Шекспир и числата: Как математическите пробиви повлияха на пиесите на барда

Математическите мотиви присъстват в много от най-запомнящите се сцени на Шекспир. Той живее и пише в края на 16 век, когато новите математически концепции трансформират възприятията на хората за света (и то как!). А част от ролята на културата – и в частност на театъра – е да обработи културните последици от всички тези промени.

Хората от времето на Шекспир са свикнали с идеята за безкрайното: планетите, небесата, времето… Но те са не са чак толкова запознати с обратната идея: че много по-малкото (и дори нищото) може да бъде изразено чрез математически аксиоми. Всъщност, за първи път думата „нула“ се използва на английски едва през 1598 г.

Мислители като италианския математик Фибоначи, който е живял през 13 век, помагат за въвеждането на концепцията за нула – известна тогава като „шифър“ („cipher“) – сред хората. Но едва когато философът Рене Декарт и математиците сър Исак Нютон и Готфрид Лайбниц разработват диференциалното и интегралното смятане в края на 16 и началото на 17 век, нулата започна да заема видно място в обществото.

Освен това ученият Робърт Хук открива микроорганизмите чак през 1665 г., което означава, че идеята, че животът може да съществува на микро ниво, до този момент остава нещо като фантазия.

С нарастващото влияние на неокласическите идеи в Англия малки, незначителни фигури започват да се използват за представяне на много големи концепции. Това се случва както в начините на изчисление (които използват пропорция), така и в практиката на писане на математически символи.

Например през 16 и началото на 17 век постепенно се въвеждат и стандартизират символите за равенство, неравенство, умножение, деление, корен и десетична дроб.

Христофор Клавий

Успоредно с това идва и работата на Христофор Клавий – немски йезуит и астроном, който помага на папа Григорий XIII да въведе григорианския календар – и други математици върху дробите. По-късно тези числа предизвикват голям гняв сред хората, които се придържаха към класическите модели на теорията на числата.

Борбата за преодоляване на преплитането на много голямото и много малкото е великолепно показана в редица произведения на Шекспир. В това число неговата историческа пиеса „Хенри V“ и трагедията „Троил и Кресида“.

Думите на Хорът в началото на „Хенри V“ показва интереса на Шекспир към пропорциите и концепцията за нула чрез повтарящото се „О“ (в ) и препратки към съвременната математическа мисъл:

О, ако имахме пламтяща муза,

която да ни вдигне в емпирея

на висшето изкуство; а за сцена —

държава цяла; и князе на нея

да изпълняват бляскавите роли

пред публика от истински крале!

[…]

…Наистина, как можем

да вместим в таз арена за петли

полетата на Франция; или

мислимо е във дървеното „О“

на тоз театър, в тази малка нула

да се поместят шлемовете само,

потресли въздуха при Азенкур?

И все така със кръгчета щом може

да се представи милион, то молим,

„О!“, дайте и на нас, нищожни нули,

фантазията си!…

Валери Петров, 1980

В оригинал Шекспир пише: „O pardon: since a crookèd figure may / Attest in little place a million“ (букв. „О, извинете: тъй като една крива фигура може / да покаже на малко място милион“ ) и учените до голяма степен са съгласни, че „crookèd figure“ (крива фигура) всъщност е нула. Това е въпреки, разбира се, доста очевидното възражение, че нулата всъщност е най-малко кривата от всички числа. Валери Петров превежда тази крива фигура директно като „кръгчета“ (и двата стиха: „И все така със кръгчета щом може / да се представи милион…“).

В двата стиха Шекспир се позовава на математически дебати от 16 век около идеята, че много малкото е способно едновременно да представлява и да влияе на много голямото. В този случай нулата може да трансформира 100 000 в 1 000 000.

В тази математическа аналогия „кривите фигури“ могат да „покажат“ много по-големи неща. Думите на Хора подсказва, че чрез използването на своята „фантазията“ могат да произлязат много по-големи неща на сцената.

Сцена от „Зимна приказка“, илюстрация от Джон Оупи, 1793 година

Тази разширена метафора се появява отново в трагикомедията „Зимна приказка“, когато „cipher“ (преведена от Валери Петров директно като „нула“) се умножава с хиляди:

… Затова,

като със нула, сложена във дясно,

с едно-единствено „Благодарим ви!“

ще умножим ний хилядите други,

изречени пред него!

Има още една такава метафора в началния пролог на „Хенри V“, където Хорът ще се полазва отново с нули и, за да да представят много неща в „дървеното О“ (театър „Глоуб“). Това може би е доказателство за интереса на Шекспир към незначителни фигури, които всъщност създават много по-големи неща.

На други места в работата му математическите метафори се появяват в моменти на криза. В „Троил и Кресида“ Шекспир използва математически език, за да очертае колапса на забавен каданс на психическата стабилност на Троил, след като става свидетел на флирта на неговата любовница Кресида с друг мъж.

За Троил Кресида се разпада на „фракции“, „фрагменти“ и „късчета“.

Тъй като през 2023 г. се навършват 400 години от публикуването на „Първото фолио“ на Шекспир – една от най-редките книги в света, отпечатана през 1623 г. – е вълнуващо да се види как пиесите на Барда говорят за значими развития в математическия свят от 16 век.

Пиесите регистрират кризата от 16-ти век на класическата наука в лицето на по-новите идеи. Но те също така предлагат пространство на публиката да се примири с тези нови идеи и да мисли по различен начин за света през призмата на математиката.