shareit

Как се роди култът към личността – с диктатура към прогрес и други световни трагедии

| от |

„Няма друго подобно име на планетата, като това на Сталин. То блести като факел на свободата, издига се като стандарт за милиони работници по целия свят, гърми като буря, предупреждава обречените класи на робите, собствениците и експлоататорите. Сталин е днешният Ленин! Сталин е мозъкът и сърцето на партията! Сталин е флагът на милиони хора, които се борят за по-добър живот.“

                                                                в-к Правда, 19 декември 1939 г. по случай рождения ден на Сталин

Смъртта на Йосиф Сталин на 5 март 1953 г. ще създаде нечувано страдание за СССР. Само няколко часа след смъртта му, тялото е занесено в лаборатория и изложено до това на Ленин. Той е емблема, точно като Ленин, заслужава място до бащата на революцията и трябва да продължи да живее. Огромни тълпи с тъжни и опечалени хора ще върви след катафалката. Толкова много хора отиват да се поклонят на великия вожд, че се стига до мачкане и блъскане, някои са прегазени до смърт. Дори онези, които са мразели Сталин, също осъзнават колко силна е била неговата личност и какъв култ ще бъде издигнат.

По спомените на хора като Андре Синяков, същата вечер ще се говори за Сталин така, сякаш обикаля улиците на Москва и все още е жив. За истинските и верни почитатели на Йосиф, хора като Петър Григоренко ще смятат, че загубата на диктатора е най-голямата трагедия в света. Мнозина ще задават един и същи въпрос: а сега накъде?

Историята ни показва, че когато един човек напусне този свят, а през целия си житейски път е извършил редица стъпки, за да се запише в архивите, съществуват два варианта: да се продължи култът или да бъде заличен завинаги. Адолф Хитлер се самоубива на 30 април 1945 г. Застрелва се с пистолет през устата към мозъка. Неговото тяло е изгорено в градината на канцлера, за да не може да бъде никога разпознато. Охраната на SS успява да изпие всички останал алкохол в бункера и се подготвя за своето наказание. Алберт Спиър ще успее да вземе един от последните автографи на Хитлер, а няколко седмици по-рано ще предложи идеята за самоубийството.

Съюзниците се страхуват, че култът към личността на Хитлер ще продължи и след войната. Британците започват да цензурират цялата поща между германците и в края на войната правят отчаяни опити да заличат всичко от Хитлер, както и да отхвърлят слуховете, че същият може да е жив някъде. Направено е проучване след 1945 г. и около 48% вярват, че фюрерът е бил единственият отговор за възкресението на Германия, към 1967 г. една 3-та от жителите на Западна Германия ще смятат Хитлер за един от най-великите управници до преди войната. По време на Втората Световна война милиони руснаци и германци ще умрат за родината си, Хитлер и Сталин, но и двамата диктатори ще се радват на своята популярност по различен начин.

Книги за култа към Хитлер ще се родят преди войната, а авторите ще описват Адолф като един от наследниците на Мохамед, който смело ги води към абсолютния фанатизъм. Тук не може да се пропусне и Мусолини, който реално е един от първите майстори на съвършената пропаганда, довела до абсолютната промяна на диктатурата, каквато я познаваме. Във всички случаи ще наблюдаваме представянето на свръх човекът. Хитлер ще сподели в своята книга, че страната не трябва да залага на мнозинството и на обществото като цяло, а да се фокусира върху една личност. Великите мозъци никога не са били избирани от мнозинството, а успяват да се издигнат над него и да поемат контрола. Хитлер дори ще се представи за живото доказателство, че личността трябва да се извиси, а не желанията, богатството или титлата. Те просто не играят роля във висшата роля на политическото лидерство. По време на неговото управление, култът към личността се смята за естествена посока на развитие, а не обратното. Точно по тази причина се късат всички стари връзки и идеологии с президент, министър-председател, кайзер или нещо друго. Никога не позволява на кайзера да се върне обратно в Германия, макар и в началото на управлението да се намира в Холандия и да се опитва да намери път обратно в Германия. Интересно е, че Хитлер обожава символите, но когато за първи път се публикува книга с визията на Хитлер и свастиката. Вилхелм II напомня, че това е символ, който символизира нощта, несполуката и смъртта.

Успехите на Сталин идват под една друга форма. Той идва от масовата революция, успява да се скрие пред погледите на всички и да държи партията, която да се смята за отговорен представител на обикновения човек. Тук идват редица проблеми и точно по тази причина ще открием, че Сталин до 1920 г. ще се опитва да отговаря директно с цитати от книгите на Ленин, но когато през 1931 г. немския биограф Емил Лудвиг го пита как точно ще определи своята висока позиция в комунистическия стандарт, Сталин отговаря, че дори в Марксизма не е изключено да има герои.

