Музеят, който падна от небето
Известни музеи, като Гугенхайм в Ню Йорк или Лувъра в Париж, често се намират във внушителни сгради. Музеят Шенандоа на Тереза Рейнър обаче е в ремонтирана каравана, теглена от пикап. Но вътре в това скромно ремарке има безценна колекция от сувенири, напомнящи първия твърд дирижабъл на американския флот, изцяло подготвена и обгрижвана именно от Тереза.
Шенандоа с дължина 207 метра е гордостта на американския флот, когато е кръстен през 1923 г. Неговата мисия е да осигури въздушно наблюдение за флота и за да докаже способностите си, през 1924 г. Шенандоа предприема тестови полети през Съединените щати. Скоро кметове, губернатори и конгресмени искат дирижабъла да лети над техните региони. През 1925 г. той е поръчан на обиколка на щатските панаири в Средния Запад; по време на това пътуване, на 3 септември, Шенандоа пада в ранната сутрин над югоизточно Охайо. От 43-мата мъже на борда, 14 са убити, включително капитанът и четирима други офицери.
Части на двигателя, храна от кухнята и лични вещи на екипажа са разпръснати из полета и гори, а малко след катастрофата, хиляди грабители се втурват към мястото и изчистват всичко, което може да бъде взето. Министерството на правосъдието и Националната гвардия на Охайо пристигат, за да обезопасят района в късния следобед, но дотогава щетите са нанесени. Правителствените служители разглеждат с неодобрение тази неистова масова кражба. В седмиците след бедствието четири камиона с предмети от Шенандоа са конфискувани от федералните агенти при обиски от врата на врата в целия регион. Въпреки тези усилия много от предметите се превръщат в семейни ценности, излагани десетилетия наред в остни и дневни. Именно такива артефакт намират пътя си до домашния музей на Рейнър на колела, където посетителите могат да ги видят отблизо и да подържат малко история в ръцете си.
„Все още получаваме дарения след всички тези години“, казва жената, „както когато някой разчиства дома на по-възрастен роднина и попадне на парче от рамката на тавана на Шенандоа, например. Някои семейства крият тези неща в продължение на десетилетия, страхувайки се, че някой ден правителството ще дойде да им и вземе.“
Покойният съпруг на Рейнър Брайън израства близо до фермата Нейсуонгър, където падат по-голямата част от останките, и като момче той събира всичко, което успява да намери. Семейството му има връзка със събитието: те, заедно с други местни жители, продават газирани напитка и вода на хилядите, които идват, за да разгледат мястото на падането.
„Брайън имаше доста голяма колекция, когато се оженихме“, казва Тереза. И двойката показва колекцията на всеки, който поиска да я види.
Идеята за по-постоянен музей възниква, след като Брайън е помолен да направи експозиция на историята на Шенандоа във витрина на местен магазин. Някой предлага мобилен музей, друг продава на семейството употребявана каравана, техен съсед изгражда стъклени витрини по поръчка, а отделно пристигат и други дарени материали.
Музеят Шенандоа е готов за път през 1995 г. и прави колекцията на двойката достъпна за съвсем нова публика. „Започнахме да посещаваме училища, скаутски срещи, църковни общества и също така развеждахме в музея хора, които просто минаваха покрай нас и проявяваха любопитство“, казва Рейнър. Повишеното внимание довежда до още дарения и придобивки. Така семейството успява да купи и по-голяма каравана, когато колекцията им нараства.
Изложените съкровищата в музея вече включват различни парчета от корабната рамка, секции от сребърното външно покритие, фрагменти от херметически затворените газови клетки, плюс въжета и различни съоръжения. Предметите от кухнята включват чаши и чинии, използвани от екипажа, както и захарница, в която все още има захар. Към всички артикули се добавя и впечатляващ макет на кораба и оригинални нотни листи на скръбната песен „The Wreck of the Shenandoah“ от композиторът Маги Андрюс.
По време на Депресията някои хора преустройват реликвите си в домакински предмети. „Имаме абажур, направен от платното на Шенандоа“, казва Рейнър. „Когато тази конкретна жена трябва да смени овехтелия си абажур, тя шие нов от плат, който намира сред останките.“ Има и алуминиев умивалник от кораба, който е превърнат във висяща саксия и в крайна сметка е изхвърлен от собственика. „Намерихме го зад една къща сред плевелите“, спомня си Рейнър.
Понякога семейството купува предмети на местни търгове и рови из гаражни разпродажби. Брайън закъснява за собственото си парти за 50-ия си рожден ден, защото чува, че част от рамката на Шенандоа ще бъде продадена на търг за имоти в същия ден в близкия град. Той печели офертата и така реликва е изложена в музея днес. (Брайън почива през 2013 г.) Рейнърови се разочароват, когато чуят за предмети, които са изхвърлени, защото хората не знаят реалната им стойност. За необученото око това, което изглежда безполезен фрагмент от метал или платно, може да е част от историята на американската авиация.
