shareit

Изповедта на Михаил Трепашкин и публичната тайна на Московските бомбардировки, довели до Втората Чеченска война

| от |

Скот Андерсън е военен журналист, който отразява най-различни събития директно от фронтовата линия. Не случайно казва, че е виждал много сражения, но за първи път вижда такова чудо като Чечня. Интересното е, че преди едно цяло десетилетие, когато се говореше за атентатите в Москва, той е именно там и по-късно пише историята и разказва всичко от първо лице. Разбира се, интересното е, че когато решава да го публикува в „GQ“, неговите началници решават да наложат цензура. Скот се среща с бивш агент на КГБ и същият без много проблеми разказва своята гледна точка. Медията обаче налага цензура и въпросният материал никога не успява да стигне до Русия, сякаш никога не съществува. Нещо още по-интересно е, че през септември, когато материалът е публикуван, руското издание просто да не го помества в хартиеното издание.

Освен това се забранява всякакви материали от американското издание да се публикуват в дигиталния руски домейн. Според някои източници и до днес атентатите от 1999 г. се смятат за тема табу в Русия и продължават да стоят с този статус. Това важи за всички останали политически теми, но какво точно има в този материал и защо е толкова важен? Нека проверим. Първата експлозия избухва на 4-и септември 1999 г. в жилищна сграда, в която живеят руски войници и техните семейства. В рамките на няколко минути, сградата успява да се свлече изморено и да погребе в своята бетонна гробница 64 човека – мъже, жени и деца. В 5 часа и 3 минути на 13 септември 1999 г. ще рухне и още една 6-етажна сграда. Бомбата е открита в мазето на сградата и всички 121 души в нея ще умрат, докато спят в леглото си.

В следващите 12 дена ще има още няколко атентата, а резултатът от всички атентати ще бъде около 300 души и една цяла нация в паника. Правителството официално излиза с изявлението, че това са чеченски терористи, малко след това Владимир Путин обявява, че ще се разправи с отцепената република. Успехите му там ще го превърнат в национален символ и в герой. Около 9 години по-късно, Скот ще посети повечето места, където някога е имало сгради. Всяка сутрин на съответната дата, хора се събират, за да почетат мъртвите. На едно от тези събирания има и един възрастен мъж, който признава, че живее близо и е събуден от експлозиите. Неговата дъщеря е живяла в тази сграда със съпруга си, живяла е и с внука му. Каширскоя е била изравнена със земята. Докато разказва своята история, не пропуска да сподели тихо и своята версия:

„Казват, че бяха чеченците, но това е лъжа. Бяха хората на Путин. Всички знаят това. Никой не иска да говори, но всички го знаят.“

И до днес няма открити или задържани терористи, няма дори отговор на разследването. От руините на изпепелените сгради излита ангелът-отмъстител на Владимир Путин, който показва, че трябват действия, че трябват реакции, че трябва да се действа във времето на криза. Веднага след официалното изказване, съмненията се прокрадват като отрова към всички обикновени граждани, но да говориш, означава да си готов да срещнеш много други тежки санкции, които в този момент могат да бъдат особено фатални. Извън граница, много малко хора са готови да задават въпроси, няколко разузнавания са готови да водят разследвания на сградите, но не откриват никакви следи.

Много малко са и правозащитниците, които изобщо проявяват интерес към този тероризъм. Джон МакКейн ще сподели през 2003 г., че все пак остават някакви съмнения относно участието на руското ФСБ в атентатите, но въпреки това, нито една медия не говори по тази тема, започна да се говори едва сега. До този момент броят на руските журналисти, починали при много съмнителни обстоятелства, защото са разглеждали този случай, също са тема табу. Когато Скот е в Москва и се опитва да се срещне с колеги или запознати със случая, всички отказват среща и не коментират, никой дори не желае да седне на една маса с него, поради съмненията, че може да бъде записан. Един от журналистите споделя, че е говорил с началника си, жена си и всички са на мнение, че ако проговори или даде интервю, най-вероятно няма да е сред живите повече. Нека не забравяме и съдбата на Александър Литвиненко.

