Кой измисли безмитните магазини
Идеята за освобождаването на определени стоки от данъци е сравнително от скоро. Появява се при забелязване на силния ръст на международните въздушни пътувания след Втората световна война с идеята, че може да доведе до значителни приходи.
Така през 1947 г. иновативният ирландец Брендан О’Регън убеждава ирландското правителство да приеме закон, който превръща транзитната зона на летището в Шанън (където той работи) като технически не част от Ирландия и следователно всякакви покупки, направени там, да нe подлежат на облагане с данък. Приет на 18 март 1947 г. Законът за безмитното летище влиза в сила и прави летище Шанън първото безмитно в света.
Въпреки че първоначално продажбите на въздушното пристанище са ограничени до бельо и други стоки, произведени в Ирландия, бързо се забелязва, че ако се пуснат и международни стоки в безмитните магазини, ще се печели повече. Първите такива са Dior, Chanel, Hummel, Minox и Waterford.
Този тип магазини стават толкова популярни, че в рамките на десетилетие „дютифри“ започва да се ползва и за назоваване на самите стоки, купени от такъв магазин.
След Шантън се появяват и други безмитни магазини, като например тези на американската компания Duty Free Shoppers (DFS) в Хонконг през 1960 и на Хаваите през 1962, който е и първият безмитен магазин в Съединените щати.
Имайте предвид, че митата не се налагат само от страна износител, но могат да се наложат и при влизане в държава. Разбира се, има и изключения -например, алкохолът и тютюнът се третират различно, в зависимост от конкретния продукт и държавата, в която е закупен. Ето, жителите на САЩ, които се връщат от Европа с един литър алкохол или по-малко, могат да не плащат мито.
Важно е да запомним, че безмитното се прилага само за стоки, закупени за лична употреба, а не за търговия. Данъците, наложени върху вторите стоки, както и върху изключенията, се регулират от други закони, разпоредби и търговски споразумения, като например.
