Обирът на Lufthansa остава в историята като един от най-успешните на американската мафия
Великите обири винаги се смятат за особено предизвикателство за всеки престъпник. От една страна трябва да знаем, че чистите пари са винаги царят на обирите. Те могат да се скрият лесно, да се инвестират и прикрият за разлика от всички останали видове обири. Професионалните престъпници избягват скъпоценните камъни и изкуството, поради простата причина, че никога не печелят особено от него. Те доставят един продукт, но същият трябва да се продаде, оцени и на финала се оказва, че целият риск се обезценява.
Точно по тази причина мнозина се насочват именно към сухите пари. А и се оказва, че винаги има един вътрешен човек, който с удоволствие ще асистира срещу процент. През далечната 1978 г. в полезрението на обирджиите попада немската авиокомпания Lufthansa. Обикновено се изисква подготовка и внимание към детайлите, но през същата година Джими Бърк (член на фамилията Лукезе) има много сигурен човек за свършване на работата. Мартин Кръгман се занимава с нелегални залози и вече е успял да привлече достатъчно отчаяни хора в своята мрежа.
Сред тях е именно Луис Върнър, който няма никаква представа от спорт и вече дължи към 20 000 долара, около 100 000 долара днес. Луис бил готов да асистира, но в замяна иска неговият дълг да бъде изчистен. Така се стига и до самия Бърк, който разбрал, че в края на годината, немската компания ще достави сериозна сума на товарния терминал Джон Ф. Кенеди. Върнър дължал пари и на свой колега – Питър Грунуолд, следователно бил готов да постави своята работа, както и свободата си в името на чистите сметки. Луис и Питър вече успели да откраднат сумата от 22 000 долара от своя работодател и покрили своите дела толкова добре, че никой не ги заподозрял.
Успехът им ги накарал да потърсят помощ от по-изпечените обирджии и при евентуален успех да се насладят на охолен и безгрижен живот. Мафиотите наемат още 5 човека и в зависимост от ролята им в обира, всеки може да си тръгне със сумата между 10 и 50 хиляди долара. Върнър можел да получи 10% от цялата сума, а той самият знаел много добре, че самолетът ще кацне с приблизително 6 милиона долара. Какво може толкова да се обърка? На 11 декември в 3 часа сутринта, маскирана група от 6 човека влиза в хангара на Lufthansa и се насочва към товарното помещение.
По пътя си среща Джон Мъри – първият им заложник, който заедно с още 5 души ще бъде завързан в помещението за почивка. Докато обирът е в ход, един от служителите – Кери Уолън, преминава покрай спрян микробус. Любопитството му изиграва лоша шега и преди да успее да зададе своите въпроси на непознатите, получава удар с пистолет, виковете му за помощ са заглушени. Много скоро е поставен по очи в стаята за почивка при останалите заложници.
Престъпниците започват да товарят 72 кутии с небелязани банкноти в микробуса. Задържаните заложници получават информация да не се обаждат в полицията пред 4 часа и 30 минути. Тогава е направено и първото обаждане. Обирът е вече факт. Обирджиите се събират в гаража на Бърк в Бруклин. Кутиите се вадят от микробуса и се разпределят по равно в два автомобила. Господата се разделят на две и колите изчезват в неизвестна посока. Основно изискване в обирите е да не остават никакви следи. За съжаление Парнъл Едуардс не успява да унищожи микробуса.
По план возилото трябва да бъде закарано в Ню Джърси, където Джон Готи с удоволствие ще го разфасова. Вместо това, Едуард паркира микробуса пред апартамента на приятелката си, а още по-лошото е, че спира пред противопожарен кран. Возилото стои цели два дни пред домашния адрес и накрая полицията го открива. За тази немарливост, шофьорът е поръчан от мафията и няколко дни по-късно е разстрелян. Междувременно ФБР официално започват разследване и успяват да свалят отпечатъци от превозното средство.
Подозренията им са насочени изцяло към екипа на Бърк и заповед за следене е издадена моментално. Скоро всеки един участник в обира присъства в списъка за подслушване, следене с хеликоптер, проверка на сметките и още много други. Агентите успяват да запишат гласа на Анджело Сепе, който говори за кафявите чанти на Lufthansa, а скоро споделя на приятел как е скрил своята част в покрива на къщата. Според американските закони, това не е достатъчно за издаването на заповед за обиск, следователно господата продължават да търсят.