Неговата история е известна, но когато става въпрос за атентатите, той споменава и още едно име – друг разследващ кадър Михаил Трепашкин. Именно той ще е човекът, който ще посочи някои особени проблеми при разследването. Същите ще му предоставят една прекрасна квартира в Уралските планини и физически труд в рамките на четири години. Именно той обаче няма нищо против да се срещне със Скот в Москва. Когато се получава информация за него, някои от контактите споделят, че Трепашкин ще говори, единственият шанс да спре да говори е чрез екзекуция.

Първата среща е в центъра на Москва в едно от претъпканите кафенета. Първо идва един от пратениците, който трябва да се убеди, че всичко е наред, а после идва и бившият агент, водещ със себе си и бодигарда си – здраво силно момче с много обърнат и агресивен поглед. Бившият агент няма нужда от много защита, разполага с няколко черни колана по бойни изкуства, тогава е на 51 години и все още не е забравил старите практики в службата. Трепашкин се опитва да разбере кой стои пред него, използва всички навици от службата и ги прилага успешно. Разбира се, още с времето на Елцин ще знае, че приказката СССР върви към своя край. Наблюдавал е политическия, икономическия и социален хаос в първите няколко години. По това време последните легиони на КГБ се преместват в частните разследвания. Някои стават бизнесмени, други се включват в редиците на мафията и започват една по-ефективна война. Има и съветници или просто мускули за новите олигарси от старата партия.

Терапашкин твърди, че всички са финансирани от демократичните реформи на Елцин. След реформата на КГБ в ФСБ, бившият агент споделя как мафията започва да работи с различни терористични групи, а пътищата винаги приключват в отделни бизнес групи и понякога дори в министерства. В този случай просто няма никакво място за обвинение, за издаване на присъда и официални санкции, след като дори не се знае кой трябва да бъде наказан. Михаил Трепашкин започва да работи по едно дело през 1995 г. и същото ще го промени завинаги. Ще го постави в една неравностойна битка с другарите от ФСБ, които пък от своя страна ще направят опит да го убият. Това ще е само началото на една красива любовна игра, в която Ромео ще трябва да умре, по-възможност това трябва да се случи още в първо действие. Трепашкин ще изследва старите Съветско-Руски връзки и отношения с Чечня.

Михаил Трепашкин

До декември 1995 г. ще открием, че чеченски бунтовници ще се борят за своята независимост срещу руската армия и ще влязат в унизителна и жестока битка, с която трябва да изковат своята независимост. Дори и по време на СССР, чеченската мафия ще бъде отговорна за голяма част от контролираната руска мафия, а когато същата се разраства с изключителна скорост в зората на демокрацията, чеченците вече са повече от щастливи, този път милионите ще се разлеят като Нил към тях. С парите, които получават, повечето мафиоти ще закупуват руско оръжие и ще го предоставят на бунтовниците. По това време има достатъчно корумпирани офицери, които с удоволствие ще приемат мръсните пари и ще се радват на живота. Колко точно високо отива тази порочна практика? Михаил ще разбере на 1 декември, когато неговите офицери от ФСБ ще влязат в секцията на банка Солди с оръжия.

Операцията се наблюдава от Трепашкин и е с една единствена цел, да открие връзките между чеченските бунтовници и техния лидер Салман Радуйев. Има над две дузини участници, включително руски ФСБ агенти и генерали. По това време Трепашкин остава с впечатлението, че дори президентът знае какво се случва. Освен тази информация, някои от ФСБ агентите по време на акцията ще открият и още много други изненади – подслушвателни устройства в цялата банка. Сякаш акцията просто влиза в капан. Единственият проблем е, че това е апаратура, която трябва да се предаде от ФСБ на някого с протокол. Как така е получена и използвана в същата банка? Оказва се, че същите са или собственост на ФСБ или на Военното министерство. Единственото, което става ясно, че някой с много висок пост е успял да ги извади и да предостави на всеки един клиент достатъчно възможности. По стандартите на руското законодателство, това не само е финансова измама и то с огромни размери, но дори се смята за държавна измяна.

