Как големите компании се бореха с интернет пиратството

| от |

С пускането на интернет и предоставянето на най-различно съдържание, повечето почитатели на музика и филми, игри и програми, започнаха да ги споделят. Новите устройства показват много интересни възможности и сериозен шанс да използват предоставените файлове, при това напълно безплатно. Акционерите започват да бият барабана и започват да недоволстват от факта, че голяма част от техните продукти се разпространяват свободно. Сред пострадалите е дори Брус Спрингстийн, който също наблюдава спад в печалбите си.

Да върнем лентата назад и да си спомним първата аларма от технологичния свят. С появата на видео касетата и плеярите, които могат да записват, скоро стана ясно, че няма човек, който да не копира и да не използва системата си, не просто, за да гледа един филм, а за да си го добави в колекцията. Филмовата индустрия се опитва да направи много по темата и поставя различни защити на видео касетите, ако сте презаписвали филми, то най-вероятно знаете, че защитената видео касета има нужда от най-обикновено тиксо, за да позволява презапис.

Американският върховен съд насочва вниманието си към Sony Betamax – устройство, позволяващо не само гледането на видео касети, но и презапис. Искането на повечето артисти е, че точно това устройство трябва да бъде забранено, но Sony вече са заляли американския пазар и няма какво да се направи.

За да се реши проблемът, студиата започват да правят собствени видео касети, които да се разпространяват на легален принцип в различни филмотеки. В един момент дори предлагат да изпращат свои филми на клиентите си по пощата.

Още тогава идва и вторият проблем, касетите отново могат да се копират, при това с още по-обикновено видео. Филмовата асоциация започва и други абсурдни клипове, в които предупеждава своите клиенти, че копирането на видео касети е престъпление и нарушава закона. В един момент дори се поставя и логото на ФБР, в което се подчертава, че копирането и разпространяването на филми може да се смята за престъпление.

Най-големият проблем идва с помощта на Тим Бърнър-Лии и неговото пускане на интернет. Мрежата е трябвало да предостави една много сериозна връзка между учените, но в последствие е пусната за всички. Интернет постави началото на края на видео носителите и скоро всичко се прехвърли в торентите. Все повече собственици на дискове прехвърлят пестните си на компютър, а по-късно ги споделят и с други машини. И така повечето албуми вече не бяха необходими за закупуване, а по-скоро за споделяне.

В интерес на истината, едно решение е пускането на Дигиталния акт за авторски права. Освен него ще открием, че съществува концепта на безопасно разпространение, който се ражда от порно индустрията. Вярвате или не, това са първите формати, които се разпространяват с изключителна скорост.

Създава се закон за безопасен интернет през 1996 г. и ограничаването на „мръсотията“ в мрежата. Сенатор Рон Уайдън е успял да открие една много интересна и специална възможност за предоставяне на легализирано съдържание, което да е за възрастни.

Проблемът с порнографията в интернет е, че американците откриват една пробойна – спирането на розови филми е директен конфликт на конституцията и свободата на словото. Това отново променя правилата за разпространение и скоро ще трябва да се намери начин, за да може всеки да има достъп до това, което търси.

До голяма степен става ясно, че американското законодателство няма много възможност да провери кой притежава и кой отговаря за дадено съдържание през последните години. Огромното мнозинство още повече подсказва, че по един или друг начин, социалните мрежи и създатели използват най-много онзи американски закон, който дава достатъчно свобода за използване на съдържание.

Разпространителите на развлекателни услуги най-накрая получават нещо много специално – опцията „Известие и премахване“. Това е гаранция, че ако даден потребител или създател покаже доказателство, че видеото е негово, то веднага може да освободи мрежата от него. Всяка едно такова съдържание, трябва да бъде свалено, когато собственикът го посочи в една платформа. За да се случи това, трябва да прекарвате 24 часа в интернет и да следите целия интернет, за да се справите със следенето на всички формати.

Музикалните компании са доста по-агресивни и тъй като притежават авторски права за песни, могат спокойно да преследват младата аудитория и да спират разпространението на различни файлове.

Добрите новини за индустрията приключват почти моментално. Необходими са няколко месеца и се ражда технологията peer-to-peer, които позволяват споделяне на файлове от един компютър към друг компютър. Всички музикални корпорации са заети със съденето на Napster и пропускат тази изненада. Napster губят съдебни дела от 2001 до 2005 г.

Изведнъж сайтовете затвориха, но проблемът продължи да съществува. За да се парира това, повечето производители поставят защитени кодове на своите дискове, за да са сигурни, че никой няма да може да разпространява или запазва съдържанието. Въвеждат се различни региони за света, в които дадено съдържание може да се използва. Например ще открием, че една игра за конзола е произвеждана за Европа и за САЩ.

Това обаче идва с още един проблем, един изобретателен тийнейджър ще намери начин да премине покрай тази защита и ще започне да гледа чужди филми. Йон Лех Йохансен изобретавя програма за заобикаляне на ограниченията. Това му носи няколко съдебни дела в Норвегия, САЩ веднага забраняват програмата DECSS. През 2007 г. с идването на YouTube, Google получават иск за милиард долара от Comedy Cenral, MTV, Nickelodeon и Paramount.

Преди да последва съдбата на Napster, YouTube започва да премахва съдържание, което не е авторско право. Viacom все пак продължават да искат някакви средства, но искът им не се уважава.

Споразумението се ражда при закрити врати и никой не може да гарантира какво точно това се случва. И до днес не е ясно дали наистина YouTube спазва всички разпоредби или не. Нещо още по-странно е, че много често не е ясно и кога потребителите нарушават авторско право и кога не го правят. Днес даже се заплаща за видео съдържание, използвайки реклами и дори защитава авторско право.

Някои хора използват системи, алгоритми и компании, които да разпространяват видеата им и да постигнат по-сериозни гледания, но това не означава, че и това е лесна задача.

Нека не забравяме, че Венеция е защитавала гениалните умове, а днес се случва точно обратното, същите вече знаят как да задминават авторското право и да не търсят нищо необходимо.

 
 
Коментарите са изключени за Как големите компании се бореха с интернет пиратството

Повече информация Виж всички