Дори през лупа слънчевите лъчи едва подпалват кафява хартия.
Така Бенджамин Франклин описва лятото на 1783 година. Той го прекарва в Паси, тогава село край Париж, като пратеник на Съединените щати, и на 3 септември подписва мира с британците.
С него завършва войната за независимост на американските колонии.
Франция е похарчила за нея над един милиард ливри, в голямата си част взети назаем, и пет години по-късно тъкмо тези дългове ще натежат на Луи XVI.
През онова лято парижани имат други грижи. От средата на юни над Европа се стели мъгла, която съвременниците наричат суха.
Тя не се вдига нито от вятъра, нито от жегата, произходът ѝ е загадка, а два века по-късно учените спорят дали в нея не се крие ключът към падането на Бастилията.
Свещеникът и естественик Гилбърт Уайт отбелязва, че в селото му в Южна Англия слънцето по пладне е мътно като луна зад облаци, а при изгрев и залез е с цвят на кръв.
Селяните го гледат със суеверен страх. Според него дори най-просветеният човек има основание да се тревожи, защото Калабрия се тресе от земетресения, а край норвежкия бряг от морето е изникнал вулкан.
Уайт по всяка вероятност бърка мястото: през май нов остров наистина се появява, но край Исландия, владение на датската корона.
Пръв натам поглежда френският естественик Жак Антоан Мург дьо Монтредон.
На 7 август 1783 година той предполага пред Кралското научно дружество в Монпелие, че мъглата идва оттам, докато вестта за голямо изригване стига до Копенхаген едва в началото на септември.
Пукнатината при планината Лаки се отваря на 8 юни 1783 година, в неделята на Петдесетница, в Южна Исландия, на повече от две хиляди километра от Париж.
Тя няма конус като Везувий или Етна. В земята зейва разлом, дълъг около двайсет и пет километра, по който се възникват над сто и трийсет кратера.
Изригванията продължават осем месеца, до 7 февруари 1784 година. Изтичат близо петнайсет кубически километра лава, а към небето се издигат около сто и двайсет милиона тона серен диоксид.
Във високите слоеве на атмосферата газът се превръща в ситни капчици сярна киселина и именно те образуват сухата мъгла.
Пасторът Йоун Стейнгримсон събира в неделя, 20 юли, енориашите си в църквата и служи, докато лавата се приближава към селото му.
Потокът спира, преди да стигне до храма, и исландците наричат тази служба "огнената меса".
Чудото обаче свършва на прага на църквата. Пепелта е наситена с флуор и отравя тревата по пасищата.
Според Агенцията за околна среда на Исландия две години след изригването говедата са намалели наполовина, конете - с две трети, а от овцете е оцеляла една пета.
Гладът отнася около десет хиляди души, всеки пети жител на острова, а тези години остават известни като "неволите на мъглата".
В Англия и Франция хората се оплакват от задух, парене в очите и главоболие.
Според британския географ Джон Гратан и колегите му това са признаци на тежко замърсяване на въздуха.
В проучените от екипа френски енории между август и октомври смъртните случаи надхвърлят средните с близо четирийсет на сто, а в Англия през месеците на мъглата умират поне десет хиляди души повече от обичайното.
Студът, който следва, е безпощаден. "Зимата след Лаки е сред най-тежките, които Шотландия помни", казва географът Мартин Къркбрайд от университета в Дънди, който изследва дневниците от онези години.
В планинските области на Западна Шотландия я наричат на келтски "годината на жълтия сняг".
В Ирландия климатологът Конър Мърфи проследява събитията по броевете на дъблинския вестник "Фрийманс Джърнъл".
Дилижансът за Корк затъва в преспите и конете умират, преди да бъдат изровени.
В началото на януари 1784 година внезапното затопляне и проливните дъждове наводняват ирландската столица, после река Лифи замръзва и по нея се пързалят кънкьори.
През февруари тълпи в южния град Клонмел разбиват мелници и хамбари с жито, пратено за Дъблин.
