shareit

Леон Чолгош – анархистът, който застреля президента на САЩ

| от |

Президентът Уилям Маккинли вярва в късмета и особено в късмета, който носят червените карамфили, поради което и носи такъв на Панамериканското изложение в Бъфало, Ню Йорк, на 6 септември 1901 г. Когато обаче малко момиченце го моли да й даде цветето, президентът й го дава.

Малко след това анархистът Леон Чолгош го прострелва два пъти.

Leonczolgosz55

Леон Чолгош

За Чолгош късметът няма нищо общо със ситуацията – анархистът, гневен от неравенството в Съединените щати, гледа на Маккинли като „враг на добрите хора“. След като научава, че той ще бъде на Панамериканското изложение, си купува билет за влака. А там на място си купува и пистолет.

В крайна сметка Леон не само слага край на живота на Маккинли; той също така променя хода на американската история: смъртта на президента катапултира младия му, динамичен вицепрезидент – 42-годишният Теодор Рузвелт – към Белия дом.

Pistola de Czolgosz

Роден на 5 май 1873 г. в семейство на руско-полски имигранти, Леон Чолгош израства като едно от осем деца в Детройт, Мичиган. Като тийнейджър той си намира работа в стъкларска фабрика близо до Питсбърг, Пенсилвания, а след това в стоманодобивна фабрика в Кливланд, Охайо.

Според неговото признание, публикувано в New York Times на 8 септември 1901 г., преживяванията на Чолгош в Кливланд го оформят.

Намаляването на заплатите, стачките и напрежението между работниците и собствениците на фабрики убеждават Чолгош, че системата е нагласена срещу бедните. Така той започва да се занимава със социализъм, а после и с анархизъм.

И тогава, през май 1901 г., Леон Чолгош съдбовно присъства на реч, изнесена от анархистката Ема Голдман.

Emma Goldman seated

Ема Голдман

„Знам, че бях огорчен“, казва той в признанията си. „Никога не съм имал много късмет с нищо и това ми тежеше; направи ме мрачен и завистлив, но желанието ми да убивам се роди след една лекция, която чух от Ема Голдман… Тя ме запали.“

Голдман, твърди Чолгош, казва, че всички владетели трябва да бъдат „унищожени“. Това си пасва отлично с яростта на Чолгош относно несправедливите условия на труд и силата на елита.

„Нейната доктрина… ме накара да мисля така, че главата ми почти се разцепи от болката. Думите на мис Голдман минаха през мен и когато напуснах лекцията, реших, че ще трябва да направя нещо героично за каузата, която обичам.“

Голдман и Чолгош имат мимолетно познанство. Но в мемоарите си „Living My Life“ анархистката отбелязва, че други анархисти всъщност подозират, че социално стеснителния Чолгош е шпионин. Той се бе представил като Фред Ниман (полско и немско фамилно име, което се превежда като „никой“) и бе събудил подозрение, задавайки твърде много въпроси.

Всеки случай, само Леон прочита, че президентът Уилям Маккинли ще присъства на Панамериканското изложение в Бъфало през септември. И единствено Чолгош решава да се изправи срещу него там.

President McKinley Greeting Well-Wishers at a Reception in the Temple of Music. September 6, 1901 (minutes before he was shot)

Президентът минути преди да бъде застрелян

Според The ​​Buffalo News той пристигна в Бъфало, Ню Йорк, на 31 август 1901 г. Във вторник, 3 септември – ден преди президента – и купува револвер .32 калибър Iver Johnson от местен магазин.

„Едва във вторник сутринта решението да застрелям президента ме обзе категорично“, признава по-късно Чолгош. „Вече беше в сърцето ми и нямаше връщане назад. Не бих могъл да го спра, дори ако животът ми беше заложен на карта.“

На 4 септември, заедно с голяма тълпа, изчаква президент Маккинли да пристигне на гарата. По ирония на съдбата Маккинли се сблъсква със смъртта, когато влакът му спира и изстрелите от трите оръдия, предназначени да почетат пристигането му, разбиват прозорците на вагона. Но Маккинли излиза невредим. Чолгош обаче не можа да се доближи достатъчно до него през тълпата.

През следващите два дни анархистът се опитва – и не успява – да приложи плана си в действие. Накрая, на 6 септември, намира своята възможност, когато Маккинли присъства на изложба в Храма на музиката.

Убиецът чака на опашката, докато президентът си пробива път през тълпата, ръкувайки се с хората. В един момент той среща 12-годишно момиче на име Миртъл Леджър, което го моли за червения карамфил, който носи за късмет в ревера си. „Давам това цвете на друго малко цвете“, казwа Маккинли, според Tribune Chronicle.

McKinleyAssassination

Само няколко минути по-късно Маккинли се озовава пред Леон, който държи пистолета си скрит под бяла носна кърпа в дясната си ръка. Въпреки че хората трябваше да се приближават до президента с празни ръце, Маккинли може би си е помислил, че мъжа крие деформация или че държи кърпата, защото денят е горещ.

Така или иначе президентът посяга да стисне лявата ръка на Чолгош – и той го застрелва два пъти в корема.

„Бих стрелял повече“, признава по-късно, „но бях зашеметен от удар в лицето.“

Ударът идва от афро-американски сервитьор на име Джеймс Паркър, който реагира по-бързо от охраната на Маккинли на стрелбата. Тълпата бързо се настройва срещу Чолгош, но Маккинли им казва да не нараняват „горкия заблуден човек“, според PBS. След това казва на секретарката си: „Жена ми, внимавай как й казваш за това, о, внимавай.“

CzolgoszCunning

Чолгош е прострелял Маккинли веднъж в стомаха и веднъж в гръдната кост. И въпреки че раната на гръдната кост е повърхностна, тази в корема хваща гангрена. Той умира, прошепвайки думи от любимата си молитва „По-близо, Боже мой, до Тебе, по-близо до Тебе.“

Впоследствие Леон Чолгош гордо заявява, че е убил президента в името на анархията. „Аз съм анархист. Аз съм ученик на Ема Голдман“, казва той пред полицията, когато го питат за мотивите му. „Думите й ме запалиха.“

След смъртта на Уилям Маккинли Леон Чолгош е обявен за вменяем и е признат за виновен за убийство от първа степен на 24 септември 1901 г. Убиецът е осъден на смърт два дни по-късно и екзекутиран на електрическия стол на 29 октомври на 28 години.

„Убих президента, защото той бе враг на добрите хора – добрите работещи хора“, заявява Чолгош при екзекуцията си. И добавя: „Не съжалявам за престъплението си. Съжалявам, че не можах да видя баща си.“

Голдман от своя страна отрича каквато и да е връзка с Чолгош, въпреки че защитава действията му.

„Като анархист съм против насилието“, казва тя. „Но ако хората искат да премахнат убийците, те трябва да премахнат условията, които създават убийци.“

Като всеки президентски убиец, Чолгош оставя дълбока следа в американската история. Той съкращава втория мандат на Уилям Маккинли и издигна неговия вицепрезидент Теодор Рузвелт в Белия дом.

Рузвелт модернизира и разширява американското председателство, запазва милиони акра земя и насочва нацията с външната си политика, в която „ще говори меко и ще носи пръчка.“

По този начин Леон Чолгош прави повече от това да убие Уилям Маккинли през септември 1901 г. Той променя необратимо хода на американската история и въведе страната в 20 век.

 
 
Коментарите са изключени за Леон Чолгош – анархистът, който застреля президента на САЩ

Повече информация Виж всички