Николай Патрушев

Веднага след разкриването на първата голяма измама, Трепашкин е отстранен от случая и на негово място е поставен Николай Патрушев – главата на ФСБ във вътрешна сигурност. Никакви обвинения към руски офицери не са повдгинати. Вместо това, Патрушев нарежда пълно разследване на Трепашкин. Неговата проверка отнема цели две години, в които бившият агент е принуден да остане съборен и смазан от евентуалния натиск и да се опитва да оцелее на фона на всичката налична агресия. През май 1997 г. ще напише писмо до Елцин и ще разкаже всичко, което се случва с него, няма да пропусне да обвини своите началници в прикриването на престъпления, които между другото не могат да бъдат пропуснати по никакъв начин. Посочва как мафията закупува кадри от ФСБ, които да използва за свои цели. Надеждата е, че ако президентът разбере какво се случва, най-вероятно ще промени изцяло своя мироглед и ще се насочи в друга посока.

Това е и най-голямата му грешка. Борис Елцин не прави нищо, освен да уведоми ФСБ, че трябва да вземе мерки, но не срещу корупцията, а срещу човека, който е посочил и успял да стигне до цялата машинация. През следващият месец, Трепашкин официално напуска ФСБ, прегорял е, вече не може да понесе униженията и просто няма как да носи пагоните, на които е вярвал толкова много. Уволнението няма да го накара да мълчи и да се примири със съдбата си, напротив, неговата игра тепърва започва. Още с напускането си завежда дело срещу лидерите на ФСБ и се оплаква от тяхното отношение и възпрепятстване на правосъдието. Дори и в последните си дни, той продължава да вярва, че все пак агенцията ще успее да върне старата си слава и може да се оправдае, да покаже онези идеали, които не се купуват с оръжие или рубли.

След като съдът започва да разглежда неговия случай, директорите вече трябва да намерят по-кардинални решения върху него и просто да намерят един много по-добър вариант. Първият, към когото ФСБ се обръща, за да приключи житейския път на Трепашкин е Александър Литвиненко. Той просто отговаря на всички важни характеристики на професионалния убиец. Завърнал се е в Москва след жестоките битки в Чечня и е експерт по контра-тероризъм. Прехвърлен е във ФСБ и работи върху някои от най-секретните секции, занимава се с анализ на престъпни организации и има доста сериозен опит в тази посока. Това, което Александър още не разбира е, че неговите колеги работят като наказателен отряд и точно това разказва и Алекс Голдфарб, след като пише книга с помощта на вдовицата на Литвиненко. Агентът е получил задачата като покана да вземе досието на Михаил Трепашкин и да се запознае с него.

Когато обаче разбира, че върху този човек има криминално разследване и точно той се е занимавал с банка Солид и в момента води дело срещу ФСБ, бившият контра-терорист вече има някаква представа какво се очаква от него. Началниците му казват, че това е много деликатна задача и в този момент Михаил просто трябва да спре да говори завинаги и никога повече да не повдига темата, като това била задача от дирекцията на ФСБ. Малко след това списъкът с хора за убиване също се повишава. Добавен е и Борис Березовски – олигарх от Кремъл с много сериозна информация, която никога не трябва да стига до ушите на когото и да било. Толкова силен човек е с подписана смъртна присъда. Дълго време Александър ще избягва тази задача, ще се опитва да печели време и няма да изпълнява убийствата. Според Трепашкин, поне два опита за неговото убийство са направени. Първият е на изоставена секция от магистралата към Москва, където се опитват да направят засада. Вторият опит е със снайпер на един от покривите, който не е успял да има точен изстрел.

Това, което директорите на ФСБ не знаят е, че все още има хора с чест, които постоянно съобщават на Михаил какво се готви срещу него. През ноември, опитите за убийството на Трепашкин и Березвоски излизат на бял свят. Александър и още четирима от неговите колеги се появяват в телевизията и описват с много подробности какво се е изисквало от тях да извършат. В ефира се появява дори Михаил Трепашкин. Литвиненко е уволнен и най-вероятно също влиза в списъка на черните овце, чийто глави ще стоят пред сградата на ФСБ, за да покажат какво ще се случи с предателите.