В един от първите дни на месеца около четири хиляди души получават в столичните приюти за бедни хляб и по една херинга.
"Без храна, без огрев, нищо чудно, че отвсякъде идват вести за грабежи и опустошения", пише вестникът.
През май 1784 година Франклин записва предположенията си за лютата зима.
Мъглата отслабва слънцето, пише той, земята замръзва по-рано, първите снегове не се стопяват и въздухът изстива още повече.
Бъдещият президент подозира, че източникът е Хекла, най-прочутият исландски вулкан.
Франклин е на прав път, но бърка виновника.
През декември 1784 година текстът му стига до Литературно-философското дружество в Манчестър, а днес много учени го приемат за първия, свързал вулканично изригване с климата.
Къркбрайд и Мърфи обаче са предпазливи. Според тях тежките зими между 1783 и 1786 година може да се дължат и на естествени колебания в климата.
"Невъзможно е да се каже, че има сигурна връзка между причина и следствие", казва Къркбрайд.
В Исландия обичат да разказват, че огънят на Лаки е запалил Френската революция.
Още през 1992 година американският вулканолог Чарлс Ууд допуска, че изригването е допринесло за бедността и глада, които предхождат революцията от 1789 година.
Според него след студа във Франция идват суши, тежки зими и лоши лета, а провалената реколта от 1785 година разорява земеделските работници.
Само че от февруари 1784 година, когато пукнатината утихва, до глада от 1789 година минават цели пет години.
През пролетта на 1788 година посевите са поразени от суша, а сутринта на 13 юли от Атлантическото крайбрежие до Фландрия преминава буря с градушка, която засяга над хиляда енории.
Историкът на климата Еманюел Льо Роа Ладюри пише за ледени късове от по шестстотин грама и оценява преките загуби на около двайсет и пет милиона ливри, близо пет на сто от годишните приходи на кралството.
Следва нова тежка зима.
Междувременно хазната е празна. Задълженията растат от години и сред тях са заемите за американската война, на която Франклин слага край с подписа си.
На 8 август 1788 година, по-малко от месец след градушката, Луи XVI обявява, че през май 1789 година ще свика Генералните щати, събранието на съсловията, което не е заседавало от 1614 година.
Осем дни по-късно министрите му спират изплащането на лихвите по част от държавните дългове.
"Обстоятелствата се стичат така, че положението във Франция е критично, а липсата на хляб е страшна", пише през 1789 година английският агроном Артър Йънг, който обикаля страната.
Според британския историк Джордж Руде в началото на същата година парижкият самун от четири фунта, около два килограма, достига най-високата си цена и не поевтинява до седмиците след щурма на Бастилията.
На Бъдни вечер 1783 година Луи XVI пуска просяците в кухните на Версай, за да се нахранят и да си занесат жарава вкъщи.
През януари следващата година те му издигат обелиск от сняг в знак на благодарност.
"Луи, сиромасите, които твоята доброта закриля, могат да ти издигнат само паметник от сняг, но той е по-мил на щедрото ти сърце от мрамор, платен с хляба на нещастните", гласи надписът според френския автор Анри Пигайем.
През лятото на 1788 година от мъглата отдавна няма и следа, но кралят вече не може да плаща. Бастилията пада не под пепелта на Лаки, а под тежестта на дълговете.
Вулканът все пак има дял в кризата: ако Ууд е прав, студът и лошите години след изригването му докарват до просешка тояга селяните, от чиито данъци зависи хазната.
Още Виктор Юго пише в "Клетниците", че ако не беше валяло в нощта срещу 18 юни 1815 година, бъдещето на Европа щеше да е друго.
През 2018 година геологът Матю Гендж от Имперския колеж в Лондон допуска, че дъждът над Ватерлоо идва от индонезийския вулкан Тамбора, изригнал два месеца по-рано.
Ако се вярва и на двете легенди, един вулкан сваля Бурбоните от трона, друг ги връща на него.
