Интересните забрани в британския парламент (от които може да се поучи и българският)

Парламентът на Обединеното кралство е една от най-старите институции от своя вид в света. И поради това той работи по редица строги правила и древни традиции, които на пръв поглед може да изглеждат в противоречие със съвременната политика. Ето някои от тях:

Произнасяне на реч на език, различен от английския…

В британския парламент не е позволено да се произнася реч на друг език освен на английски, освен ако не е абсолютно необходимо – въпреки факта, че в периода 1916-22 г. Великобритания е имала за министър-председател човек, за когото уелският език е майчин. (В устава „Companion to the Standing Orders and Guide to the Proceedings of the House of Lords“ се отбелязва, че „Използването на уелския език е разрешено за целите на заседанията на комисиите, провеждани в Уелс“. През 2017 г. правилата са леко облекчени, за да се позволи използването на уелски език и на заседанията на Голямата комисия на Уестминстър).

…или четенето ѝ

Отново според „Companion to the Standing Orders and Guide to the Proceedings of the House of Lords“ в повечето случаи четенето на речи е „чуждо на обичая на тази Камара и вредно за традиционното провеждане на нейните дебати“. Въпреки това членовете могат да имат „‘разширени бележки’, от които да говорят, но не е в интерес на добрите дебати те да ги следват стриктно“.

Обръщането по име

На членовете на Камарата също така е забранено да се обръщат един към друг по име, което означава, че всички коментари трябва да бъдат адресирани към „уважаемите членове“. Единствено председателят може да използва имената им.

Да се позволи на председателя да „ходи“ до мястото си след като е избран

Традицията повелява, председателят на парламента да бъде физически „завлечен“ до председателския си стол, когато бъде избран на тази длъжност (макар че завличане е по-скоро церемониално, отколкото действително). Предполага се, че този странен ритуал е останал от времето, когато председателят на парламента – някога натоварен със задачата да диктува волята на парламента на краля – често се оказвал пръв на опашката за затвора (или по-лошо), ако кралят не харесал това, което му казват.

Посещение от монарха

Кралица Ан се обръща към Камарата на лордовете, худ. Питър Тилеман, 1708 – 1714

Що се отнася до кралете, нито един управляващ монарх не е влизал в Камарата на общините от 1642 г. насам, когато Чарлз I я щурмува – събитие, което в крайна сметка довежда до гражданска война. Когато кралицата официално наблюдава държавното откриване на парламента всяка година, речта ѝ трябва да бъде прочетена от близката Камара на лордовете.

Да се снима и ръкопляска

Въпреки че членовете на парламента могат да имат в себе си електронни устройства – „при условие че не предизвикват смущения и не се използват по начин, който нарушава благоприличието“ – те трябва да са в безшумен режим и не могат да се използват „за филмиране, фотографиране или правене на аудиозаписи в залата или около нея“. (Говоренето по телефона, разбира се, е напълно изключено.) Камерите са разрешени в парламента едва през 1989 г.; според правилника за излъчване на BBC „никакви откъси от парламентарните заседания не могат да се използват в развлекателни програми или в предавания с политическа сатира“, с няколко изключения.

Аплодисментите също са забранени – което 56 новоизбрани депутати от Шотландската национална партия разбират по трудния начин през 2015 г., когато са смъмрени от председателя за спонтанни аплодисменти към техния лидер Ангъс Робъртсън.

Да се обличат небрежно, да носят доспехи или мечове

Строгите правила на Парламента адресират дори какво е позволено да носят членовете, като в настоящите насоки се очаква винаги да се носи „делово облекло“. През годините е имало някои изключения от строгия дрескод, най-вече като средство за протест или повишаване на осведомеността за различни каузи. През 2013 г. британският депутат от Зелената партия Каролин Лукас носи тениска в знак на протест срещу появата на жени без горнище във вестниците – и веднага е адресирана от председателя на парламента за неспазване на строгите правила за облеклото. Според данните дори Оливър Кромуел е скандализирал политиците още през XVII в., когато се е появил с костюм от „обикновен плат“, който не е бил „много чист“ и изглежда е бил ушит от „непохватен селски шивач“. Още по-лошото било, че шапката му „била без каишка“!

Благодарение на закон, въведен от крал Едуард II през 1313 г., носенето на броня също е забранено. Същият закон забранява и присъствието на мечове в Камарата на общините – въпреки че според традицията двете противоположни скамейки в Камарата са разположени точно на „две дължини на меча“ една от друга.

Да се използва „непарламентарен език“

От всички правила на британския парламент обаче тези, свързани с официално наречения „непарламентарен език“, са сред най-любопитните. В продължение на векове председателят на Камарата на представителите неведнъж е хващал членовете за това, че използват обиден, оскърбителен или клеветнически език, като им е правил забележка и ги е молил да оттеглят изказването си от парламентарния протокол.

Не е позволено например да се обвинява колега депутат, че е лъжец, лицемер или предател. Противоречи на правилника и обвинението, че някой от присъстващите в залата е пиян. Но според собствените правила на Парламента не съществува „кратък и окончателен списък на непарламентарните думи“. Дали нещо е в нарушение зависи просто „от контекста“, в който е казано. Въпреки това някои от думите, които са били считани за непарламентарни през годините, включват:

• Задник
• Страхливец
• Хулиган
• Лицемер
• Идиот
• Невежа
• Плъх
• Гнусен
• Свиня
• Предател
• Брадавица

Всеки депутат, за когото се установи, че използва език в този смисъл, обикновено бива помолен от председателя да оттегли коментарите си (както прави лейбъристът Том Уотсън през 2010 г., когато нарича министъра на образованието Майкъл Гоув „жалък човек“) или бива помолен да напусне залата (както прави колегата му лейбърист Денис Скинър, който отказва да оттегли обръщението си към министър-председателя Дейвид Камерън „Измамника Дейв“ по време на скандала с „Панамските документи“ през 2016 г.).

Някои депутати обаче намират начини да заобиколят правилата за непарламентарния език: например, фразата „терминологична неточност“ се използва често, за да се избегне обвиняването на колега член на парламента в казване на нещо, което иначе би било дефинирано като „лъжа“. През 1983 г. лейбъристката депутатка Клеър Шорт се опитва да заобиколи забраната за обвиняване на колеги в пиянство, като евфемистично заявява, че консервативният младши министър по заетостта Алън Кларк е „неспособен“. А според една (почти сигурно апокрифна) история през XIX в. лидерът на опозицията (и бъдещ министър-председател) Бенджамин Дизраели е помолен да оттегли изявление, в което обвинява половината правителство, че са „задници“. В своето половинчато извинение той заявява: „Г-н председател, оттеглям коментара си. Половината от кабинета не са задници.“