Тайната формула на Metallica за толкова успешна кариера
Няма значение на колко години сте, няма значение каква музика предпочитате, важното е, че със сигурност сте ги чували. Американската хеви метъл група „Metalica“ продължава своето господство вече 38 години на пазара. Музикалните прогнози също са достатъчно светли за групата от Лос Анджелис със статуквото на музикален метал хегемон. И цялата история започва някъде там в далечната 1981 г. със запознанството на 18-годишния Джеймс Хетфийлд и 17-годишния датски тенисист и хоби-барабанист Ларс Улрих. Ларс е почитател на рок музиката от ранна възраст и виновник за прокарването на тази музикална нота е неговият баща – фен на Дийп Пърпъл. 9-годишният Ларс е впечатлен от концерта и остава винаги изкушен от идеята един ден да прави точно това.
В серия от възходи и падения, Metallica ще търси своята правилна конфигурация, някои китаристи ще идват и след това ще бъдат гонени, но всяко начало е трудно. Групата търси своето най-добро звучене и някъде в средата на 1983 г. ще има правилните четирима члена: Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън. Музикалният им подход е достатъчно добър, за да подгряват групи като Black Sabbath, Judas Priest и Iron Maiden, но много скоро става ясно, че аудиторията си тръгва от концертите, запазвайки специфичното звучене на четиримата. И в същата тази година се ражда първият албум „Kill’Em All“. Различният музикален подход с централизирано внимание към бас китарата ще отвори вратите за младоците, а химн за всички подрастващи ще бъде „Seek and Destroy“. След впечатляващо силно начало, критиците чакат и надграждането на втори албум. Впрочем точно това отделя истинските музиканти от късметлиите с един хит, един албум и едно безсмъртно изпълнение.
Metallica представя албума „Ride The Lightning“ и освен тежкото звучене се добавят някои по-мелодични пасажи, Хетфийлд вече е убедителен, лириките са значително по-силни, а самият фен не знае какво да очаква. Групата няма аналог и съответно може да експериментира както прецени, без да се притеснява от нищо. Творчеството на Metallica се приема повече от добре и генерира грандиозни печалби. Следващата стъпка нагоре носи името „Master of Puppets“. Според музикалните критици, точно този е златното творчество на групата. Създаденият фурор очевидно не е напълно достатъчен, за да накара музикалната индустрия да го сложи във високите музикални класации, но това също не е проблем – музикалните класации не са мерило за успех. Във въпросната година влизат албуми на Iron Maiden и Bon Jovi – забавно решение. За музикалната индустрия това ще е моментът, когато трашът пробива в метъл музиката и започва да живее свой собствен живот, при това доста успешен. И в следващите години няма да има фен, който да не се връща към това различно и точно толкова уникално звучене.
Тук идва и тежкият трус за групата – басистът Клиф Бъртан загива след катастрофа. Групата отива на турне в Швеция и след тежко ПТП Бъртан ще се предаде в болницата. През 1987 г. ще бъде почетен с песента „To Live Is To Die“.
Заклетите фенове на Metallica знаят, че групата променя своята посока след смъртта на Бъртан. За някои това ще е добро решение, други ще се надяват, че историята ще се повтори или ще се подобри значително след „Master of Puppets“. И тогава идва легендарният черен албум, петото попълнение в дискографията дава и класическите хитове „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Комерсиалът винаги кара аудиторията да се дърпа, но онези, останали в неведение за американската група ще бъдат очаровани.
През 1991 г. Metallica ще направи фурор в Москва, според местните медии са свирили на 1.5 милиона души, но Ларс смята, че феновете не са били повече от 500 – 600 хиляди, което също е толкова впечатляващо. Дали в следствие на променящият се музикален пазар или в преследването на следващото по-добро звучене, старите фенове ще бъдат винаги разочаровани, все пак те познават и истинската Metallica.
Без съмнение обаче ще има един албум с особена музикална ценност. Проектът с филхармонията на Сан Франциско придава много висока музикална стойност. Майкъл Кеймън успява да подчини филхармонията на мощните електрически китари на групата и резултатът е музика, откоято всички страни печелят. Подобен проект правят Beatles със своя „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“, но за разлика от Metallica ще наемат много по-малко класически музиканти. В „S&M“ ще бъдат ангажирани повече от 80 музиканта от филхармонията на Сан Франциско. Следователно с чиста съвест можем да кажем, че този проект успява да измести Ленън и компания. През 2000 г. се появяват главоболията с Napster и безплатното сваляне на песни, но както забелязваме сами 19 години по-късно музиката вече дори не се сваля – стриймва се.
Последната година се оказва също точно толкова успешна за повелителите на траш метъла. Турнето до този момент е генерирало печалба от 1.4 милиарда долара. Това означава, че повече от 22.1 милиона билета са били разпродадени. С всичките критики, отправени по техен адрес, бандата намира правилното решение – събирането на фенове от всички поколения се изразява в такива печалби. Каква е тайната? Разнообразието от музикални експерименти многократно показва, че понякога Metallica има успех, друг път ще разочарова, но за всеки недоволен ще се появи един нов фен. И накрая, когато дойде време за концерти, групата ще сглоби съвършения плейлист, за да е сигурно, че никой няма да си тръгне недоволен. Стратегията и до днес (очевидно) не е променена.
Почитателите на Guns N`Roses могат да се похвалят само с 800 милиона долара, докато AC/DC на този етап са спечелили 14 милиона долара. Това турне за пореден път дава короната на групата от Лос Анджелис, която очевидно знае как точно се правят турнета и се надяваме да продължават да ги правят.
