shareit

Какво се очаква след края на Руско-украинската война – може ли фениксът да се вдигне от пепелта

| от |

Историята показва, че Русия е изгубила 19 войни и всичко може да бъде проследено от Иван Грозни до Владимир Путин. В случай, че се чудите коя точно война е изгубил Владимир Путин, насочете вниманието си към първата им инвазия в Чечня. В модерната история на Русия, ако включваме събитията след Втората Световна война, можем да стигнем до заключението, че тогавашния СССР и настоящата Руска федерация, винаги са на път да се върнат с още няколко крачки, измерени поне в десетилетия, назад.

Дали историята се повтаря? Някъде през 1989 г. ще открием, че повечето западни агенти са в Западна Германия и очакват развитието и спогодбите между Горбачов и Рейган.

Настроенията при комунистите от другата страна е ниско и дори плашещо. Никой не може да приеме идеята, че изтокът и западът ще се обединят. Повечето отхвърлят тази идея като антихристко движение. Настроенията в Източния блок също са трудни за възприемане.

Тогавашният директор на ЦРУ – Уилям Уебстър ще прекара време за среща с представители на различните правителства под опеката на СССР и ще им представи плановете за промяна в цяла Източна Европа. Реакцията на всички е еднаква – Германия няма да се събере в едно цяло, думите на Уебстър са някаква долна измишльотина и всичко ще остане така, както е било. Никой не е вярвал, че лудостта на една цяла епоха е на път да свърши.

Безумците са имали време да разиграят всички войни, да покажат своята сила и агресия, да демонстрират технология или липсата на такава. Никой не разполага с кристалната топка, за да надникне в бъдещето и да види изхода на настоящите конфликти. Различни историци смятат, че цялата война в Украйна може да се смята за един закъснял момент от 1989 г. Прогнозите за днешната война се променят с всеки изминал час, а дългосрочните прогнози продължават да се разбиват. Конфликтът трябваше да продължи няколко дена, после се добавиха няколко седмица, докато месеците не започнаха да се нижат един след друг.

Soldiers and Airmen conduct deployment activities at Aviano Air Base, Italy, Feb. 24, 2022. Soldiers of 2nd Battalion, 503rd Infantry Regiment, 173rd Airborne Brigade, departed Caserma Ederle, Vicenza, Italy, for Latvia to assure our Allies and partners and deter aggression. (U.S. Army photo by Sgt. Meleesa Gutierrez)

И до днес в Русия ще се открият поддръжници на войната, които вярват, че фашистите и НАТО са се изправили срещу тях. Редица поддръжници ще представят агресора като кучето в ъгъла, което нямало никакъв друг избор, освен да започне да хапе. Покрай почитателите на агресията, страната напускат и някои от най-добрите анализатори на Путин, следвани от интелигенцията и онези по-заможни семейства, които осъзнават, че могат да харчат натрупаните си средства някъде другаде.

Една от причините е, че лидерът на Руската федерация все още се смята за абсолютен хегемон, който най-вероятно ще остане и след края на тази война – руските граждани не коментират дали същата ще бъде спечелена или изгубена. За съжаление ще видим, че историята се повтаря. Обединението между Източна и Западна Германия също се посреща с недоверие, сякаш е един далечен абсурд.

Последният път, когато има промени на сцената, когато СССР започва да се сгромолясва, историята показва бързото сваляне на Горбачов, разпределянето на властта между Елцин и приближени, внедряването на Владимир Путин и една дълга затворена битка, в която новата Руска федерация трябва да намери своя път и възможност не само да заздрави икономическите дупки, но и да тръгне напред.

Ако сравняваме времето при встъпването на власт на Владимир Путин, което също започва с война, оркестрирана от няколко терористични акта с много мнителни извършители, то възможно ли е и краят да дойде с война?

Различни световни и икономически анализатори не виждат някакъв оптимизъм, първите са скептични на бойното поле, а вторите подозират, че следващият ренесанс на Руската федерация спокойно може да почака поне 50-100 години. Белезите на потъващия кораб могат да се забележат с частичната мобилизация, затварянето и игнорирането на света, дори заплахите с ядрено оръжие се разглеждат като един отчаян ход.

Дори връзката на Руската федерация с Крим, изобразена в един мост, беше засегната и показа ясно, че пъпната връв е готова да се скъса. Катастрофата продължава да се рисува на бялото платно, след като анексацията и гръмките думи като „Оставаме завинаги“ се оказаха около 10-20 дни като дължина. Привържениците на Русия не спират да заявяват, че НАТО участва в този конфликт, но единственото участие е подчертано с доставката на качествено и съвременно оръжие. Елемент, липсващ изцяло в руските бойни редици.

Военната стратегия може да се приложи само от онези, които имат натрупан опит и знаят как да я прилагат. Генералите, дошли след краха на СССР, могат просто да се радват на по-добри връзки и контакти в партията. Не случайно обърнахме внимание на руския десантчик, който накрая беше принуден да избяга в Париж и да скъса военната си книжка и паспорт, пускайки ги на дълъг път през тоалетните на летище Шарл Дьо Гол. За първи път виждаме в реално време да умират толкова много генерали – включително и от резерва.