По това време Хил вече забелязва дивата параноя в очите на своя колега Джими Бърк. Провалът на Едуард е коствал живота му, а в последствие и други участници са заличени от мафиотите. Докато свидетелите и участниците изчезват един по един, ФБР вече имат достатъчно информация за Луис Върнър. През 1979 г. той е единственият осъден на 15 години затвор. Вече не се работи толкова върху обира, колкото върху хората, които са убили всички участници. Един от заложниците ще сподели, че всички извършители са били много добре запознати с хангара и много добре знаели кои сейфове да отворят. Само служителите знаели, че за да не се включи алармата, едната врата на сейфа трябва да се затвори, преди да се отвори следващата.
Разследването продължава доста дълго, но така и няма достатъчно доказателства, за да се открият истинските извършители. Едва през 2014 г. ще изникне още едно име – Винсънт Асаро. Като човек на висок пост във фамилията Бонано, същият е обвинен за участие в обира, а свидетелят, който дава показания срещу него е Гаспар Валенти – неговият братовчед. Разследването се води изцяло върху показанията на братовчеда, а адвокатът на Винсънт ще заяви, че това е най-лошият свидетел, който някога е виждал. По същото време Даниел Симоне пише историята на прословутия обир и именно от Хенри Хил разбира, че Винсънт не само не е участвал, но и никога не е бил канен.
След като няма за какво да се хванат, властите в последствие пускат Винсънт на свобода. До този момент парите изобщо не са открити. Една от причините е, че Джими Бърк побързал да заличи всички, особено след като Едуард така и не успял да прикрие следите. По негово нареждане започва избиването на всички, които могат да предложат някаква информация. Мартин Кругман живее почти месец след обира. Неговото убийство е поръчано, защото обирджията си помислил, че може да изнудва мафиота. Поискал половин милион долара, за да не отиде във ФБР и да разкаже всичко. Парите са му обещани, но на срещата се запознава с чистачите на фамилия Бонано, които бързо разчленили жертвата.
Тялото му никога не е открито, а през 1986 г. се вярва, че е починал и неговата съпруга получава сумата от 135 000 долара. Ричърд Ийтън решава да задържи част от парите. Опитва се да закупи кокаин за 250 000 долара, но в последствие се оказва, че е бил измамен. За това провинение тялото му е открито в хладилен камион, окачено заедно с другите месни продукти. Том Монтеленое живее малко повече, но някъде през март започват да го подозират за сътрудничество с останалите двама. Луис Кафора се оказва особено добър приятел на Бърк, с когото лежат заедно в затвора.
Същият е потърсен, за да изпере част от парите. Единственият проблем е, че същият не може да пази тайна, живее бурно и винаги се хвали колко силни връзки има с мафията. От глупост споделя на съпругата си, че ще пере спечеленото от обера с авио компанията и Бърк няма друг избор, освен да убие и двамата. От глупост мъжът е закупил розов Cadillac на своята любима. Возилото е открито на няколко пресечки от местопрестъплението, докато телата никога. Джо „Буда“ Манри е също добър приятел на поръчителя на обира, но освен това работи като супервайзър за Air France.
Той многократно получава покана от ФБР да даде показания и да бъде включен в програмата за защита на свидетелите, но е твърде лоялен. Неговият приятел не е на същото време и веднага щом се появяват федералните, бързо успява да го ликвидира. Паоло ЛиКастри е последният, който получава смъртната присъда. Неговата работа е да гарантира 200 хиляди долара за семейство Гамбини. Най-вероятно е потърсил сумата и затова нахалство е екзекутиран, тялото му е открито около шест месеца след екзекуцията. Къде отиват парите, това е големият въпрос в целия обир.
През 2015 г. Робърт Сбирна пуска книга, по която работи с член на мафията от семейство Бонано. Той разказва, че цялата сума била между 2 и 4 милиона долара. Парите били поставени в сейфове в банка, а ключовете били предадени на двете дъщери на Бърк. В последствие достъп до тях има Антъни Инделикато. Човекът похарчил около 250 хиляди долара за филм, който никога не се реализира, а останалите пари са похарчени в казина, но без особена печалба.