Михаил започва да работи в пътна полиция, жени се за втори път и е готов да работи до пенсия, като след това има огромно желание да се пенсионира. И така до септември 1999 г. Когато първите експлозии разтрисат Москва, двамата агенти отново ще се впуснат в подземния свят, но този път ще играят в един отбор. Преди самите експлозии, екипи са били изпратени да проверят сградите около 2 часа през нощта. Те ще напишат, че не виждат нищо подозрително и 3 часа по-късно ще започнат експлозиите.

Малко след експлозиите, Москва е под обсада, всеки трябва да премине по няколко поста, за да продължи своя път, но никога не са заловени терористи, как тогава са се разхождали свободно и са успели да стигнат до своите заветни точки? По това време никой не се интересува откъде са дошли бомбите. Как някой може да си набави толкова мощно оръжие и толкова добре разработено. Разбира се, парите могат да закупят всичко, но никой не работи върху чеченските мотиви, които също нямат връзка. Единственото, което остава в главата на Михаил, поне като някаква следа, е фактът, че руснаците мразят изключително много чеченците, за него тази омраза е просто възпитавана през 90-те години. Разбира се, зверства има и от двете страни на конфликта. Въпреки това, никой от тях няма желанието да пренесе войната на руска територия или да напада цивилни.

През 1997 г. тази война приключва с подписването на мир от Борис Елцин и разпознаването на независимостта на Чечня. След като тяхната мисия е изпълнена, защо трябва да продължават да търсят провокацията? По това време тече и избирането на новото правителство, което автоматично бави разследването. През август 1999 г. и само няколко седмици преди бомбардировките, той ще смени поредния министър-председател и то в рамките на три месеца. Последният избор е Владимир Путин. Той е забавен, усмихнат и дори приветлив, но непознат на руското общество. Неговата номинация става известна едва няколко години назад, когато се разкриват следите, че е бил на среден пост в КГБ. През 1996 г. получава позиция в департамента на Елцин и работи в неговата машина, изпълнявайки различни задачи на Кремъл. В следващите няколко години успява да се издигне  с изключителна скорост и от директор на ФСБ, той достига линията на министър-председател.

Дори и тогава остава неизвестен, а обществото разбира за него много повече през септември 1999 г. Михаил Трепашкин по това време вече има представа кой точно е човекът отсреща. Именно той уволнява Александър Литвиненко, защото служите не трябва да работят в телевизията. Още една изненада е, че с позицията в политиката, Путин назначава нов директор на ФСБ – Николай Патрушев. Именно Патрушев ще премахне Михаил от случая с банката. Малко след това тръгва и версията на правителството – чеченците са отговорни за това нападение. Трепашкин разказва как някои хора от близките блокове са успели да наблюдават от терасите си в град Рязан на улица Новосьолов номер 14/16 как непознато бяло Жигули спира в близкия парк. От неговите багажници се разтоварват няколко сака и непознатите влизат в сградата с тях през вечерта на 22 септември. След това изчезват. За мнозина това е притеснително, но следва позвъняване в полицията. В самото мазе са открити бомби с детонатори и часовников механизъм.

Полицията бързо евакуира сградата и местните ФСБ експерти започват работа по обезвреждане. Съдържанието на експлозива е RDX – достатъчно мощен, за да свали цялата сграда. Отново са поставени блокади по всички пътища, започва претърсване за точно този вид автомобили, призовани са всички собственици на такива автомобили. Малко след това новините започват да се разхождат из всички канали. Министър-председателят Путин ще поздрави жителите за своята активност и наблюдателност и ще настоява да се засилят охранителните мерки. Единствените задържани, поне по думите на Михаил, са двама агенти на ФСБ, които са представили своите карти. Никой не знае какво правят на тази локация и нареждането от Москва е да бъдат освободени. Никой не говори и как толкова мощен експлозив може да посочи само един път по това  време.

След Рязан всички опити за атентати, особено след като има интересни доказателства и мотиви, бързо приключват. Ако се говори за терористи, един неуспешен опит обикновено трябва да се замени с друг. Обикновено терористите броят своя успех с повече убийства, с повече публичност и внимание. Ако един терористичен акт се провери, следва много по-жесток и много свиреп. Това можем да открием в Мумбай. Докато тези въпроси все пак стигнат до разглеждане, Путин вече е дал своята реч и ще е успял да прослави жителите на Рязан за тяхната отговорност, а малко след това руските самолети ще започнат масови атаки върху Грозни. След няколко дни бронираните батальони ще започнат да преминават границата на Чечня и ще започнат Втората Чеченска война. Историята след това се развива на много високи обороти. Елцин официално освобождава позицията на президент, но преди да си тръгне, прави Владимир Путин такъв, докато не се проведат следващите избори. Прави го малко преди официалните избори през лятото.