Дълбокото подценяване на украинските сили беше няколко пъти посочвано от полковник Михаил Ходаренок, който многократно посочваше на всички, включително и в ефир, че Украйна има подготвена армия, която може да отговори на всички видове агресия. Никой не го послуша тогава и никой не го слуша сега. Логистиката беше поредният проблем. Затънала тежка техника по умишлено наводнените улици не позволяваше по-бързо движение. Откриха се инженери, които посочват, че някои от машините и камионите са закупени от САЩ, както и системите за преминаване през тежки и пресечени местности.

Тогава стана ясно, че за да работят правилно, същите трябва да се използват по веднъж на месец, но очевидно дори това правило не е спазвано. Изчисленията и финансовият ресурс за водене на война ще покажат и поредната трагедия. Обещанията за високи заплати, свобода на затворниците и всякакви други материални облаги, тук включваме дори новите машини Lada, не могат да мотивират никого да стане курбан за мечти и надежди за победа.

В миналото Херман Гьоринг няколко пъти подчертава, че един народ трябва да има искрата и желанието за война. За нея трябва да има хора, които да са убедени в идеята за сражението и да са готови да дарят своя собствен живот за победата. За достигането на този фанатизъм е необходимо предоставянето на оръжие, добра материална база, храна, финансова мотивация и още редица други. Какво точно получи руския войник на фронта? Нищо от изброеното.

Какво ще се случи, ако Украйна победи и Русия изгуби?

Това е въпрос, който трябва да бъде отговорен от самия първи в Русия. Украинската армия се намира на интересен кръстопът и стигна до територия, която изгуби от 2014 г. Под риск стои една от най-силните логистични линии на Русия, а нейното прерязване може да се окаже фатално. Не е трудно да открием, че дори Александър Дугин започна да критикува Путин, особено след като всеки има подозрения, че дори той знае кой е бил неговият истински палач, но това са само теории, нека не изпадаме в крайности. Едно е сигурно, загубата на тази война ще доведе само до дълбоко и сигурно унижение, поредният плесник, който се повтаря веднъж на 20-30 години време.

Има и друга интригуваща версия, която не трябва да се игнорира. Възможно е Путин да пази своите силни резерви за евентуалната и толкова очаквана война с НАТО. Единственият проблем е, че НАТО сякаш няма никакво намерение да пречи на украинците с тази мисия. Ако обаче резерви се пазят, защо бяха необходими още 300 хиляди човека, които да се включат в сражението? Има ли логика?

Последният път, когато някой заплашва Европа с тотално унищожение, съдбата му приключи в бункер. Проблемът е, че тогавашният немски лидер разполагаше само с далекобойни ракети, но днес говорим за ядрен арсенал. Това ще е последната крачка, която ще реши бързо всички проблеми, но идва и следващият въпрос? Тогава ще има ли някакъв смисъл? Това е опасен танц, в който използването на подобно оръжие от едната страна, автоматично ще доведе до отговор от друга. Да не забравяме, че споразуменията, едно от многото, посочва, че когато една страна не разполага с ядрено оръжие и е обект на подобен удар, то всички останали ядрени сили имат правото и свободата да отвърнат на този удар.

Залогът е доста голям и можем да бъдем сигурни, че при евентуална загуба на Русия, санкциите и всички замразени банкови сметки ще останат на запад. Дори и в момента има твърде много недоволни руски олигарси, които не могат да прекарат почивката си в Монако или на други пищни локации. Забраните ще останат, а пръстите ще сочат само един виновен. Възможно е да видим следващият тих преврат, в който някой просто ще помоли Путин да си тръгне с някакво достойнство, преди да е станало късно, преди да се наложи за политическа екзекуция. Кой знае, може би замъкът ще му остане.

Запазването на позицията ще доведе до още един проблем – ако Путин остане и след загубата, то най-вероятно ще видим изтичането на още редица руски граждани, способни да живеят и работят много по-далече от стоманения юмрук. Няма как да се избяга и от този сценарий, особено след като видяхме на какво е способна една мобилизация. Възпитанието в патриотизъм с пропагандни телевизии и водещи като Олга Скабеева, може да работи само за ниско до средно образованите руснаци – всички останали четат през редовете им.

Руските катастрофи от последния век са лесни за проследяване: клането им през Първата Световна война, крахът през Втората Световна война и немското настъпление и падането на СССР. Първата трагедия роди болшевиките и създаде холодомора, втората трагедия роди СССР и създаде желязната завеса, а третата наблюдаваме в момента. Единствената разлика е, че след Втората Световна война, руснаците могат да откраднат немски ракетни учени, а от настоящия военен конфликт си тръгват с тоалетни чинии.

Какъв ще е изходът и на какво ще станем свидетели през този век? Предстои да разберем, но няма анализ, който да остава положителен за Руската федерация. Необходимо е обяснение.

 
 
Коментарите са изключени за Какво се очаква след края на Руско-украинската война – може ли фениксът да се вдигне от пепелта

Повече информация Виж всички