shareit

Музикални хроники: Как един странен дует възроди Aerosmith и промени историята на хип-хопа

| от Тодор Ковачев |

Когато мениджърът на Aerosmith Тим Колинс отговаря на едно обаждане в началото на 1986 г., той е доста объркан.

От другата страна на слушалката е Рик Рубин, 22-годишният музикален продуцент и предприемач, който впоследствие ще се превърне в легенда. В онези години той вече е навлязъл дълбоко в хип-хопа, но си остава рокаджия с неугасваща любов към AC/DC, Тед Нюджънт и, най-важното, към Aerosmith.

Рубин предлага на Колинс нещо твърде нестандартно и озадачаващо за тогавашната музикална среда: да произведе нова версия на сингъла на Aerosmith Walk This Way с една от рап групите, които продуцира – Run-DMC. Още преди да успее да обясни идеята си, Рик е прекъснат с обезоръжаващ въпрос от своя събеседник: „Какво е това рап?“

Всъщност по-адекватен въпрос за повечето слушатели в средата на 80-те би бил „Какво е Aerosmith“ – защото фамозната бостънска рок банда вече изглежда в залеза си, а музикалните вкусове са се обърнали именно към хип-хоп звуците, които Рик Рубин произвежда чрез своя лейбъл Def Jam.

Рапът невинаги е бил толкова лесен за продаване, но Run-DMC променят правилата в жанра, вкарват нова стилистика и карат всичко преди тях да звучи някак старомодно и неискрено. Трите чернокожи нюйоркски момчета се държат естествено и не се обличат екстравагантно – затова и средностатистическо дете от скромните американски квартали може веднага да се асоциира с тях.

В същото време пък Aerosmith от десетилетие не са имали сингъл в топ 10, пикът им през 70-те отдавна е преминал, а членовете на групата са затънали в зависимости от вредни субстанции.

Оригиналната версия на Walk This Way със своя фънкарски груув, зарибяващ риф на китарата и запомнящ се припев е постигнала сериозен успех, но цели 11 години по-рано – кой би се сетил отново за нея? Това не е първият опит за съчетаване на рока и рапа, тъй като Beastie Boys и LL Cool J вече са направили опити в областта (съответно с Rock Hard и Rock the Bells, отново продуцирани от Рик Рубин). Самите Run-DMC вече са изпробвали подобни идеи, но не и нещо толкова завършено и хитово, в каквото се превръща новата Walk This Way.

Лидерите на Aerosmith Стивън Тайлър и Джо Пери първоначално са скептични към идеята, но все пак се съгласяват да влязат в студио с Run-DMC и да видят какво ще се получи. Целият процес отнема само един ден и в този ден Рубин, заедно с двете групи, сътворява вечен парти химн, за който не е преувеличено да кажем, че променя историята на музиката.

Естествено, хитовият потенциал е налице от самото начало. Намеците в текста на Тайлър не са никак трудни за разгадаване – фрази като „крака нагоре във въздуха“, „котенце по средата“, „долу при кифличката“ не оставят съмнения, че в куплетите става въпрос за нещо нецензурно. Припевът се запява масово още след първото слушане, а видеото е не по-малко емблематично и в него Тайлър буквално разрушава стената между двата жанра, докато Aerosmith и Run-DMC репетират в съседни помещения.

Нищо чудно, че клипът моментално изстрелва Run-DMC и рапа като цяло в мейнстрийма (MTV започва да го излъчва по два пъти на всеки час).

Но коя от двете групи извлича повече дивиденти от Walk This Way? И кой на кого прави услуга всъщност?

Рик Рубин продава на Aerosmith идеята като „страхотна възможност и за двете банди“, което е самата истина. Оттогава тази песен често е сочена като причина за големия скок не само на Run-DMC, но и на рап стила като цяло. По някакъв начин Walk This Way легитимира рапа в очите на едно ново поколение бели слушатели, на които дотогава този тип музика се е струвал далечен. Доказателствата не са малко: песента става първият рап сингъл в топ 10 на Billboard, а албумът Raising Hell става първото рап издание, достигнало платинен статут. Run-DMC пък е първата рап формация, появила се на корицата на Rolling Stone.

Ако погледнем обаче случилото се с Aerosmith, опитните рокаджии май печелят много повече, отколкото биха могли да очакват. Изведнъж Стивън Тайлър и компания отново се оказват на гребена на вълната, макар и да са в малко парадоксалната ситуация да бъдат гостуващи артисти в кавър версия на песен, която самите те са създали.

Walk This Way обаче направо спасява кариерата им, защото ги връща в радиостанциите и ги представя на едно различно поколение. Последвалият албум на Aerosmith Permanent Vacation продава 5 млн. копия (10 пъти повече от предишния), а следващите два се представят още по-добре.

Колаборацията с Run-DMC най-сетне превръща Aerosmith и в истинска глобална банда с масов успех във Великобритания, където преди това те все не могат да пробият.

И докато Run-DMC си остават сред най-значимите рап състави, те така и не успяват да затвърдят първоначалния си успех в по-късните години. По-скоро сякаш павират пътя за трио от бели момчета със своя собствена смесица от хип-хоп и рок – разбира се, става въпрос за Beastie Boys.

А рап/рок хибридите продължават своята история благодарение на банди като Rage Against the Machine и Faith No More, а по-късно и Limp Bizkit и Linkin Park.

36 години след появата на Walk This Way, сякаш все повече оценяваме колко много стени успяват да разрушат Рик Рубин, Run-DMC и Aerosmith. Понякога такава е силата на една-единствена песен – и дори да не сме фенове на съответните групи и на конкретния стил, ням как да не признаем значимостта на създаденото от тях.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Как един странен дует възроди Aerosmith и промени историята на хип-хопа

Повече информация Виж всички