Франк Матюс не беше одобрен от нито една мафиотска фамилия, затова създаде собствена нарко империя
Във върха на своята нарко империя, Франк Матюс се смята за един от най-големите вносители и търговци на наркотици. Познат е на всяка една разследваща агенция като „Черния Цезар“ и признаваме, че това може да се разглежда като нещо расистко. Франк може да се похвали с пазари в 21 щата и редовни клиенти, а когато най-накрая е заловен в малко градче във Флорида, неговата основна задача е била да продаде около 20 килограма чист кокаин.
Делото на този престъпник е насрочено за 2-ри юли 1973 г. и докато се очаква да влезе в съда, полицията съобщава, че е изчезнал. Другият липсващ в цялото уравнение е и неговата приятелка, както и 20 милиона долара, гарантиращи и по-нататъшната неизвестност. Такава остава и до днес, но за да се издейства подобно бягство, трябва да сме сигурни, че това е човек, който наистина знае как да ръководи престъпна империя.
Франк Лари Матюс е роден на 13 февруари 1944 г. в Северна Калифорния. Отгледан е от леля си, след като майка му умира, докато е на 4 години. В училище се смята за един от добрите ученици, но скоро е изключен за дребни провинения. Докато леля му се опитва да му намери нова работа, той се оглежда за работа. Първите стъпки в престъпния свят идват с кражбата на пилета от близките ферми. За съжаление кокошките са готови да вдигат врява и когато един от собствениците идва, за да спаси стоката си, Франк го напада. Фермерът помни лицето на този млад бандит и след това ще потърси властите.
Обвинението за нападение и кражба ще е достатъчно, за да бъде изпратен в поправително учиилище в Ралейгх. След освобождаването си ще се премести във Филаделфия. Престъпният живот е единственото, което е успял да научи в поправителното учебно заведение. Разделението на расова основа в САЩ продължава да властва и точно по тази причина Франк успява да завърже връзки в така наречената черна мафия. Именно там започва да се запознава и с нарко бизнеса. През 1963 г. е арестуван за втори път за наркотици, но преди изобщо да влезе в затвора, мафията му помага да напусне града. Мести се в Бруклин и продължава да практикува наученото, като многократно излиза и като заподозрян за редица други престъпления.
Бъдещият Цезар на една от най-големите индустрии се кълне, че след като е бил толкова близо до затвора. Тежките закани не се сбъдват, наркотиците носят най-високи приходи, а всички други дребни рекети не могат да се доближат по никакъв начин. По това време в Ню Йорк на власт са италианците и точно те разпределят целия кръг от наркотици. Франк ще се свърже с фамилията Гамбино и ще поиска да работи за тях, но ще откажат. Подобна ще е съдбата и с фамилията Бонано. Последният подал ръка е испанския Реймънд Маркез, който предоставя първата пратка от един килограм кокаин с гаранция за още повече, ако успее да го продаде.
Тази сделка и партньорство ще се окажат най-успешните в историята на войната с наркотиците. Матюс ще взима по няколко килограма кокаин и хероин от Южна Америка, а след това ще продължи До 70-те години ще е милионер само от притежавани наркотици, а до 1972 г. се смята, че разполага с имоти и придобивки за повече от 10 милиона долара. Бизнесът се развива с висока скорост, Ню Йорк е завладян, а малко след него пада цяла Филаделфия, придружена с други големи градове. Преди да започне разширяването на запад, Матюс ще изгради имение и ще гарантира живота на жена си и децата си в Ню Йорк.
Закупува две луксозни къщи, наема многобройна охрана, някои съседи си мислят, че в тези домове живее някой от настоящите политици.
Парите на бизнесмена продължават да се увеличават и разходките до Лас Вегас не са малко. Франк не играе, а използва местните казина за пране на пари и така печели изключително добре. Там е забелязан и арестуван, но малко след това е отново освободен. От Лас Вегас заминава за Атланта и започва да разпространява наркотици сред латиносите. Отделът за борба с наркотиците има информация за срещата и започва да наблюдава всички, но за първи път разбира какъв е мащаба на Черния Цезар.
С повторно пътешествие до Вегас през 1972 г. Франк ще бъде настанен в специална хотелска стая, позволяваща на отдела да го подслушва. В разговора се обяснява дълго и широко каква точно ще е поръчката за пране на пари, но никога не се случва. Записаните преговори са с фамилията Дженовезе, която така и не доставя наркотиците, следователно разговора не може да се използва в съда. Дали италианците са знаели за пробива в системата, това никога няма да бъде ясно. До края на годината има достатъчно доказателства за арест на Матюс. Той е заловен във Флорида с около 20 килограма чист кокаин.
С доставката на стоката, той реално не излиза от летището, а оставя материала на купувачите и веднага се качва на следващия самолет за Лас Вегас. На изхода е посрещнат от полицията. Високите бизнес начинания на Матюс ще донесат и цена за гаранция от 5 милиона долара. Гангстерът я приема и се съгласява да бъде екстрадиран до Ню Йорк. За това съдействие сумата пада на 2.5 милиона долара, а веднъж след като слиза от самолета, тя вече е 325 хиляди долара.
Обвинението в шест случая за данъчни измами, организирана престъпна група, разпространение на хероин и кокаин, могат да донесат около 50 години затвор. Делото стартира на 2-ри юли 1973 г. и Матюс никога не пристига в съда. Има слухове, че е успял да избяга с 20 милиона долара и собствената си приятелка. Черният Цезар дори изоставя семейството си – съпругата с трите си деца. Никога не търси имотите си или натрупаните богатства. Дръзкото бягство принуждава ФБР да предложи 20 хиляди долара за главата му.
В този период това е рекорд от агенцията, а на второ място се поставя Джон Дилинджър – известният бандит от Дивия запад, който обира банки.
Днес слуховете са превърнали Франк Матюс в градска легенда. Мнозина смятат, че е успял да стигне до Венецуела и е под покровителството на Реймънд Маркез. Други твърдят, че е бил преследван и убит от мафията.
Ако днес е жив, то най-вероятно ще бъде на възраст от 71 години. Оценява се като един от примерите за този вид индустрия, при това не само за неговото бягство, но и мащаба на неговата работа. Наградата му не е променяна и до днес и продължава да се предлага.