Дори и да признава, че някой друг може да стои на неговото място, реално не може да отрече, страната има нужда от героична фигура, която да го води. Вдъхновение за стоманения ще бъдат хора като Иван Грозни, Петър Велики и други легендарни фигури от руската история. Често използвана теория на Сталин е, че народът има нужда от цар и той най-смирено се предлага на такъв, измествайки властта от партията върху себе си. Изключителен герой, както и да го погледнем.

За да разберем какво точно се крие зад успеха на тоталитаризма и култа към личността, просто трябва да се върнем назад във времето и да си спомним желанията на Ницше за създаването на свръхчовека, който отхвърля Бог като институция, който отрича своята социална или демографска принадлежност, който се извисява над всичко. Ницше е особен лидер в това отношение, но скоро и други ще го последват. Европейските интелектуалци ще последват тази идея и ще заявят, че лятото трябва да се изостави, заедно с либерализма, да се създадат социални инкубатори и да се разграничат отличаващите се личност.

Ернст Бертрам ще говори за случаите, в които се поставя идеята, че ще се върне нов месия и спасител на нацията, като героят трябва да спасява нацията от самата себе си. Вебер ще говори за харизматичният владетел, който успява да измести онзи, идващ с потекло в управлението и достатъчно познания. Харизматичният лидер може да изглежда простоват, с много елементарни думи, но същевременно има присъствие и визия, която да накара масата да се подчини. Той играе своята театрална роля така, сякаш наистина може да спаси света, но някъде под цялата гримаса и театър, същият е елементарен и доста слаб играч. Вебер подчертава, че един такъв герой трябва да разчита на своята собствена психологична сила и воля.

Основната му роля е да измести егоистичните интереси на класата или корпорацията, която управлява, да спечели доверието и да извоюва своята свобода на действие. Такъв пример може да бъде британският министър-председател Уилям Гладстоун. Той е описван като популярен лидер, който е издигнат от тълпата, но накрая не позволява да бъде погълнат отново от нея. Идеята, че някой ще дойде и ще спасява, някой ще може да реши всички проблеми, това е елементът, който официално изключва отговорността на масата. Дори и днес ще открием, че един от най-популярните термини при избори е: кой ще ни оправи?

Сякаш очакваме магическия месия да дойде и да реши световните проблеми. Каква е тайната, това движение за свръхчовека и предлаганата идея, че всеки може да израсне до такава степен, официално могат да се смятат като една особено висока лидерска позиция.

Хитлер и Сталин идват на власт през 1934 г. и започват да градят своята лична диктатура. Карл Юнг ще напомни, че великите дела винаги остават резервирани за специалните личности, които се намират изключително рядко, но са издигнати от грубата и брутална необходимост, а след това се превръщат в закона, а по-късно и в лидера.

Германия по това време ще отхвърли западните идеи на индивидуализма, които ще смята за плоски и материални. След Първата Световна война всички ще говорят за отхвърлянето на буржоазния свят и създаването на гражданско равенство, изградено от отговорни жители. Германия губи войната и започва да плаче за национално изкупление и издигането на героичната личност. През 20-те години на миналия век всички ще търсят този велик месия, който да помогне за изпълняването на мечтите.

Хитлер изобщо не се вписва в този образ, но пък знае какво искат неговите сънародници и ще използва техните вселенски молби, за да успее да спечели сърцата им. Още през 1932 г. след тежката икономическа криза в Германия, някои от водещите икономисти ще напомнят на бизнеса, че сега е момента да се даде властта на единицата – силният и умен лидер, който да спре потъването в хаоса. Култът към личността ще се появи по естествен път.

Ницше ще остави своя почерк и в Русия, при това по почти идентичния начин. Максим Горки ще е един от първите, които ще плачат за руския свръхчовек. Неговата задача ще е да премахне старото завинаги. Идеята, че ще се открие човек, който да успее да премахне царската корупция и сриващата се система, започва да се услажда на масата.

Руските селяни ще си мечтаят за бял цар, който ще успее да ги избави от беднотията и мизерията. Повечето християнски църкви ще заговорят за второто идване на Бог. И революцията в Русия не може да дойде, без да подаде ръка на религията. Гражданската война ще се романтизира като битката между доброто и злото, но реално ще бъде между злото и по-голямото зло.

Култът към личността, казва Юинг, може да се случи само, когато се открие нов път, който да се издигне над страданието, без плодородната културна почва, личности като Хитлер и Сталин нямаше да могат да съществуват и да израснат толкова бързо.

 
 
Коментарите са изключени за Как се роди култът към личността – с диктатура към прогрес и други световни трагедии

Повече информация Виж всички