Как ви виждат хората с прозопометаморфопсия

Често приемаме за даденост, че начинът, по който виждаме лицата на другите хора, съответства на това, как те наистина изглеждат. Но при малка група хора с рядко неврологично заболяване тези възприятия са изкривени.

Известна като прозопометаморфопсия (ПМО), сега за първи път изследователите успяха да визуализират как хората с това заболяване виждат лицата.

Смята се, че ПМО е особено рядко заболяване; публикувани са само около 75 доклада за него и в резултат на това то не е особено добре проучено. Известно е обаче, че болните възприемат чертите на лицето изкривени, въпреки че начинът, по който се проявяват тези изкривявания – като например разлики във формата, размера и позицията на чертите – може да бъде различен при различните хора.

Визуализирането на това, което точно виждат те, може да бъде трудно, както обяснява водещият автор Антонио Мело в изявлението си. „В други проучвания на състоянието пациентите с ПМО не могат да оценят колко точно достоверна е визуализацията на техните изкривявания, защото самата тя също изобразява лице, така че те ще виждат и нея изкривена…“

Но екипът от колежа „Дартмут“ се натъква на уникален случай на 58-годишен мъж, който вижда лицата изкривени само на живо, а на снимка на екран или хартия ги вижда нормално.

Тази способност на пациента предоставя на изследователите възможност да визуализират точно това, което той вижда. За целта те правят снимка на лицето на човек, след което взимат и него, и снимката и ги показват на мъжа, атой обяснява разликите между двете в реално време.

Това позволява на екипа да редактира снимката, която е на екрана на компютър, така че тя да съответства на изкривяванията, които пациентът възприемал – и не е трудно да се разбере защо той е описвал лицата, които вижда на живо, като „демонични“.

Изследователите се надяват, че техните открития ще помогнат на лекарите да станат по-наясно със заболяването и да разберат по-добре какво изпитват техните пациенти. Това от своя страна би могло да помогне за намаляване на недостатъчните или погрешните диагнози. Често то се разбира погрешно като психиатричен случай, а не като неврологичен – при този пациент, например, той може и да вижда хора, които приличат на демони, но това не е съпроводено с някакви заблуди, като например да мисли, че те наистина са демони.

„Чували сме от много хора с ПМО, че психиатрите са ги диагностицирали като шизофреници и са им предписвали антипсихотици, докато състоянието им всъщност е проблем със зрителната система“, казва старшият автор Брад Дюшайн.

„Нерядко хората с ПМО не казват на другите за проблема си, защото се страхуват, че ще ги помислят за луди“, казва Дюшайн. „Това е проблем, който хората често не разбират.“