Силата на перотo: Марк Твен – бащата на американската литература
„Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много къса, а перото – много остро.“ Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои завладяват земи с мощта на своите оръжия и физическа сила, други създават и прекрояват светове само със силата на думите си. Понякога надмощие взима насилието и дори най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче само чакат точния момент, за да възкръснат отново, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всякога. Някои творци са разбрани още приживе от съвременниците си, докато други, изпреварили времето си, впоследствие биват преоткрити. Едни живеят охолен живот, а други – тънат в нищета, някои остро критикуват политиката на държавата си, докато други кротко следват нейния ритъм.
Настоящата поредица от статии ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „перо“.
„…Бе облечен в износени дрехи за големи хора, целите цъфнали в петна и развяващи се дрипи. Шапката му си беше същинска развалина, а съдраната й периферия висеше като полумесец; палтото му, когато носеше палто, му стигаше почти до петите и задните копчета се падаха доста под кръста му. Един-единствен тирант крепеше гащите му, а дъното им висеше като торба. Разръфаните му крачоли, когато не бяха запретнати нагоре, се влачеха в калта.“ Това е описанието на един от най-известните персонажи в американската литература. Възрастните го „мразят“ и се страхуват от него, а децата го обожават, защото той е винаги усмихнат, добър и свободен. Името му е Хъкълбери Фин и неговите приключения са изпъстрени със смях, бурно въображение и суеверия. Когато книгата излиза на пазара тя бързо разбунва духовете на моралистите. Някои твърдят, че романът е расистки, други – че е твърде либерален и пълен с вулгарности. Книгата е забранена в обществената библиотека в гр. Конкорд и на редица други места. Бележити автори също се изказват противоречиво за качествата на романа. Авторката на „Малки жени“ – Луиз Мей Олкът прави директно обръщение към автора на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ като му казва, че ако не може да напише нещо по-добро за младежта, е по-добре напълно да се откаже от писателска дейност. Хемингуей пък отбелязва, че това е най-добрата книга, която американците имат. Зад целия този шум и противоречия стои създателят на Хъкълбери Фин.
Той има много псевдоними. Подписва се като „Томас Джеферсън Снодграс“, „Рамблър“, „Джош“ и „Сърджант Фадъм“, но остава в историята със своя прякор от времето, когато работи по параходите на р. Мисисипи – Марк Твен (букв. два клафтера/ две мерки за дълбочина). С буйна коса и мустаци, често носещ напълно бели костюми, тъй като тъгува по лятото и не иска да се поддаде на сивотата и тъгата на зимата, той е една от колоритните личности на своето съвремие. Близък приятел е с хора като изобретателя Никола Тесла, драматурга Уилям Дийн Хоулс и петролния магнат Хенри Хътълстън Роджърс. Смятан е за един от най-големите хумористи в историята на САЩ, а според думите на писателя Уилям Фокнър, е „бащата на американската литература“. Той е бил приеман за хубав, забавен и с приятен характер. Същевременно неговите биографи го описват и като амбициозен, суетен и суеверен. Отраснал в бедност, през целия си живот той мечтае да има богатство, да може да подпомага семейството си и да се издигне по стъпалата на социалната стълбица.
Самюел Лангхорн Клемънс на 15 години
Самюел Лангхорн Клемънс се ражда на 30 ноември 1835 г. в гр. Флорида, щата Мисури. Той е шестото от общо седем деца на Джейн и Джон Маршъл Клемънс. Както по-късно синът си спомня – баща му никога не се усмихвал. Майка му била негова пълна противоположност – винаги ведра и любяща, обичаща да разказва различни истории на децата си. Три от децата в семейството умират още в ранна възраст. В търсене на по-добри условия за живот, Джон Маршъл мести домът им в гр. Ханибал, щата Мисури. Това крайречно селище, освен търговски център е и място изпълнено с много насилие, което ще окаже влияние върху бъдещите творби на Самюел. Години по-късно Твен увековечава градът от детството си в книгите за Том Сойер и Хъкълбери Фин, давайки му името гр. Санкт Петербург.
