Защо ваните са толкова малки

За да разберем напълно причината, поради която ваните не са с удобни човешки размери, важно е да помислим как светът е бил различен, когато водопроводът за първи път си проправи път в домовете ни. „Вътрешните водопроводни инсталации навлизат в Съединените щати в края на 80-те години на 19 век“, казва Джеръми Кресман, ветеран от търговията с бани, който в момента служи като вицепрезидент по продажбите и маркетинга в BLANCO America. В края на 19-ти век е трудно да се правят големи вани поради свързаните с това разходи – дори въпреки факта, че цената не е единственото нещо, което определя типичния й размер. Хората тогава също са и малко по-малки. А баните обикновено се правят от чугун, така че са тежки и трудни за преместване. (Съвременните вани често се правят от пластмаса, подсилена с влакна.)

Когато производственото строителство започва да се развива в началото на 20 век, размерът на домашната баня се стандартизира, казва Кресман, и тя става приблизително 1,5 метра на 2,1 метра. Така и ваните се стандартизират – обикновено с размери 1,5 метра дължина и 80 сантиметра ширина, за да се поставят по протежение на по-малката стена.

Астронавтът Джак Лусма се къпе в космоса, 1974 г

Ваната превзема света

Алисън К. Хоугланд, автор на „The Bathroom: A Social History of Cleanliness and the Body“, казва, че точно след Втората световна война Crane – основен производител на вани – съобщава, че 75% от бизнеса им е в 1,5-метровите вани, понеже по-малките вани са по-евтини и следователно по-привлекателни за покупка. Освен това са по-лесни за поддръжка и изискват по-малко количество вода. За да се промени тази ситуация, „архитектите ще трябва да проектират бани с различни размери и тогава ще ви трябва критична маса от търсене, за да се намалите цената“, казва Хоугланд. А това не изглежда скоро да се случи.

„Индустрията за къпане прави този размер вана, защото знае, че там е търсенето“, казва Тим Ахърн, национален мениджър продажби в BLANCO America, който е бил ръководител продажби в Jacuzzi Luxury Bath повече от 30 години.

Като се има предвид колко много други неща са се променили от Викторианската епоха обаче, изненадващо е, че ваните не са. Според архитект Кристи Пиърсън, автор на „The Architecture of Bathing“, архитектурният историк Зигфрид Гидион изтъква тази точка още в своята книга от 1948 г. „Mechanization Takes Command“. Пиърсън вярва, че дори сега отношението ни към къпането е неразривно свързано с епохата, през която практиката навлиза в дома. „Все още по подразбиране“, казва тя, „къпането не се смята за приятно и се смята, че не трябва да се застоявате в банята твърде дълго. Трябва да имате вана, за да почистите децата си, но след като пораснете достатъчно, трябва вече да ползвате душ.

Онлайн дискусиите по въпроса включват теории, че има опасност хората да се удавят, ако ваните станат по-големи; че ваните са повече за деца, отколкото за възрастни, и че ваните просто ще тежат твърде много, ако станат твърде големи. Всъщност, само втората идея има смисъл – но дори тук може да се окаже, че баните се свързват повече с децата, именно защото са твърде малки, за да им се радват възрастните, а не обратното.

Забрава

Независимо дали се дължи на неудобния им размер или от чиста естетика, много хора – особено милениалите – изоставят напълно ваните. „Търсенето на вани намаля през годините и остана най-вече от страна на купувачите на големи обеми като строителни предприемачи или хотелски марки“, казва Кресман. Тази промяна вероятно има нещо общо с променящия се темп на живота – бързият ежедневен душ е по-ефективен. Във Викторианската епоха, когато може би сте се къпали само веднъж седмично, е било по-разумно да го правите бавно и спокойно. Екологичността също е фактор като много хора избират душове вместо вани в опит да пестят вода.

За съжаление, този нарастващ афинитет към душа няма да стимулира производството на по-дълги вани. За да се случи това, Пиърсън изтъква, че е необходима радикална преоценка на ваната.

Когато се къпем по-бързо и възприемаме самата вана като твърде непрактична, губим връзка с важен аспект от живота. Ваната е релаксираща по начин, по който един душ не може да бъде. „Това е съд за блянове; за отпускане; за почивка от продуктивността“, казва Пиърсън. „Колко място заслужават тези занимания и защо ни се налага да ги оценяваме на квадратен метър?“