shareit

Одирането: Една вековната практика за наказание и възвеличаване

| от |

Има най-различни неприятни начини човек да умре – от автомобилна катастрофа или пожар до изтръгване на крайниците от тялото му. Никой от тях обаче не може да се сравни с одрането.

И предците ни са знаели това, защото то се практикува много преди средновековните времена.

Редица древни култури са изтезавали така хора по една или друга причина – включително асирийците и пополока, но примери има и в Китай по времето на династията Мин, както и в Европа през 16 век.

Нека разгледаме историята на одирането, от която ще ни настръхне кожата.

Last judgement

Част от „Страшният съд“ на Микеланджело – Свети Вартоломей държи ножа на своето мъченичество и одраната си кожа

Древните асирийци одират враговете си, за да ги плашат

Каменни резби от времето на древна Асирия – около 800 г. пр. н. е. – изобразяват воини, които методично премахват кожата от телата на затворници. Това (поне засега) ги поставя сред първите култури, практикували бруталното мъчение.

Асирийците, според National Geographic, са били една от най-ранните империи в света. Населявайки регионите на съвременен Ирак, Иран, Кувейт, Сирия и Турция, те разрастват своята територия като превземат вражески градове един по един, ползвайки новоразработени военни техники и железни оръжия.

Те са били безмилостен народ, така че е съвсем естествено да измъчват затворниците си.

В един разказ за изтезанията им – от доклад на Ерика Белибтроу от Библейското археологическо дружество – цар Ашурнасирпал II наказва част от населението на град, която не му се подчинява.

Записите за наказанието му гласят: „Одрах благородниците, които се бунтуваха срещу мен, и наметнах кожите им върху купчината от трупове; някои разпръснах в купчината, други издигнах на колове върху купчината… Одрах мнозина им земите си и наметнах кожите им върху стените.“

Асирийците вероятно одират враговете си, за да изплашат другите – предупреждение за това какво ще стане с тях, ако не се подчинят – но историята също има примери на владетели, които одират собствения си народ, за да изтъкнат нещо.

Първият император от династията Мин одира част от поданиците си, защото го критикуват
Мин поддържат тиранията си над Китай в продължение на близо 300 години между 1368 и 1644 г. и въпреки че често се провъзгласява като „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“, както съобщава The Daily Mail, династията има и тъмна страна.

Император Тайдзу, който управлява по време на периода Хунву, е друг пример за особена жестокост. В миналото той беше командвал армията, която гони монголските нашественици от Китай през 1386 г. и дава името на династията „Минг“ – монголска дума, която означава брилянтен.

Той също така определя за углавно престъпление всяка критика към него, и когато разбра, че главният му министър е обвинен в заговор срещу него, Тайдзу убива всички роднини, приятели и сътрудници на човека – общо около 40 000 души.

Някои от тези хора са одрани и плътта им прикована към стената, давайки на другите да разберат, че императорът няма да допусне някой да поставя под въпрос властта му.

Но одирането не е било метод, запазен изключително за безмилостни тирани. Някои култури одират хора като част от жертвени ритуали.

Шипе Тотек бог на земеделието, растителността, изтока, пролетта, златарите, свободата и сезоните

Пополока одират живи хора в приношение към „Одрания Бог“

Преди ацтеките регионът на днешно Мексико е бил обитаван от хора, известни като пополока, които са почитали, наред с други, бог на име Шипе Тотек.

Шипе Тотек се превежда като „нашият господар на одраните“ и древните жреци ритуално са жертвали в името на този бог жертви на церемония, наречена Тлакашипехуализтли – в превод „да носят кожата на одрания“.

Ритуалът се провежда в продължение на 40 дни всяка пролет и в него избран член от пополока ще да бъде облечен като Шипе – с ярки цветове и бижута – и ритуално пожертван заедно с военни пленници в замяна на изобилна реколта.

Жертвоприношението включва два кръгли олтара. На единия избраният член на племето ще бъде убит в гладиаторска битка. А на другия ще бъде одран. След това свещениците ще донесат одраната кожа и ще я поставят в две дупки пред олтарите.

Ритуалите са изобразени в произведения на изкуството, открити както в храмовете на пополока, така и в храмовете на ацтеките – артистична тенденция, която не е ограничена до Мезоамерика.

Titian - The Flaying of Marsyas

„Одирането на Марсий“, от Тициан

Одирането в изкуството, фолклора и митологията

Това най-висше мъчение продължава да играе важна роля в различни култури по света през целия 16 век, когато се появяват няколко известни произведения на изкуството, които изобразяват хора, които са одирани.

Едно от тях, озаглавено „Одирането на Марсий“, според The ​​Met, е създадено около 1570 г. от италиански художник, известен като Тициан. Той изобразява разказа на Овидий за сатира Марсий, който губи музикално съревнование с Аполон, заради което бива наказан с одиране.

Друга картина, „Одирането на Свети Вартоломей“, изобразява светеца – един от 12-те ученици на Исус – убит мъченически и одран жив, след като посвещава Полимий, царя на Армения, в християнството.

Фолклорът и приказките по целия свят също включват истории за мъчението. Ирландската легенда за селките, например, разказва за тюлени, които могат да свалят кожата си и така да се превърнат в хора. В една история ловец краде кожата на селки и така принуждава голото човекоподобно същество да се омъжи за него, докато един ден тя отново намира кожата си и бяга в морето.

В старата италианска приказка „Старицата, която беше одрана“ се разказва историята за две стари сестри, които живеят в гората. Една от сестрите се натъква на феи и успява да ги накара да се засмеят – и като награда те я правят отново млада и красива. Когато младата сестра се омъжва за краля, все още старата сестра започва да ревнува. Тогава младата казва на старата, че всичко, което трябва да направи, за да бъде отново млада, е да се одере. Старата сестра намира бръснар и го наема да я одере – след което умира от загуба на кръв.

В Исландия има легенди за „саамски бричове“, известни още като „бричове за трупове“. Според разказите тези панталони ще направят богат всеки, който ги носи… но получаването им е малко сложно. Първата стъпка е да накарате някой да ви завещае кожата си, преди да умре. След като умре, трябва да изкопаете тялото, да одерете плътта му от кръста надолу и да пъхнете лист хартия, съдържащ магически сигил, в „джоба“ — или, с други думи, скротума — заедно с монета, открадната от вдовица.

Може да звучи гадно, но след като този целия ужасен процес бъде изпълнен, магическият скротум винаги ще бъде пълен с пари.

Видно е, че дрането е смущавало хората от различните култури и времена през почти цялата записана човешка история – и има основателна причина. За щастие обаче то сега се счита за нарушение на човешките права и е незаконно във всяка страна.

 
 
Коментарите са изключени за Одирането: Една вековната практика за наказание и възвеличаване

Повече информация Виж всички