Бащата на Самюел е юрист по образование, но във все още развиващите се щати трудно може да печели само от тази професия, затова той развива най-различни бизнес начинания, сред които – управление на магазин, обработване на земеделска земя, търговия с роби, но никое от тях не носи просперитет на семейството. Точно когато фамилия Клемънс е на ръба на крайната бедност, бащата започва работа като съдия. За съжаление през 1847 г. Джон Маршъл се разболява от пневмония и внезапно умира. По това време Самюел е едва на 11 години. Година по-късно, за да помогне за прехраната на семейството си, той напуска училище и никога не се връща да завърши образованието си. Самюел става чирак в местната печатница. Когато навършва 18 години бъдещият писател напуска родния си дом и изкарва прехраната си като печатар в различни градове – Ню Йорк, Синсинати, Сейнт Луис и Филаделфия. През деня той работи, е вечер чете усилено в обществената библиотека.
Вече двадесет и една годишен, Самюел сбъдва мечтата си и започва своето обучение като лоцман на кораб по р. Мисисипи. След две години той получава лиценз и вече взима редовна заплата. По същото време обаче го сполетява лична трагедия, тъй като брат му – Хенри, умира преждевременно. Именно Самюел му намира работа на кораба, където работи, а по-малкият му брат загива при работен инцидент. Твен държи себе си отговорен за смъртта на Хенри, макар да няма пряка вина. Бъдещият писател дори сънува инцидента преди той да се случи, което впоследствие задълбочава интереса му в сферата на парапсихологията. По-късно Самюел описва този период от живота си в „Живот по Мисисипи“ (1883). Той успява да изучи реката и всеки неин ръкав отблизо, по същото време той получава и прякора си Марк Твен, който остава негов псевдоним и занапред.
Край на тази кариера слага избухването на Гражданската война (1861-1865). Гражданите на щата Мисури се разделят на двата фронта, Твен се записва доброволец в редиците на Конфедерацията. Военната му кариера трае не повече от два месеца, тъй като доброволческата рота, към която принадлежи бързо се разпада. Открил, че войната не е за него, Твен потегля на Запад. Той заминава за Калифорния, където прекарва следващите пет години от живота си. Опитва се да спечели от златотърсачество, но това не се оказва неговото поприще. Затова той отново се връща към по-познати води. През септември 1862 г. Твен става репортер във „Вирджиния Сити Териториъл Ентрпрайз“, с което поставя началото на своята журналистическа кариера. Това е и периода, когато утвърждава псевдонима си Марк Твен, подписвайки се по този начин под своите статии, истории и скечове. Стилът му става отличителен – забавен, непочтителен, сатиричен, непретенциозен, постепенно той се утвърждава като едно от известните имена в Западната преса. Големият му пробив идва през 1865 г., когато излиза историята му „Джим Смайли и неговата подскачаща жаба“ (известна още като: „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас“), отпечатана в национален тираж.
Твен на 31
През 1867 г. Твен е изпратен на командировка – круиз по Средиземноморието. От това пътуване се ражда първата му книга – пътеписът „Глупаци в чужбина“ (1868). Когато излиза от печат тя се превръща в национален бестселър. Така на 34-годишна възраст приветливият и амбициозен журналист става един от най-известните писатели в Америка. По време на това свое пътуване Твен среща Чарлз Лангдън, който освен приятен спътник, става негов добър приятел.
Един ден той показва на Самюел снимка на сестра си Оливия. По-късно писателят твърди, че още тогава се е влюбил в нея от пръв поглед. Той започва да я ухажва с писма. Тя отхвърля първото му предложение за брак, но през февруари 1870 г. двамата се женят в Ню Йорк. Тя е с 10 години по-млада и е от по-престижно семейство. Двамата си купуват имение в Хартфорд и заживяват там. По-късно Твен казва, че тя е разбила сърцето му и затова не й остава нищо друго освен да го поправи. Ливи, както той й казва на галено, наистина се оказва голямата и единствена любов в живота на писателя. Той разчита на нея да го направи по-изтънчен, дава й своите ръкописи и макар да споменава, че те я суров редактор, й има пълно доверие. Двамата имат общо четири деца – един син и три дъщери.
