Музикални хроники: 30 години от култовия албум, който изстреля Korn и постави началото на ню метъла
През 1994 г. тежката музика се намира в преходен етап и е с неясно бъдеще.
Мощната гръндж вълна на групи като Nirvana и Alice in Chains е ударила по популярността на повечето траш и глем банди, доминирали предното десетилетие. А изстрелването на гангстерския рап с редица големи фигури в него предвещава цялостна криза на китарната музика.
Метълът има нужда да се промени и да предложи нещо ново, което постепенно започва да се случва. По същото време петима особняци от Бейкърсфийлд, Калифорния решават да променят представите за съвременна метъл музика и да я пречупят през своя специфичен светоглед. Те създават нещо различно, което променя завинаги облика на жанра и задвижва последното му засега категорично нахлуване в мейнстрийма.
Изминаха 30 години от дебютния албум на Korn, поставил началото на стила, известен като ню метъл. А пътят до неговото реализиране е колкото вълнуващ, толкова и изстрадан.
Фронтменът на емблематичната група Джонатан Дейвис е само на 18, когато е изхвърлен от дома на родителите си и започва работа в морга. Признава, че му се струва някак готино да вижда мъртви тела и да ги разрязва. Неговото травматично детство и близките му срещи със смъртта създават нуждата от някакъв отдушник – затова Дейвис се обръща към музиката. В началото на 90-те става част от групата Sex Art и открива, че пеенето му помага да изкара вътрешните си демони навън. Макар че групата му свири съвсем шаблонен фънк метъл, неговите обладаващи вокали се отличават, съставени ту от шепнене, ту от крещене.
По време на един концерт на Sex Art, в публиката са членовете на групата Creep, които са силно впечатлени от уникалния глас на Джонатан Дейвис. Те веднага му предлагат да се присъедини към тях и скоро Дейвис вече е напуснал моргата и се е преместил в Хънингтън Бийч при новите си другари. А групата от Creep се прекръства на Korn и дори все още да не го осъзнава, предпоставките за нещо голямо вече са налице.
Освен Дейвис, останалите членове са китаристите Джеймс Шафър и Брайън Уелч, басистът Фийлди и барабанистът Дейвид Силвера. Между всички тях веднага си проличава специална химия, а гласът на вокалиста прави цялото звучене доста по-мрачно. Смесицата от неговите изстрадани вопли, хип-хоп ритмите и масивните рифове на 7-струнна китара отличават Korn от останалите групи.
„Когато свирехме тези песни, тогава пред много малко хора, направо ги отвявахме. Виждаха се израженията на лицата им. Дори на останалите банди – гледаха отстрани до сцената и ченетата им бяха на пода“, разказва басистът Фийлди. Скоро петимата получават предложение от лейбъл, така че идва моментът за запис на албум и остава едно много важно решение.
Korn се нуждаят от точния музикален продуцент, който разбира тяхната музика и е способен да ръководи звукозаписния процес. Неопитният тогава Рос Робинсън не е очевидният избор, но изиграва голяма роля, когато се включва в процеса. Съюзът се оказва перфектен, защото Korn избистрят своя нов стил, а Робинсън осъзнава каква емоция и какви нива на интензивност трябва да извлече от изпълненията на музикантите. Когато групата влиза в неговото студио през март 1994 г., ѝ предстои да осъществи една от най-легендарните звукозаписни сесии в метъл историята. Музикалният продуцент обича да довежда до крайност своите предизвикателства към групите, да ги докарва до техния физически и психически лимит и така да получава най-искрените и сурови техни откровения в песните.
В лицето на Джонатан Дейвис, Робинсън има вокалист, който откликва на методите му и е готов да разкрие най-страшните си вътрешни демони. Затова двамата са перфектен тандем, но крайният продукт не е резултат от безболезнен процес.
„Той е садистично копеле, но го обичам. Имаше си начин да ровичка в мен и да изкарва някои неща навън“, казва фронтменът относно Рос Робинсън. „Аз вече пишех текстове по някои от тези теми, но за да изкара нужното изпълнение от мен, той слагаше сол в раната“.
Най-екстремният пример за това е последната песен от албума – Daddy. Една от най-смазващите и опустошителни песни, които някога ще чуете, е написана от Дейвис по спомените му за случай от неговото детство, когато е сексуално малтретиран от възрастен. Впоследствие той разказва на родителите си, но те не му вярват.
Крещенето, хлипането и изстраданите вокали в записа на Daddy показват уязвимост и емоционална откритост, каквато рядко се чува в каквато и да е метъл музика. „Аз просто отидох до него, хванах го за ръцете, погледнах го в очите и му казах, че трябва да го направи. Той ми отговори „Знам“, спомня си Рос Робинсън относно Дейвис и записа на Daddy. “И до днес не съм успявал да извлека толкова дълбоко изпълнение от някой друг. Сърцето му експлодираше и смятам, че сътворихме музикална история.”
Daddy не е единствената забележителна песен в албума, кръстен на името на групата. Почти всичко в дебютното издание на Korn е сякаш от алтернативна реалност на хеви метъла. Ключова е първата песен (и първи сингъл) Blind, която по категоричен начин представя пред света едно различно бъдеще за тежката музика. Албумът обаче не предизвиква фурор веднага и всъщност е оценен със закъснение от публиката.
Korn започват да обикалят по турнета като подгряваща група на кой ли не от Sick of it All до Megadeth. Някои големи фигури в жанра като Макс Кавалера от Sepultura и Роб Флин от Machine Head стават техни открити фенове. Постепенно репутацията им се подобрява, публиката нараства и около две години по-късно резултатът е налице.
Оттам нататък Korn се превръщат в една от най-влиятелните групи в света, давайки начален тласък на новата ера на ню метъла. По-късно други групи като Linkin Park, Limp Bizkit, System of a Down, Slipknot и Deftones спомагат неимоверно за разширяването на стила и нахлуването му в мейнстрийма. Но Korn завинаги ще останат в историята като родоначалниците.
А три десетилетия по-късно техният първи албум остава все така поразяващ, прям и суров – един истински шедьовър, дал тласък на групата, която продължава да се движи силно и до днес.
