Мистериозна черна слуз измъчва Венецуела от 40 години
През 1986 г. във Венецуела от натоварената магистрала, която свързва международното летище „Симон Боливар“ и столицата Каракас, започва да изтича някакво много странно вещество. Така бързо, както се появява гадостта – наречена La Mancha Negra или черното петно – започва и да се разпространява, превръщайки магистралата в смъртоносен капан за шофьори.
Тя се появява за първи път на 46-метров участък от асфалта на магистралата и продължава да расте, докато накрая покрива около 13 километра, а дебелината ѝ на места достига 2,5 сантиметра. Тази черна катранена субстанция с консистенцията на дъвка през първите 5 години отнема живота на 1 800 души, които се опитват да преминат по пътя, който поглъща.
Въпреки че изчезва за кратко и без причина през 90-те години, La Mancha Negra се завръща отново през 2001 г., все така загадъчна. Но какво е всъщност това вещество и откъде се появява? Дори и сега La Mancha Negra остава загадка и като всяка добра загадка, тя си има собствени теории на конспирацията.
Откъде идва?
Дискусиите около La Mancha Negra са оскъдни, несигурни и пълни със спекулации, но има няколко любими на феновете теории, свързани с появата ѝ.
Една от тях е, че тя е причинена от лоша партида асфалт, което би обяснило катраноподобния ѝ вид. Асфалтът съдържа катран, който при нагряване става лепкав, а една от ключовите характеристики на черното петно е реактивността му към времето – расте, когато е горещо и дъждовно, и се свива, когато температурата и влажността спаднат.
Според друга теория, слузта е резултат от естествените залежи на петрол близо до магистралата. Град Каракас се намира в до пояса Ориноко, който използва тръбопроводи за транспортиране на тежък петрол до столицата и други венецуелски градове. Въпреки това д-р Раманан Кришнамоорти, професор по химично и петролно инженерство в Университета в Хюстън, казва пред Popular Mechanics, че „обикновено подобно изтичане би трябвало да е в една единствена точка на повреда и е малко вероятно да се разпространи толкова“. По-нататък той допълва: „Освен това обикновено тежките масла се утаяват и не се опитват да изтекат на повърхността.“
Д-р Рейналдо Гонзалес, преподавател в Хюстънския университет в катедрата по петролно инженерство, който е бил във Венецуела по време на събитието през 1986 г., също споделя предпочитаната от него теория в изявление за Popular Mechanics: „Най-простото възможно обяснение, което си спомням, е, че фазите на обработения асфалт са се разделили и една от тях е „излязла“ на повърхността, причинявайки нещо като черно и леко мазно петно по пътищата.“
В друга теория се твърди, че за всичко са виновни отпадните води от близките бедняшки квартали, като се предполага, че те са предизвикали химическо разграждане на асфалта, докато са се стичали надолу по склона под пътищата. Други смятат, че това е резултат от изгорял материал от гумите на колите или масло от двигателите.
Но по-необичайните и може би по-забавни твърдения са, че слузта е създадена умишлено от хора, които работят за или против венецуелското правителство.
Участие на правителството
През 80-те години на ХХ век, когато за първи път се появява нещото, Венецуела е ръководена от Хайме Лусинчи, който има кратък мандат от 84 до 89 г., по време на краткото прекъсване между двата мандата на Карлос Андрес Перес. През този период страната се сблъсква с многобройни скандали, свързани с корупция в правителството и присвояване на средства, в голяма степен свързани с парите, спечелени от огромните петролни резерви на Венецуела.
Венецуела разполага с едни от най-големите петролни запаси в света и в разговорния език е наричана с обидното име „петродържава“ поради зависимостта си от тези залежи на нефт и природен газ, както и поради периодите на широко разпространена корупция. Така че, когато през 80-те години на миналия век цената на петрола започва да пада и от най-натоварената магистрала в столицата започва да изтича катранено вещество, хората започват да дтават подозрителни.
Една от водещите теории предполага, че дефектният асфалт е резултат от лошо управление на държавните средства, при което са се правили икономии чрез използване на некачествени материали при ремонта и поддръжката на пътищата.
По подобен начин се спекулира, че и правителството, и частните компании са реализирали големи печалби, като многократно са проваляли ремонтите на пътя и са удължавали усилията за почистване – теория, която се разпалва от упоритостта на проблема и привидно подмолните опити да се опитат да го отстранят и да разберат какъв е.
Някои дори спекулират, че първоначалното петно е създадено умишлено, за да саботира Перес и да накара правителството му да изглежда зле, когато той напуска поста си през 1984 г. Въпреки това Перес се връща през 89 г., което означава, че предполагаемата мисия на петното е била неуспешна.
Освен това една по-късна теория, за която съобщава френската информационна агенция Courrier National през 2003 г., разказва за твърденията на кмета на Каракас Фреди Бернал през 2001 г., когато слузта се появява за втори път. Той твърди, че наети хора са хвърляли торби с използвано машинно масло на магистралата под прикритието на нощта в опит да опетнят репутацията му.
Въпреки съобщените твърдения от Бернал, в които се твърди, че в пробите е установено съдържание на 60% спирачна течност и 40% масло, което показва, че веществото е направено умишлено, твърденията не са доказани и не обясняват първоначалната поява на слузта.
Според съобщенията обаче венецуелското правителство харчи милиони в опити да проучи състава ѝ, но въпреки че наема експерти от САЩ, Канада и Европа, техните химически тестове не успяват да установят какво е веществото.
Къде отива?
Докато слузта взема животи, се полагат непрекъснати усилия за отмиването ѝ с вода и въздух под налягане и за изстъргването ѝ от повърхността на пътя, но всички опити са напразни, като изглежда тя се разпространява отново.
Направени са дори опити да се изсуши чрез изсипване на прахообразен варовик върху пътя, но това само създава още повече проблеми, когато прахът започва да влияе на качеството на въздуха и видимостта в района.
По натоварения магистрален път, на който са поставени множество червени предупредителни знаци в опит да се забави движението, често се образуват колони от автомобили. Местните жители и таксиметровите шофьори избягват да карат по магистралата, а районът е затварян четири нощи в седмицата, докато работниците се опитват временно да възстановят повърхността на пътя.
Но въпреки че слузта наистина увеличила броя на автомобилните катастрофи в района, дори общият брой на смъртните случаи е предмет на спекулации. Твърди се, че само през първите 5 години от съществуването ѝ са починали 1800 души – това е около 1 човек на ден – и не се посочват данни за последвалите смърти след този период. В много от докладите за събитието се подчертава липсата на доказателства, които да потвърждават точно тези цифри.
Независимо какви са точните детайли около веществото, то наистина предизвиква съвсем реални смущения в страната в продължение на много години, преди внезапно и необяснимо да изчезване през 90-те години. Все още не е напълно ясно какво го е спряло, но се предполага, че роля може да са изиграли големите кални свлачища през 1999 г., които са наложили изграждането на нови пътища.
Тези нови пътища обаче не са успели да спрат La Mancha Negra, тъй като през 2001 г. тя се появява за втори (и предполагаемо последен) път. Официалните доклади за текущия ѝ напредък изглежда спират някъде през първото десетилетие на века, като всички скорошни сведения се позовават на по-стари материали като последни източници.
По тази причина широко разпространено е предположението, че La Mancha Negra най-накрая е достигнала своя край и изглежда няма да се завърне. Как се е случило това обаче, все още е предмет на дискусия.
