Амазонките – мит или истина, или и двете

За тях древните гърци разказват както в историята си, така и в своята митологията, като още Омир ги споменава някъде през 8 век пр. н. е. Те са описвани като страховити воини, които са токова посветени на сраженията, че дори отрязват гърдите си, за да могат да стрелят по-добре с лък. Те живеели на племена, съставени само от жени, като приемали мъже само веднъж годишно единствено с цел размножаване.

Някои от най-запомнящите се амазонки от древността са Антиопа, която героят Тесей печели по време на нападение и прави своя наложница; Пентесилея, която среща Ахил в битка по време на Троянската война; и Мирина, кралица на амазонките, която ги повежда на битка в земите на днешна Либия.

Но дали наистина тези жени, вдъхновявали гръцките легенди, а по-късно и архетипа, са съществували наистина или са само мит?

„Битката на амазонките“

Доскоро се смяташе, че амазонките са плод на въображението на патриархалните гърци като устройство за подчертаване на предполагаемото превъзходство на мъжете в обществото. В митовете амазонките се бият и яздят като мъжете, но в крайна сметка обикновено губят от тях. (Когато, например, Тезей прави Антиопа своята наложница и нейните приятели от Амазонка идват в Атина, за да я освободят, те също са победени.) По този начин митовете за амазонките са предназначени да внушат, че всяка промяна на „естествения“ ред на нещата (с други думи, доминацията на мъжете) би довела до проблеми.

В началото на 90-те археолозите Ренате Рол и Жанин Дейвис-Кимбол независимо един от друг откриват доказателства, които оспорват традиционните вярвания за амазонките. В Уралските степи около Черно море те откриват гробовете на жени-воини, погребани с оръжията си, като някои дори показват признаци на бойни рани. В един от гробовете има останки на жена, която държи бебе до гръдта си. Нищо странно, освен че костиците на пръстите й предполагат, че тя наистина е воин – та са износени от обтягане на тетивата на лъка, а самият той е погребан заедно с нея. Краката на някои от жените са деформирани от язденето на кон, а средният им ръст е около 167 сантиметра, което ги прави изключително високи за времето си (също в съответствие с легендите). Общо около 25% от воините, намерени погребани там, са жени.

Но кои всъщност са те? Установява се, че тези жени са били скити – раса, наречена от Херодот потомци на амазонките.

Така най-накрая са открити археологически доказателства, който показват, че амазонки е имало на място, където Херодот твърди, че те живеят. Но интересното е, че тези гробни могили съдържаха и останките на мъже, както и на деца и от двата пола – това е в пряко противоречие с нравите на амазонките от гръцката митология, които са били мъжеубийци и са живели в общности само за жени.

Така че има значително количество доказателства, че много от тези жени са били воини, но ако наистина са амазонки, какво правят мъжете в техните гробове?

Херодот разказва, че група заловени амазонки успяват да се освободят и да убият гърците на кораб, на който са били транспортирани след залавянето им. Не знаейки как да плават обаче, те стигат до земя, където се натъкват на скитите. Някои от тези амазонски жени стават съпруги на някои от скитските мъже… Тази нова група е номадска и пътува на североизток, докато стигнат до степите, където започнали нова раса, известна като сармати. Херодот пише:

Жените сармати продължават от тогава до наши дни да спазват древните си обичаи като често ловуват на кон с мъжете си… по време на война участват в боевете и се обличат със същите дрехи като мъжете… И дори запазват правилото никое момиче да не се омъжва преди да е убило мъж в битка.

Независимо дали разказът на Херодот е верен или не, със сигурност има достатъчно доказателства, че тази култура има социален ред, който е далеч по-гъвкав и по-малко сексистки от това, което е нормално за Атина по онова време.

Много историци смятат, че жените-воини от тази група в крайна сметка вдъхновяват гърците да съчинят различни митове и легенди около предците на групата като с времето разказите стават все по-фантастични. Така че вместо истината, получаваме легенди за изцяло женско съсловие, което отрязва гърдите си и става бич за мъжете навсякъде.

Много историци смятат, че жените-воини от тази група в крайна сметка вдъхновяват гърците да развиват различни митове и легенди около предците на тази група, като приказките с времето стават все по-фантастични. Така че вместо истината – това бяха жени, на които често им се налагаше да помагат за защитата на дома на групата, когато много от мъжете бяха далеч в кампания – получаваме легенди за изцяло женска група, която отрязва гърдите и става бич на мъжете навсякъде.

А също – възможно е митовете в началото да нямат нищо общо със сарматите, но по-късно да са били свързани с тях от Херодот, тъй като ни е известно, че той е търсил да открие откъде идват амазонките от историите, с които гърците са били толкова известни.

И така, съществували ли са амазонките, точно както е описано в гръцките легенди? Доколкото знаем, не. Съществували ли са обаче страхотни воини, които някои от древните гърци смятали за потомци на амазонките? Определено да.