Ето какво не знаете за препарирането на животни

Ако си мислите, че препарирането се случва само на животни, помисли отново. От дните на Уилям Хорнадей и Карл Акли таксидермията е научно изкуство: тя изисква от практикуващите не само да правят точни измервания и снимки на животните, които биха искали да препарират, но и да изучават анатомията им в детайли, за да създадат възможно най-реалистичния модел.

Ето няколко неща, които може би не знаете, за историята, развитието и практиката на препарирането.

Мумифицирано тяло, изложено в Британския музей

Мумиите не са истинско препариране

Хората са съхранявали животни от хиляди години – погледнете мумифицираните котки в древен Египет. Но както консерваторката Амандин Пижо пише в „The History of Taxidermy: Clues for Preservation“, те „не трябва да се разглеждат като истинско препариране“, тъй като таксидермията и мумифицирането имат различни цели и техники – например „мумиите са създадени в религиозен контекст, за разлика от таксидермията, която се разви от любопитство към природата“.

Личните инструменти за препариране на Теди Рузвелт

Модерното препариране започва в Англия в началото на 19 век

Според Пижо препарирането започва да се появява през 16 век, когато европейците започват да съхраняват кожите на различни животни и разработват методи и химикали за запазването им. С течение на годините се появяват по-добри методи и до 19 век препарирането вече е добре установен процес в научните среди.

През 1851 г. Лондон е домакин на Голямата изложба, която включва около 100 000 предмета от над 15 000 души – включително много таксидермия. Екземплярите от Индия включват препариран слон (въпреки че това животно всъщност е африкански слон от близкия музей). Има и творения на Дж. А. Хенкок, за които официалният каталог отбелязва, че „ще бъдат много полезни за издигането на изкуството на препарирането до ниво, равно с другите изкуства, които досега са имали по-високи претенции“. И действително се случва нещо такова – в годините след Голямото изложение таксидермията става много популярно забавление; дори младият Теодор Рузвелт се записва на уроци. Викторианците дори започват да антропоморфизират препарирането си – те, например, обличат животните в дрехи и ги поставят все едно вършат човешки дейности. Също така понякога произвеждат и същества с допълнителни глави или крака. Въобще закипява страшно творчество!

Чарлз Дарвин се научава да препарира от бивш роб, гвианец на име Джон Едмънстоун

Джон Едмънстоун пък се научава от натуралиста Чарлз Уотъртън, който го води със себе си по експедиции. Едмънстоун след това взима на Дарвин по гвинея на час, за да учи уменията му; Дарвин пише на сестра си, че неговият учител „изкарва прехраната си, като препарира птици, с което се справя отлично“. Без уменията, научени от Едмънстоун, Дарвин вероятно нямаше да успее да си намери работа на HMS Бигъл като млад, с който пътува 5 години през Бразилия, Чили, Галапагоските острови, Таити, Нова Зеландия и нос Добра Надежда.

Ранните препарирани животни са били пълни с дървени стърготини и парцали без оглед на действителната анатомия

Това означава, че моделите често са направо обезобразявани. Всъщност майсторите от онези дни напълно изкривяват начина, по който обществото си представя същества като отдавна изчезналото додо години наред.

Днес таксидермистите могат да си купят манекен, който да моделират, за да постигнат позиция, която искат, и след това да опънат и зашият кожата на животното върху него. Или пък да създадат свои собствен, като използват различни методи.

Хората решават, че първият препариран екземпляр на птицечовка е някаква измама

Когато капитан Джон Хънтър изпраща първата кожа и скица на птицечовка обратно в Англия през 1798 г., мнозина предполагат, че това е измама – че някой е пришил патешка клюн към козината на бобър. Джордж Шоу, автор на „The Naturalist’s Miscellany: Or, Colored Figures of Natural Objects; Drawn and Described Immediately From Nature“ се твърди, че взима ножици и тръгва да търси шевове по кожата.

Арсенът е един от най-ранните консерванти при препарирането

В онези дни конкуренцията е жестока, така че методите за консервиране се различават при различните таксидермисти и са строго пазени – някои дори умират без да разкрият тайните си.

Като тийнейджър бъдещият президент Теодор Рузвелт, който е запален ловец и любител на природата, се опитва да купи килограм арсен за препариране от магазин в Ливърпул, но получава отказ. „Бях информиран, че трябва да доведа свидетел, за да докажа, че нямам намерение да извърша убийство, самоубийство или някакво подобно ужасно нещо, преди да могат да ми го продадат!“, пише той в дневника си.