shareit

Как Аймо Койвунен оцеля свръхдоза амфетамини и избяга от нацистите

| от |

По време на Втората световна война Финландия предотвратява съветското нахлуване на територията си, след това се съюзява с Германия, за да нахлуе в Съветския съюз, а след това се бие със съюзниците срещу нацистите… А захранваната от метамфетамин история за оцеляването на войника Аймо Койвунен спиращо дъха въплъщава този фински хаос.

Докато бяга от съветска засада, Койвунен приема почти смъртоносна свръхдоза метамфетамини. Наркотикът всъщност му помага да покрие стотици километри разстояние – ала и почти го убива в процеса.

Crystal Meth

Съдбовният ски патрул на Аймо Койвунен

Силен сняг покрива земята в Лапландия на 18 март 1944 г. Финландските войници се бият за страната си вече повече от четири години в почти непрекъснати битки. Сега дълбоко зад вражеските линии един финландски ски патрул се оказва заобиколен от съветски войски.

Стрелба нарушава тишината; Мъжете се разтичват за безопасност. Засадата се превръща в нервна борба за оцеляване за финландските войници на ски.

Аймо Койвунен ги повежда през дълбок, недокоснат сняг. Съратниците на Койвунен разчитат на него да прокара следите, за да могат да се плъзгат. Изтощителната работа бързо почва да надделява над Койвунен – докато той не си спомня за опаковката с хапчета в джоба си.

По-рано, обратно във Финландия, отрядът получава дажба от стимулант, наречен Первитин. Таблетките ще дадат на войниците прилив на енергия, обещаха командирите. Койвунен първоначално не иска да взима нищо… но сега хората му са в отчаяна ситуация.

Така Аймо бърка в джоба си и вади хаповете.

По стечение на обстоятелствата Койвунен носи запасите от Первитин за целия си отряд. Все още бягайки от съветите през снега, Койвунен се опитва да пусне едно-единствено хапче в устата си. Дебелите ръкавици, които трябва да го предпазват от полярните условия, обаче правят невъзможно отбирането на една доза.

И вместо да спре и спокойно и внимателно да си вземе препоръчителната доза, Аймо Койвунен изпва 30 хапчета чист метамфетамин.

Веднага започва да кара ски много по-бързо. Първоначално екипът му следва темпото и съветите изостават назад, неспособни да издържат на тези скорости.

В един момент зрението на Койвунен се замъглява и той губи съзнание. Но не спира да кара ските и в състояние на умопомрачение продължи да реже бразди през снега.

На следващия ден съзнанието на войника се връща и той открива, че е преминал около 100 километра. Освен това открива и, че е напълно сам.

Wilhelm Pohl Ski 003

Пътуването на Койвунен

Аймо Койвунен покрива 100 километра сняг, докато е на метамфетамин. И когато идва в съзнание, все още е под влиянието им.

Отрядът му на някакъв етап го изоставя, оставяйки го сам, а това не предвещава нищо добро за него, който няма нито амуниции, нито храна. Всичко, което има, са ски и предизвикан от амфетите прилив на енергия.

Така Койвунен продължи да кара сам.

Скоро научава, че съветите не са се отказали от преследването – по време на дългия си преход той няколко пъти се натъква на тях.

Той също така минава със ските над мина, която избухва и предизвика пожар. Койвунен все пак по някакъв начин оцелява след експлозията и пожара, но мината го оставя ранен и в делириум. Той лежи на земята, унася се и изпада в безсъзнание в очакване на помощ. Освен ако не се изправи скоро, минусовите температури ще го убият. Подхранван от хапчетата, войникът се връща на ските и продължава. С течение на дните апетитът му бавно се връща. Докато мегадозата потисна желанието за храна, болките от глад в крайна сметка донасят значително облекчение в положението му.

Зимата в Лапландия оставя малко възможности за войника и той се налага да яде борови пъпки, за да отблъсне глада. Един ден успява да хване сибирска сойка и я изяжда сурова.

Някак си Аймо оцелява при минусови температури, съветските патрули и предозирането на метамфетамин. В крайна сметка той стига до финландска територия, където сънародниците по спешност го откарват в болницата.

В края на изпитанието си Койвунен е прекосил 400 километра територия, теглото му падна само до 42 килограма, а сърдечният му ритъм остава шокиращите 200 удара в минута.

Pervitin (Werbeanzeige auf rumänisch)

Употребата на амфетамини през Втората световна война

Аймо Койвунен не е единственият войник от Втората световна война, подхранван от лекарства за повишаване на ефективността. Нацисткият режим също разчита на подобни наркотици, за да даде предимство на своите войничета.

В дните преди нацистите да нахлуят във Франция, командирите раздават Первитин на милиони войници.

Собствената им фармацевтична компания Temmler в Берлин разработва медикамента през 1938 г. Хапчето, по същество поглъщаща се форма на кристален метамфетамин, лекува депресия, твърди фармацевтичната компания. За кратко време германците могат да си купят „енергийните хапчета“ свободно.

Тогава Ото Ранке, немски лекар, започва да тества первитина върху студенти и след като война надвисва, предлага да се зачисли и на войниците.

Наркотикът дава предимство на нацистите. Те могат да вървят през нощта без сън. Нетърпеливи да използват метамфетамините, нацистите издават „Указ за стимулиране“ през пролетта на 1940 г., с който се изпращат 35 милиона дози на фронтовата линия.

Съюзническите войски също ползват амфетамини като начин да предотвратят умората по време на битка.

Въпреки милиони дози метамфетамин, раздадени по време на войната, Аймо Койвунен е единственият войник, за който се знае, че оцелява при приемане на свръхдоза в тила на врага. И не само това, Койвунен оцелява цялата войната и доживя до 70-те си години.

 
 
Коментарите са изключени за Как Аймо Койвунен оцеля свръхдоза амфетамини и избяга от нацистите

Повече информация Виж всички