Рекламираха българската литературата по BBC
Литературата може да бъде най-добрият посланик на България в чужбина. Около това мнение се обединиха Капка Касабова и Мирослав Пенков, които се включиха на живо в предаване на BBC4. Двамата представиха в повече от 15 минути основните тенденции в българската литература, като препоръчаха класически и нови български автори на английската аудитория.
„България е една от страните, които често срещаме в новините напоследък. Политици и медии безкрайно спекулират с това колко човека може да, а може и да не, емигрират в Англия след отварянето на пазара на работна ръка от страна на Европейския съюз. Решихме да разгледаме тази черноморска държава през най-впечатляващия източник – нейната литература“, каза в представянето на темата на предаването “Open book” журналистката Мирела Фростръп
Фростръп не пропусна да отбележи, че Мирослав Пенков, който преподава творческо писане в Тексаския университет, е носител на Международната награда на BBC за кратък разказ през 2012 г. Журналистката предпазливо попита Пенков защо романите у нас се появяват на доста късен етап от развитието на литературата.
„Мисля, че общо с това има османското робство за около пет века. Това оказва влияние на културата, на образованието и естествено на литературата.“.
В отговор на въпрос за Иван Вазов младият български писател допълни:
„Много от романите на Иван Вазов, както и тези на съвременниците му, имат поне две функции. Едната – естествено е да са изкуство, но другата е по-скоро да служат за пропаганда, да събудят духа на българите, да предизвикат бунт срещу властта на османците. „Под игото“, който безспорно е най-популярният български роман, е свързан с Априлското въстание, което било жестоко потушено от Османската империя. С времето обаче на българската литературна сцена се появяват майстори на късия разказ като Йордан Йовков и Елин Пелин, които се занимават много повече с българската душевност“.
Капка Касабова пък се съсредоточи върху новата българска литература.
„Мисля, че това, което днес можете да намерите в българската литература е дългата сянка на тоталитаризма и комунизма, бил в страната 45 години. Това формира много от писаното днес в България, макар и често вече да е между редовете.“ Авторката на „Улица без име“ рекламира и преведената на английски книга на Вирджиния Захариева „9 зайци“. „Това е свеж и жизнен мемоар за живота на авторката на черноморското крайбрежие в последните 15 години от комунизма.“
Капка Касабова продължи темата за кратките разкази, подчертавайки майсторството на Николай Хайтов.
„Краткият разказ все още има огромни фенове и днес, много се уважават. Много са трудни за превод, но се радват на голяма любов в България“.
За да потвърди думите си, тя прочете в ефир разказа на Деян Енев „Ники Никола“, а актьор прочете пасаж от разказ на Мирослав Пенков.
„Деян Енев успява в разкази от две страници да обедини един период на интензивни социални кризи, продължил над 20 години, 20 години посттоталитарни опити за възстановяване от колективната травма на тоталитаризма. Понякога единственото, което един автор може да направи е простичко да разкаже тази история такава каквато е, историята на отделния човек, който е останал в България, който ежедневно се среща лице в лице с това, което прилича на Дивия Запад, но е по-скоро Див Изток. Понякога този живот е много труден“.
В отговор на въпрос за популярността на иманярството у нас Капка Касабова представя и творчеството на Емил Андреев.
„Той много добре описва това, което се случва в България, където едва ли не всеки вярва, че има съкровище заровено в задния му двор. Това пък се отразява на разцъфтяването на черния пазар, който се превръща в сериозен бизнес, забъркан с престъпленията. Очаквам с нетърпение един роман, който може да се превърне в събитието на годината от една млада писателка Димана Трънкова – „Усмивката на кучето“, който ще разказва именно такава история.“.
Водещата на предаването Мирела Фростръп отбеляза и тенденцията от близкото минало у нас да се чете предимно преводна литература. „Да, истина е, и причината не е в отсъствието на местни писатели. Това по-скоро е аспект на криза на идентичността у нас, криза на себеприемането, на националното самосъзнаване. Хората се надпреварваха да вземат всичко, което е било забранено преди 1989-та и най-вече – всичко, което идваше от Запад. Но през последните 15 години имаше истинска експлозия от фантастични местни таланти и също така издатели – посветили се на това да дадат път на тези таланти.
Отново по тази тема Мирослав Пенков отличи и предложи като автор, който заслужава внимание Захари Карабашлиев и романа му „18% сиво“.
„Хари направи с книгата си възможно излизането на моята книга – призна Пенков. – Другото голямо име, което ми идва на ум веднага е Георги Господинов, когото хората в България много обичат.“
Капка Касабова пък препоръча Елена Алексиева.
„Тя не е превеждана на английски език, но има книги на други езици. Тя пише красиви, психологически, но и екзистенциални крими романи“, завърши Касабова.
