дори не знаем какво се е случило. И до днес не знаем каква беше причината за всичко това. Тъжно е, че млади момчета са хвърлени в тази война.

Chr.bg: Колко време мислите, че ще продължи този конфликт?

Яна: Когато пътувахме към България, аз очаквах, че ще се върна до седмица в Украйна. Около десет дена по-късно все още нямам представа какво се случва. Всички мои приятели и роднини искат да се върнат у дома, да живеят своя обичаен живот, предпочитат своите обичайни проблеми, а не войната и страховете за децата и родителите. Аз всяка сутрин пиша на майка си дали е добре, как е преминала нощта. Всичко е твърде тревожно и несигурно. През последните седмици се случиха твърде много събития, за да мога да имам дори представа кога точно ще свърши този конфликт. Остава ни само да се надяваме на добър изход, че Украйна ще продължи, както и целият свят. Благодарни сме, че не сме сами и когато всичко това свърши, можем да получим помощ и да се възстановим.

Chr.bg: Как избрахте точно България?

Яна: България е моя прародина и аз знам езика, след като прекарахме два дена в Румъния и не разбирахме абсолютно нищо от табели и новини. Потърсих някои от роднините си дали можем да дойдем в България и дали можем да бъдем настанени. Тук е по-леко, защото разбирам хората и те мен също. Приеха ни много хубаво и сме благодарни на всички, че те разбират тази ситуация и ни съчувстват. Сега не знаем какво да правим. Да вадим документи, да търсим училище и работа или все пак ще можем да се върнем. Ние всеки ден се надяваме, че ще можем да се върнем. Съпругът ми иска да се върне и да бъде доброволец. В този период споделиха, че няма места за доброволци. Те взимат хора само с военен опит, а Коля няма. Обикновено търсят лекари и хирурзи, но стоматолозите в момента не са желани. В момента търсят военни с опит от предишни години.

Chr.bg: Как успяхте да се справите с парите, след като в момента вече никой не обменя гривня?

Използваме само парите, които са на дебитната карта. Средствата, които имаме в кеш, не могат да се използват изобщо. Разбрах, че в България има две бюра, които приемат нашата валута, а след това спряха изобщо да ги приемат. Принудени сме да бъдем икономично. Дойдохме с кола и сме готови да я продадем, ако изпаднем в нужда.

Chr.bg: Какво очаквате да се случи в следващите дни и смятате ли, че ще има разумен край, положителен за Украйна?

Яна: Определено имаме вяра, че ще се справим и с това. За няколко дена показахме, че сме много задружни и сплотени. Нищо вече не се дели и всеки се опитва да помага. Имахме програма в Украйна за ваксина. И фондът даваше на всеки човек, за неговата отговорност и разбиране, сумата от 1000 гривня при поставянето на две ваксини (около 60 лева по днешен курс – бел. ред.). Ние получихме нашите и дори не успяхме да ги изхарчим. Нашите отидоха за театър, книжки на детето, кино и прочие. След старта на конфликта, само за няколко дена същите пари бяха върнати на фонда за армията. Преведоха повече от 10 милиарда гривня и практически ги върнаха. Изненадваме се как хора с възможности помагат и предоставят медикаменти, храна и дрехи, всеки се опитва да помогне и да облекчи своите съграждани.

Chr.bg: Как минава един ваш ден в България?

Яна: Разхождаме се от време на време, защото понякога се разстройваш, след като видиш какво се случва. През останалото време четем новините и се опитваме да помогнем на всеки човек, който се опитва да избяга. Имаме дори групи, в които се опитваме да спрем пропагандни канали. Ние се опитваме да помогнем и да дадем това, което можем да направим. Опитваме се да предоставим помощ, даваме информация как може да се мине границата и къде точно. Стараем се да бъдем полезни. Забелязахме как при искане на помощ, мнозина са готови веднага да помогнат. Дори на границата останахме изненадани как ни посрещнаха и колко много хора се отзовават.

Гарата в Харков

Chr.bg: Как си представяте вашето завръщане у дома?

Яна: Аз се надявам, че ще мога да взема много подаръци за своето семейство и роднини в Украйна. Така си представям, че се прибираме. Искаме да сме у дома си и се надяваме, че ще я има. Във всяко едно свободно време най-вероятно ще се запиша за доброволец. У дома имам достатъчно дрехи, които мога и ще даря, когато се завърна. Ще имаме много работа във възстановяването и това са моите планове. И щом се върна в Украйна имам желание да изпратя подаръци на всички мои приятели, които срещнахме тук. Това са плановете ни.

Chr.bg: Добре, чухте историята за откраднати танкове от роми в Украйна, какви други истории се появиха?

Яна: Да, сега чухме, че ще ги изпратим да вземат и кристалната бяла маса. Имаше един случай за военни, които са отишли да обират магазин, докато карат цистерна. Докато събирали храна, някой е успял да открадне цистерната и да ги остави на пътя. Една приятелка от Киев ми разказа, че е успяла да свали дрон с буркан от кисели краставички. Питах я по-късно какво прави и тя ми каза, че е наредила бурканите и се подготвя за сражение. Хубавото е, че няма паника и все пак намираме и малко време за смях, което също е нещо положително.

Яна, Коля и тяхната дъщеря Валерия заминават за Германия на следващия ден. Те обещават, че ще се върнат в България и няма да забравят приятелите, които са открили там. Междувременно, докато тяхното място се освобождава, други семейства продължават да пътуват от границата.

Редакцията благодари на Весела Марева и Милка Колдамова за съдействието и предоставената възможност. Яна и Коля не пожелаха да бъдат снимани, те остават благодарни, че могат да разкажат историята си – такава, каквато са я преживели.

Снимки: Личен архив, Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за От Одеса до Стара Загора – историята на Яна, Коля и Валерия, едни от първите бежанци в България

Повече информация Виж всички