shareit

Как частна сръбска компания купуваше евтино оръжие и след това го продаваше на Ислямска държава

| от |

Оръжието – една от любимите теми през последните месеци – започва да се разглежда с толкова голям интерес, че дори хора като Колт, Уинчестър и евентуално Калашников, биха завидели за вниманието. Желанието и вниманието за търговия с такова е очарователна, приходите винаги са големи, но не трябва да забравяме, че частното производство е значително по-скромно. Един от големите интереси остава и пътя на родното оръжие, придружено с балканското. Пътят на оръжието е доста дълъг и често достига до грешното място и грешното време, но след като знаем, че парите могат да преминат всякакви граници.

През 2019 г. вниманието е насочено към държавен оръжеен завод Крушик в Сърбия. Причината точно това място да се върне обратно на картата е и фактът, че Александър Обрадович реши да сподели някои интересни практики. Включително и факта, че Сръбския външен министър е намесен в търговията с държавно оръжие, при това го продава на далеч по-скромна цена. След като купувачите заплатят, въпросното оръжие преминава дълъг път, за да стигне до Ислямска държава в Йемен. Разкритието на Обрадович ще помогне да се озове в затвора, а след това и да се превърне в звездата на деня.

До разкритията се стига след като документи от завода се появяват в ръцете на журналистите. Именно там може да се забележи името на Бранко Стефанович, бащата на сръбския външен министър и вице-премиера Небойса Стефанович. Изброените участват в частна компания с името GIM. За изненада на мнозина, същата се оказва основен купувач на амуниции от Крушик и след като е толкова редовен клиент, държавната компания дори предлага по-добри цени, както и съдействие за експорт, като предоставя по-добри условия, при това купуват с предимство пред купувачи като САЩ, Саудитска Арабия и Обединените Арабски емирства.

След дълго пътешествие, въпросните оръжия се озовават при терористи. Поне на това мнение са armswatch.com, които твърдят, че на 15 септември 2019 г. се появява документ с електронни пощи, вътрешни документи, договори, снимки, график на доставки, лист със стоки и дори паспорти за преминаването през цели три страни. Още по-интересното е, че една година по-рано от самото разследване, муниции за гранатомети, брандирани с логото на Крушик в арсенала на Ислямска държава. След показване на репортаж, повечето медии в Белград съобщават, че Александър не е получил някакво добро отношение, а вместо това се озовава в затвора в Белград.

Веднага след това и сърбите започват протести, изисквайки именно Обрадович да бъде освободен, защото именно той не заслужава да бъде арестуван. Под натиска на общественото мнение става ясно, че мярката му е променена от задържане под стража в домашен арест. След освобождаването си, Александър споделя, че не разбира как в една страна е възможно да има повече доверие в медиите, отколкото във властите. Александър остава в затвора в рамките на един месец е ясно, че Александър няма право да говори с близките си повече от веднъж, не може да получава вестници и практически няма никакъв достъп.

Причината за ареста му е, че е успял да сподели бизнес информация, която да се използва за конкурентни цели. Самопризнанието за предоставяне на информация е факт, но това не е престъпление, а показване на такова. На разследващите съобщава, че никога не е имал намерение да се крие или да мисли оправдания. Не е откраднал нищо и като цяло искал да покаже какви интересни практики се развиват в Крушик. В много други случаи е очаквано именно човекът, който споделя подобна информация да получи протекцията на властите, а вместо това е лишен от свободата си.

Разследване по темата така и няма. Сърбия разполага със закон за всеки един информатор, като е достатъчно просто да се свърже със съда, евентуално с държавни органи или самия министър. Проблемът е, че Александър първо е отишъл при журналистите. Според сръбския омбуцман Родолюб Сабич, няма как да се говори за предоставянето на секретна информация и той лично не я разглежда като такава. Компанията GIM закупува амуниции и оръжие за повече от 43 милиона долара от Крушик. Крайният купувач на същите продължават да бъдат различни представители на Саудитска Арабия.

Един снаряд се закупува от частната кампания GIM за сумата от 47 долара, докато Крушик продава на официална цена от 52 долара. Подобни пазарни цени носят загуба на държавната компания. Последва коментар, който посочва, че всичко зависи от типа на боеприпаса, който се продава. Една друга подробност е, че в целият списък няма особени разлики между предлаганите боеприпаси. През 2018 г. компанията United BG получава лиценз за търговия с оръжие, а самата тя е притежавана от Стефанович. За същата компания обаче не се говори по никакъв начин.

По-важното е, че според официалните данни именно Сърбия, Черна гора, Босна, Албания и Македония са спечелили повече от 118 милиона евро, при това само със сделки за оръжие и амуниции през 2016 г. Експортът на същите страни е на стойност от близо 514.6 милиона евро. По-важното е, че експортът започва от 2012 г. и до 2016 г. инвестицията е близо 1.2 милиарда евро, като в тази търговия България също има доста сериозен капитал от износ на оръжие, което също не трябва да ни изненадва.

Някогашните военни заводи на Балканите бързо натрупаха опит и продължиха да произвеждат модерно и конкурентно оръжие, чиято стойност вече е посочена. Що се отнася до Александър Обрадович, той продължава да се смята за герой от своите съграждани, но практически признава, че е човек, който е искал да покаже истината.

 
 
Коментарите са изключени за Как частна сръбска компания купуваше евтино оръжие и след това го продаваше на Ислямска държава

Повече информация Виж всички