През август 1999 г. Путин успява да получи около 2% подкрепа от избирателите, но през март 2000 г. вече е с 53% от избирателите и официално се превръща в харизматичния лидер, който завинаги ще промени света. Трепашкин се среща няколко пъти с ФСБ, всеки път разбиват вратата му, нахлуват тежко въоръжени и не пропускат възможността да вземат неговите записки и документи, патроните от личното му оръжие и още много други. След това го пускат под наблюдение, като под секрет напомнят, че следващото гости може да е последно. Няколко дни преди делото си в съда, започва да получава телефонни обаждания от човек, относно предстоящия режим на Владимир Путин – от другата страна стои Александър Литвиненко. За него, това е един от най-великите предатели.

След интервюто на Александър, прогоненият олигарх Борис Березовски помага за преместването му в Лондон, колкото се може по-далече от новия режим. Александър не може да се прибере в Русия, но не може да продължи разследването си и му трябва вътрешен човек, единственият, който може да открие в това положение ще ни изненада. През 2002 г. вече няма много независими медии в Русия, една по-една, всички те изчезват. Опонентите са превърнати в злодеи и скоро всеки се отказва от тях. За сравнение, когато самолетите се разбиват в Световния търговски център, разследващите прекарват около шест месеца в разследване и събиране на доказателства.

За атентатите в Москва е необходим един ден, за да преминат булдозерите и да изхвърлят целия отпадък. Според някои други интересни източници ще открием, че по това време, задържаните двама агенти в Рязан са били на „тренировка“. Местните сапьори от ФСБ също приключват своите телевизионни изяви. Дори и свидетелите от въпросния квартал ще спрат да говорят за случая и ще избягват телевизията. За да се случи разследването, което иска Литвиненко, Трепашкин трябва да получи власт официално, затова Березовски ще притисне някои политици и с помощта на Сергей Юшенков ще открием, че се създава син комитет, който трябва да разследва атентатите, а Трепашкин е назначен за един от разследващите. Извикана е и Татяна Морозова, която живее в Милуоки.

Майката на Морозова е загинала по време на този атентат. Проблемът е, че просто няма как да се започне и откъде. Всички доказателства са прибрани във ФСБ или вече са разчистени. Преди обаче да успеят да скрият всичко, Трепашкин открива нещо много интересно. На 13 септември 1999 г. Генади Селезньов ще влезе в парламента и ще заяви, че има експлозия на сграда в град Волгодонск. Наистина има експлозия на сграда, но Селезньов бърка града. Взривът е бил в Москва от тази сутрин. Проблемът е, че същата сграда ще избухне около три дни по-късно и точно това притеснява някои от авторите на в-к Дума. Никой не може да разбере как един човек предсказва бъдещето и може да посочи терористичен акт, който ще се случи чак в четвъртък. При задаването на този въпрос, по време на разследването на Трепашкин – микрофонът просто се изключва.

За мнозина, това е била грешка в „учението“ и редът на експлозиите се е объркал, като освен това са побързали да дадат новините много бързо на Селезньов, а след като точно той иска да вземе целия ефир, не може да пази и тайна, не може и да изчака. Едва след три години в разследването, Михаил ще разбере, че точно този журналист получава много доклади от ФСБ, но не се знае кой е от другата страна. Не са малко и притесненията в тази посока, все пак Трепашкин се надява, че ще направи необходимата реформа и за него няма нищо по-важно от това. Докато тече неговото разследване, той игнорира всички заплахи за неговото убийство.

През 2003 г. Сергей Юшенков, служителят на Дума, който наема Трепашкин, е убит пред дома си в Москва посред бял ден. След три месеца още един член умира в много съмнителни обстоятелства. Двете убийства официално слагат край на разследването и мнозина се отказват. Михаил обаче не е от тези хора и продължава напред, докато Татяна Морозова работи като адвокат, наета лично от него през 2003 г. Разследването продължава и агентът открива още нещо интересно.

