shareit

Как Ленърд Коен търсеше болката на човека, за да я превърне в изкуство

| от |

През 1944 г. Ленърд Коен още не е поетът и музикантът, който светът ще познава. Тогава е само на 9 години и за първи път се е срещнал с безкрайната болка – неговият баща е починал. Ленърд още не знае как да се справи с тази болка, но за толкова крехка възраст ще вземе лист хартия и ще напише поема. След това ще вземе любимата вратовръзка на баща си, за да я разреже и да постави именно там листът хартия.

Ленърд ще направи едно символично погребение на вратовръзката в градината си и никога няма да забрави болката, с която влиза в света на творчеството. В продължение на шест десетилетия и награда Грами за своето творчество, Ленърд ще ни разкзва за болка, любов и копнежи. Въпросният артист е известен със своята огромна чувствителност, романтика и отношение към жените. Хипнотичният му баритон е спечелил много сърца, а срамежливата харизматичност може да донесе всяка една красавица. За съжаление нито една от големите афери не успява да издържи много.

Ленърд обича да съществува в състояние на копнеж. Особено завоевание е норвежката красавица Мариане Ихлен. Той я среща на гръцкия остров Хидра през 1960 г. и като свободен дух и представител на изкуствата, той бързо открива нейната красота – не е трудно да се забележи и с просто око. Малко след това ще посвети и поема, а критиците ще я срещат и в друго редове. В този период Коен залага повече на поезията, отколкото на музиката. Всяка сутрин ще работи върху своя роман, а вечер ще свири мелодии на сина на Мариане, който е от друг мъж.

Двамата живеят в някаква красива домашна хармония, сякаш ще останат завинаги млади и красиви, пълни с таланта си, покрити със златния прах и бризът на Хидра. Коен наистина осъзнава всичко това и знае, че това е един красив момент в тази точка на света. Приказката приключва, когато творецът трябва да замине за Канада и да изкарва своята прехрана, а красавицата се прибира в Норвегия, защото има семейни причини.

Опитват се да останат заедно, но този опит е обречен и двамата го знаят. Коен се мести в Ню Йорк и точно там ще стане музикант, успява да се наложи на една сцена, която никога не е била негова. Често ще казва, че когато един човек живее на Хидра, не може да живее никъде другаде след това.

Продължил е с живота си, както и неговата самодива, но вдъхновението не го не напуска. Песни като „Довиждане, Мариане“ и „Хей, това не е сбогуване“. Твърди се, че при Коен има специален ритуал и не с поздравяването, а с изпращането и сбогуването, то е особено свещено. Нека не забравяме, че последната песен е „Искахте го тъмно“.

Някои от приятелите на Ленърд ще се шегуват, че са продавали албумите му с бръсначи, а последният е бил плануван да бъде точно с такава картина, но в последния момент това се променя. През целият творчески период виждаме смяната на светлина и тъмнина, на студеното и сломено „Алелуя“, поставено в последната му известна песен. Има една много честа шега, че от каквато и болка да се опитвате да се отървете, Коен ще предложи една добра цена за нея.

Неговата креативност се храни с тъгата и копнежа, сякаш са някакви мистични сили, които позволяват да се роди нещо магическо за слушателя. И точно това е един сериозен въпрос: възможно ли е наистина един човек да бъде по-продуктивен, когато е тъжен? Краткият отговор е: да. Аристотел го е доказал и многократно го посочва, особено след като меланхолията може да бъде открита в неговите редове.

Психологът Марвин Айсещадт е успял да разгледа повече от 573 лидера, сред които и самият Коен. Не ги следи в творческата им кариера, а в началото на живота им и по-конкретно към детството. Всички избрани в неговата класация са останали без родители. Около 25% са останали без един родител на възраст до 10 години. До около 15 години техният брой е 34% и още 45% остават без родител на около 20 години. Други изследвания показват, че дори и родителите да останат дълго до децата си, могат да изпитват някакво страдание.

Хората, които се занимават с изкуство са между 8 и 10 пъти по-уязвими към емоционални разстройства. Едно изследване с името „Измъчваните артисти“, са разгледали около 48 творци – от Микеланджело до Мадона – всяка една история показва определено количество болка и страдание. В категорията на музиката са анализирани около 1400 писма написани от хора като Моцарт, Лист и Бетовен. В изследването се търсят думи, които носят щастие и такива, които говорят за болка. След това самото писмо се проверява по дата и се разглежда на база на неговия творчески процес.

Изследователят Боровицки ще открие, че негативните емоции могат да се корелират само и единствено с успехи в тяхното творчество. Ето защо и някои допускат, че понякога горчивият вкус ще ни доведе до създаването на нещо много красиво. Следователно не е ли прав и Антон Дончев, използвайки онзи добре известен и популярен цитат „За голямо добро, се изисква голяма болка?“. Има интересни допускания, че когато един човек е много по-емоционален, то шансът да се оттегли в своя личен по-затворен свят и да се отдаде на въображение е доста висок.

Същото е възможно да се случи с таланти, когато са в добро настроение. Единственият враг на креативните остава депресията, която се смята за черна дупка, в която абсолютно нищо не вирее. Следователно сладко-горчивите емоции са предпочитани за мнозина. Самият Коен го доказва, търсейки болка, която да превърне в красота. В мракът се чувства като у дома и точно там твори и създава нещо, по което се прехласваме и днес. И въпреки всичко, неговата мисия е в най-тъмните кътчета на човешката емоция да търси именно светлината.

 
 
Коментарите са изключени за Как Ленърд Коен търсеше болката на човека, за да я превърне в изкуство

Повече информация Виж всички