Какво е клъстерната бомба и кой я използва в Украйна?
Наричат ги касетъчни или клъстерни бомби. Те са една от най-опасните и ефективни бомби във военно време, а историята им може да бъде проследена още от времето на Втората Световна война. Още от тогава до наши дни ще открием, че почти няма армия, която да не е използвала въпросното оръжие срещу военен персонал и за жалост – срещу цивилни. Историята показва, че едва през 2007 г. започва процес за забраняването на употребата на този вид бомби.
Повече от 100 страни се съгласяват с текста на Столтенберг и изразяват желание да се включат в идеята за забраната. На финала се подписват близо 94 страни в Осло на 3-4 декември 2008 г. Самият процес в Осло се проваля по един много сериозен начин – нито една държава не може да отговори или да намери алтернатива на въпросното оръжие. Австрия, Австралия, Дания, Франция, Германия, Люксембург, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария са съгласни с премахването на този вид снаряди и след това понасят кръста към забраняване на употребата на въпросните.
През 2008 г. американският секретар на отбраната Робърт Гейтс заявява, че ще премахне всички клъстерни бомби до 2018 г. и се фокусира върху онези, които не отговарят на стандарта за безопасност. Страните, които желаят никога повече да не се използва подобно оръжие ще продължат да се увеличават, през 2010 г. Буркина Фасо също се съгласява да премахне това адско оръжие от арсенала си.
Страните, които не приемат ратификацията и не се подписват са Русия, САЩ, Бразилия и Китай. Освен официални армии, можем да открием, че клъстерни бомби се използват от така наречената Хърватска милиция, Ислямска държава, Хизбола, Северният Алианс, Сръбската милиция и Сепаратистите от Донбас. Не трябва да забравяме, че макар и да говорим за забрана на това оръжие, клъстерни бомби и запаси има почти в целия свят, българските запаси са били унищожени, докато можем да открием, че Босна и Херциговина все още ги произвежда. И тук идва важният въпрос: какво представлява касетъчна/клъстърна бомба?
Това е бомба, която съдържа в себе си по-малки бомби или снаряди, способни да се изсипят от определена височина и да обхванат по-сериозна площ. Обстрелването с клъстерни бомби може автоматично да покрие сериозен периметър от 1 квадратен километър, елиминирайки голяма част от вражеския персонал. Съществуват бомби, предназначени за военна техника, пехота и други. От особено значение е, че въпросните бомби могат и да не се детонират и да играят ролята на активно минно поле. Почистването на същото е изключително деликатна работа и се изисква вниманието на професионалисти, поради простата причина, че едно грешно движение може да активира серия от експлозии. Една бомба може да носи между 200-300 и повече заряда, което автоматично я превръща в жесток артилерийски огън, а при обстрел, шансовете на противника са минимални.
Историята показва, че еволюцията на човечеството не е особен фактор. Въпреки всички опити да се избегнат въоръжени конфликти, клъстерни бомби са използвани почти в цял свят и са активно оръжие от времето на Студената война. Първите бомби падат във Виетнам и са използвани от САЩ. Повече от 260 милиона бомби са хвърлени, около 80 милиона бомби не успяват да се детонират, следователно броят на пострадали при откриването на такива заряди е главоломен. По данни на Виетнам, около 7000 души умират от експлозиви само през 2009 г. Проблемът с това оръжие е, че абсолютно всеки може да го използва. Конфликтът в Южен Ливан показва, че Израел предоставя въпросните снаряди на IDF, макар и държавата да ги притежава единствено и само за защита.
Джими Картър е изненадан от факта, че американски бомби са били използвани в Ливан и са били в ръцете на милицията там. 16-годишният конфликт в Западна Сахара показва, че кралската мароканска армия не се е притеснявала да използва клъстерни бомби. Мароканците използват снаряди и хвърлят бомби на множество локации, за да спечелят инициативата на своя страна, повече от 300 удара са направени върху вражеските позиции. И разбира се, не трябва да си мислите, че само САЩ е демонът във военните конфликти. Русия, тогава СССР, използва този вид снаряди по време на войната в Афганистан.
Муджахидините са били постоянно обстрелвани, а за да се намали амбицията им за война, руснаците използват същите бомби, за да изравняват цели села. Не трябва да забравяме, че конфликта между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах показва, че почти при всеки конфликт, точно това е предпочитаното оръжие. В рамките на 1992-1994 г., 2016 и 2020 г. През 2010 г. и двете армии забравят предназначението на това оръжие и успяват да затворят площ от близо 93 квадратни километра. Необходима е намесата на външни компании, които да се постараят с почистването на района. Тук е трудно дори да се установи и виновникът, защото двете страни твърдят, че бомбите не са техни.
