Произходът на любимите ви билки и подправки

| от |

Световната страст към подправките има хилядолетната история. Нека разгледаме произхода на някои от любимите ни билки и добавки – от вездесъщата сол до по-скромния хрян – в този списък.

Пипер

Piper nigrum - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-107

Ако изядете достатъчно черен пипер, ще започнете да се потите, което обяснява защо древните народи са смятали, че той е отлично средство за лечение. Китайските лекари са го използвали като средство за цяр срящу малария, холера и дизентерия, а индийските монаси са го използвали като приемали като енергийна напитка: поглъщали са малки количества пипер с надеждата, че това ще им помогне да оцелеят при дългите си преходи през суровата природа. По-късно пиперът става толкова ценен, че де факто служи като форма на валута и в продължение на векове се използва в Европа за плащане на наеми и данъци.

В един изключителен случай той е използван и за откуп. Твърди се, че през 408 г. хунският цар Атила иска около 1300 килограма пипер като в замяна обещава да спре да плячкосва Рим.

Сол

DeadSeaIsrael5

Тя вероятно е най-ценната хранителна добавка в цялата история, най-вече защото върши толкова добра работа за запазване на храните през вековете преди изобретяването на хладилника. За способността на солта да съхранява и човешки тела свидетелстват солните мини в Чехр Абад, Иран. Там са открити четирима „солни мъже“, страшно мумифицирани от самата суровина, която са добивали, а двама от тях може да датират още от 650 г. пр. н. е.

Но употребата на сол далеч предхожда иранските солници. В Китай 4700-годишни текстове свидетелстват за нейната ценност; в „Пенг-цао-Кан-Му“, най-ранния известен трактат по фармакология, се споменават повече от 40 вида сол. А в една трагична китайска фолклорна история се разказва как митичният феникс за първи път донася солта на нисък селянин, който случайно е бил умъртвен от темпераментен император, преди някой да разбере стойността на това, което е открил.

Канела

Baton de cannelle

Въпреки че произхожда от Шри Ланка, канелата е световна сензация от хилядолетия. За първи път се появява в китайски текстове от 2800 г. пр. н. е. като е била използвана и от древноегипетските балсаматори, може би по същата причина, поради която е станала популярна подправка за готвене – топлият ѝ аромат и антибактериалните ѝ свойства могат да скрият миризмата на месо, което започва да се разваля.

Римляните много са обичали канелата, която са ползвали както за медицински цели, така и за сантиментални. Плиний Стари пише, че тя струвала около 15 пъти повече от теглото си в сребро. А римският император Нерон, известен както със злите си наклонности, така и с екстравагантността си, принася в жертва годишен запас от канела като наказание за убийството на съпругата си.

Индийско орехче

Myristica fragrans - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-097

Подобно на канелата, и тази подправка е популярна още от времето на Плиний Стари. За нея пък той пише, че идва от едно любопитно растение, което дава две подправки: индийско орехче (семената) и мускат (червеникавата обвивка около тях). Отличителният му аромат го прави постоянно желано през вековете; според сведенията императорът на Свещената Римска империя Хенрих VI кара работниците да покрият римските улици с аромата на подправката в чест на коронясването му.

По-голямата част от световното количество индийско орехче днес идва от карибския остров Гренада – местната икономика се основава почти изцяло на туризма и износа му като то дори е централен елемент от знамето на страната. Но орехчето не е съществувало в Гренада, докато британски моряци не го пренасят от Индонезия в началото на XIX век.

Джинджифил

Koeh-146-no text

Марко Поло не донася спагетите от пътуването си до Китай, но пък въвежда отново джинджифила в Европа. Изключително популярен в Римската империя, той има приблизително същата съдба като на замата империя: по времето на Поло европейските готвачи вече почти не си спомнят за него. След като пътешественикът го внасят като рядък лукс, той остава такъв в продължение на векове. Кралица Елизабет I е била доста голям фен и някои историци смятат, че именно тя е популяризирала курабийките с джинджифил.

Хрян

Kren Verkauf

Всичко, което е толкова силно на вкус като хряна, убезатолно има история в медицината. През 26 век пр. Хр., откакто хората го консумират, с хрян са лекувало всичко – от ревматизъм до туберкулоза, от болки в кръста до ниско либидо. Хипократ е писал за него (заедно с 400 други пикантни лекарства, които е препоръчвал), а оракулът в Делфи също е бил голям почитател; предполага се, че е казал на Аполон, че „репичките струват колкото олово, цвеклото – колкото сребро, а хрянът – колкото злато“.

Той преживява известен ренесанс по време на… Ренесанса. Като мода в храненето се разпространява из цяла Европа и Скандинавия, а в края на 1600 г. става основен британски продукт, консумиран заедно с говеждо месо и стриди.

 
 
Коментарите са изключени за Произходът на любимите ви билки и подправки