Макар и намерил сродната си душа, личният живот на писателя е изпълнен с много болка и страдание. Синът им умира едва на година и половина, което е първият тежък удар за семейството. Скоро след това от болест е покосена и любимата племенница на писателя, дъщеря на брат му Орион. Нова загуба връхлита писателя, когато на 24 годишна възраст, вследствие на менингит, умира първородната му дъщеря – Сузи. Тя е неговата слабост и е наследила творческия му талант, едва 13-годишна пише биография на баща си, която той впоследствие включва в своята автобиография. Сузи е вдъхновение за героинята му от романа „Личните ми впечатления от Жана д’Арк“. Ливи тежко понася загубата на второто си дете и сърцето й заболява, последните години от живота си тя прекарва в Италия, с надеждата благоприятният климат да подобри здравословното й състояние. През 1904 г. обаче тя умира и оставя съпругът си в тежка депресия. Само пет години по-късно най-малката им дъщеря – Джийн, която през целия си живот е със здравословни проблеми, умира след епилептичен припадък. Жива остава само дъщерята на писателя – Клара, която се грижи за семейното имение и е опора на баща си.
Финансовото положение на Твен също търпи сериозни възходи и спадове през целия му живот. Той успява да натрупа състояние от писателската си дейност и изнасянето на лекции, голяма част от които инвестира в семейното си имение. Всичко друго обаче той влага в недалновидни изобретения като автоматичната пишеща машина, например. Това е сделка, която води до неговия банкрут. Фактът, че в последния момент приписва имението на съпругата си, спасява домът им, който днес е къща-музей, посветен на писателя. В по-тежките финансови години, семейството живее в Европа, основно в Берлин, Флоренция и Париж.
Освен недалновиден финансист, Твен е и не особено успешен изобретател. Той прекарва много време в лабораторията на приятеля си Никола Тесла и обича да разговаря за различни изобретения, но самият той така и не прави голямо откритие. Измайсторява три неща: игра с исторически дати самозатягаща се връв за елек и самозалепващ се албум за изрезки, което е единственото му творение довело до някаква печалба.
Попрището, на което Твен постига най-големите си успехи, несъмнено е литературата. Кариерата му е повече от успешна и той оставя зад гърба си книги, които днес се смятат за класически произведения. След успехът на „Глупаци в чужбина“, Твен създава най-известните си герои Том Сойер и Хъкълбери Фин. Техните приключения до известна степен са вдъхновени от детството на писателя. Хък, например, е базиран върху един приятел от детството на Твен – Том Бланкеншип, който също като литературния персонаж е мръсен, зле облечен, има пияница баща, но същевременно е много добър и свободолюбив. Самата книга „Приключенията на Хъкълбери Фин“, в различни периоди от историята на САЩ, е забранявана в училищата, най-вече заради честата употреба на думата „негър“. През 1881 г. Твен печели одобрението на критиката с романа си „Принцът и просякът“. Той може да се характеризира като историческа измислица, която разказва за сина на крал Хенри VIII – принц Едуард, който открива свой двойник в лицето на бедняка – Том Канди, който живее в Лондон. Именно размяната на местата им предизвиква множество приключения и за двамата главни герои. Първият фантастичен роман на Твен – „Един янки в двора на крал Артур“ излиза пък през 1889 г. и той обединява два от интересите на писателя – любовта към историята и към изобретенията. Романът също така е и критика към политическите и социални норми в обществото. Следват множество разкази, романи, политически сатири и дори биография на американския президент – Юлисис Грант.
Последните 15 години от живота на Твен са белязани с огромен успех в професионален план, но сърцето на писателя е сломено от трагедиите в личния му живот. Когато той се ражда през земята прелита Халеевата комета и години по-късно Твен се шегува, че когато тя пак мине, той ще си отиде от този свят заедно с нея. На 20 април 1910 г. кометата отново преминава покрай земята, ден по-късно писателят издъхва в дома си на 74- годишна възраст. Той е положен в гробището Елмира, Ню Йорк, до съпругата и децата си.
Макар незавършил гимназия, Марк Твен става доктор хонорис кауза на университетите Йейл и Харвард. Бил е страстен пушач до самия край на живота, като най-голямата му слабост са били евтините пури, които обича още от своята младост и от които пуши близо 20 на ден. Лоцман, журналист, лектор, писател и любящ баща и съпруг, Твен сменя най-различни шапки през целия си живот. Той с право се смята за един от класиците на американската литература, защото успява да предаде духа на своята епоха и да го съхрани за идните поколения.