Преди експлозиите на улица Горянова, ФСБ пуска фоторобот на заподозрения и започва да търси информация за него в квартала. Малко след това, без никакви обяснения, скицата е премахната и заменена със съвсем друг човек. Новото описание съвпада с това на Ачемез Гочияев, малък бизнесмен от Черкезия, който веднага изчезва от района и се крие. През пролетта на 2002 г. Литвиненко успява да го открие в отдалечените региони на Грузия.

Гочияев е втория в дясно, но според различни институции, снимката е фалшива.

По неговите думи, той няма нищо общо и е бил набеден несправедливо от ФСБ. Ако се върне в Русия, най-вероятно ще бъде убит. Трепашкин обаче има още една много важна снимка – първата. Трябва да я намери от старите вестници по това време, защото ФСБ не я пази. Това е мъж на около 30 години с квадратна челюст, тъмна коса и очила. Михаил има подозрения, че е успял да задържи този човек преди цели 8 години. Смята, че това е Владимир Романович, агент на ФСБ, който е поставил електронното оборудване в банката.

Владимир не може да бъде открит. Само няколко седмици след атентатите, той напуска Русия и заминава за Кипър, а там умира през 2000 г., след като е бил блъснат от неизвестен извършител, който бяга. За да е още по-сигурен, Трепашкин се среща с домоуправителя на сградата и го пита дали това е човекът, който е посочил на ФСБ. Отговорът е положителен. Интересното е, че след това същият човек се озовава в централната квартира и се показва снимката на Гочияев, униформените настояват, че това е човекът и под натиск го карат да подпише. Малко след това е разкрит и списъка на 9 човека, които са виновни за бомбардировките в Москва и Волгодонск.

За Михаил, това е просто добър претекст, за да се започне Втората Чеченска война, никой от заподозрените обаче не е бил чеченец. До лятото на 2003 г. 5-ма от тези мъже вече са мъртви, а другите са били задържани в началото на октомври. Морозова се опитва да участва в делото и да покаже снимката на Романович на защитата. За да няма грешки, той се среща с Игор Королков – независим журналист в издание Московски новости и разказва как изглежда Романович. Журналистът е съгласен да помогне и разбира, че ако бъде убит, поне цяла Русия ще знае защо. Малко след тази среща, Михаил е задържан от властите, а докато седи в управлението, ФСБ отново влиза в неговия дом, този път с цяла армия разследващи. Михаил Трепашкин е обвинен в притежание на незаконно оръжие, но съдията е изморен от клишета и бързо сваля всички обвинения. Обвинителите обаче насочват вниманието към събитие 2 години по-рано, в което са открити незаконни и секретни материали – поставени отново за резервно обвинение.

Съдът няма как да започне дело за нещо толкова старо, следователно делото няма давност. При затворени врати и второ дело, Трепашкин получава присъда от 4 години в Урал. По време на неговото отцъствие, двамата мъже, последните живи, получават доживотна присъда. Правителството нарежда на ФСБ да замрази всички файлове и разследвания, като след 70 години, те ще са налични за разглеждане. През 2004 г. Владимир Путин е избран със 71% от гласовете на руския народ. Това му позволява да наложи още по-сериозни мерки. През 2006 г. Анна Политовская, още един журналист, който започва да разследва случая и връзката между ФСБ и чеченските терористи, приключва своя живот с куршум в главата. През следващия месец Алекснадър Литвиненко също е отровен с полоний.

Истината измества своя фокус към всички долари за петрол и гориво, които променят облика на Русия завинаги. Защо Михаил Трепашкин е жив? Той никога не посочва своя пръст и онзи, който наистина се смята за отговорен. Какво наистина се случва, това ще четат най-вероятно нашите внуци, ако ФСБ и всички останали власти решат да отворят документите, евентуално и същите все още съществуват. Отговорите очакваме след още 50 години, поне.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Изповедта на Михаил Трепашкин и публичната тайна на Московските бомбардировки, довели до Втората Чеченска война

Повече информация Виж всички