През същата година става ясно, че двете страни не са част от споразумението за премахване на този вид боеприпаси от своя арсенал. Отново се връщаме на руските сили, които през 1995 г. използват клъстерни бомби в Шали, Чечня. Желанието на руската армия да прегази чеченците е огромно и се разрешават почти всички оръжия за употреба. Греховете на САЩ, Великобритания и Нидерландия също не могат да бъдат игнорирани. Страните използват клъстерни бомби в Югославия през 1999 г. По техни данни са пуснати близо 2000 такива и общото съдържание на зарядите е близо 380 хиляди.
Използването на такова оръжие над градове е забранено, но силите на НАТО успяват да убият 15 цивилни, да ранят още 8 души тежко и 11 души се разминават с леки наранявания. След края на конфликта става ясно, че Великобритания плаща 86 паунда на Сърбия, за да може да почисти засегнатите региони. Други интересни локации, в които САЩ използва касетъчни бомби са Афганистан през 2001-2002 г. и Ирак през 1991, 2003-2006 г. Само две години по-късно Грузия и Русия са обвинени в употребата на този вид оръжие – 2008 г. и двете страни са във война.
Грузия признава за употребата, докато Русия, очаквано от всички, отрича да е използвала подобно оръжие. Агенцията за защита правата на човека е категорична, че руски самолети са използвали РБК-250 клъстър по време на конфликта. Нидерландското правителство изпраща експерти, които да разследват смъртта на собствените си граждани и откриват употребата на 9K720 Iskander тактическа ракета, използвана по онова време от Русия, а не от Грузия, която не разполага с такива в своето въоръжение.
Конфликтът в Сирия показва, че през 2012 г. са използвани РБК 250 – стари съветски клъстерни бомби, разработени от СССР за атака срещу тежка военна техника. По думите на 7 различни организации, експертите са категорични, че Русия е използвала клъстърни бомби в този конфликт. През 2014 г. Организацията за защита правата на човека ще потвърди, че Украйна е използвала клъстерни бомби в Донецк, но за изненада на всички, другата страна – про-руски сепаратисти, също са имали точно такова оръжие и са го използвали. След този инцидент започват опитите за вкарване на Украйна в конвенцията, която се отказва от употребата на въпросните боеприпаси.
През 2021 г. конфликтът в Етиопия показва, че ВВС на страната са бомбардирали Самбре с множество клъстерни бомби от СССР. И последният интересен конфликт ще ни доведе до Украйна, която продължава да е във война срещу Русия. Въпреки огромните възпаления и желанието да се отрекат фактите, Русия използва многократно касетъчни бомби срещу Украйна и извършва атаки срещу цивилно население. Доказателствата са потвърдени и записани от Комисията за защита правата на човека и показват, че от началото на инвазията, Русия има над 16 атаки с въпросното оръжие.
На 24 февруари 2022 г. руските 9М79 серия Точка балистични ракети и 9N123 клъстерни бойни глави с близо 50 9N24 фрагментарни заряди се изсипват до болница във Вухледар в Донецка Област. Атаката убива 4-ма души и ранява още 10. Използвани са клъстърни бомби Ураан 9М27К и БМ-30 Смърч. Разкритията са направени от журналистите в Белингкат, които представят доказателствата за употребата на въпросните в социалната мрежа туитър. На 25 февруари руски войници използват клъстерни боеприпаси при атаката на Окхтурка.
Там е използван 220 мм Ураган, който по някаква причина трябва да падне върху детската градина в града. През същия ден са използвани клъстърни бомби срещу Харков. На 30 март се стига до заключението, че Украйна е била атакувана с такова оръжие близо 24 пъти от началото на войната. В началото на март 2022 г. такава бомба е използвана за първи път от украинска страна и пада близо до ферма в Хусаривка. Една ферма е пострадала, но няма убити по време на атаката. На 14 март ракета Точка е била използвана в Донецк. Умират 15 цивилни и още 36 са ранени. Логично е, че след толкова нападения, Украйна иска още през март 2023 г. да получи клъстерни бомби, с които да се отбранява. В резултат на това се стигна до 6 юли, когато Джо Байдън одобрява искането и е готов да ги предостави.
Един от проблемите на това решение е, че има закон, който забранява на САЩ да предоставя това оръжие. Интересното е, че американските клъстерни бомби могат да бъдат използвани в системата HIMARS. Американските клъстерни бомби ще бъдат с 1% до 2% дефект при детонация, тоест шансовете да останат заряди в бъдеще е минимален, но това по никакъв начин не означава, че същите няма да предизвикат масово прочистване на обектите. Интересен факт е, че към този момент процентната грешка на руските клъстъри е близо 40% и повече.
Търсенето на виновник или искането на Русия да не се предоставя такова оръжие, очевидно няма да стигне до никъде. Причината е, че не може едната страна да има пълната свобода и да използва подобно оръжие, докато другата да не го притежава.
