В миналото много от нещата, които днес се случват за секунди, са нужни години, за да се осъществят. Така например през 13-и век венецианец пътува и живее с години в Азия, а след 24 години се завръща в родния си град. Жителите на Венеция са изумени, че е жив. В край на сметка тогава пътуванията са били тежки и дори опасни. Години са били нужни, за да се изминат десетки хиляди километра разстояние. Не е възможно всяка вечер да се спи в хотел, а по-скоро нощите са прекарвани под открито небе. И въпреки това този човек оцелява, живее в Азия, вижда куп изумителни неща и накрая дори всичките му пътешествия са описани в книга. Този "травъл инфлуенсър" от 13-и век се казва Марко Поло.
Марко Поло е търговец и пътешественик от Венеция, Италия, роден около 1254 г. Той пътува от Европа до Азия в периода 1271-1295 г. и живее в Китай цели 17 години. Неговите невероятни приключение са описани в книгата "Пътешествията на Марко Поло" (Il Milione) и се превръщат в класическо произведение от пътеписната литература.
През 1260 г. бащата и чичото на Марко Николо и Матео Поло предприемат търговско пътуване до Крим, като преди това около 1254 година, когато се ражда и Марко, те отпътуват за Константинопол и живеят там шест години.
След като пристигат в Крим те се отправят към столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва радушен прием. Ханът ги моли да поискат от папата да изпрати учени мисионери в неговите земи. Братята се завръщат във Венеция, където вече порасналият Марко е отгледан от леля си и чичо си, тъй като майка му е починала.
През 1271 година Матео, Николо и Марко Поло тръгват отново на пътешествие към Азия.
Поло пътуват от пристанището Ормуз в Персийския залив през Персия към Памир. След това продължават на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, заобикалят от юг пустинята Такламакан, като преминават от оазис до оазис и достигат до долното течение на река Черчен.
След това продължават към пустинята Кумтаг и накрая стигат до пристигат в столицата на Монголската империя.
Марко Поло описва Изтока подробно и по този начин обогатява особено много географските знания на Запада. Той получава множество възможности да опознае Китай, защото ханът го приема на служба и го изпраща като администратор в големи градове, пристанища и отдалечени провинции с нареждане да подготвя пълни доклади.
През следващите 16 или 17 години семейство Поло живее в страната на императора, която включва, наред с други места, днес Северен и Южен Китай. Вероятно се местят заедно с императорския двор от Шанду в зимната резиденция в Пекин.
Понеже монголските управници не се доверяват напълно на китайците, много чужденци са назначавани на държавни постове. Един от тях се оказва и Марко, който се вписва успешно в това многообразно общество.
Кублай хан забелязва Марко и го изпраща на мисии в далечни части на империята. Освен специалните задачи от хана, Марко вероятно изпълнява и административни функции - включително проверка на данъци и приходи от сол и други стоки.
Съчиненията на Марко Поло отварят нови хоризонти за европейската мисъл, а с разширяването на западния свят влиянието му расте. Описанието му на Япония вдъхновява Христофор Колумб да я търси през 1492 г., а подробните му записки за подправките подтикват западните търговци да търсят нови пътища към тях и да прекъснат арабския монопол.
Ето и някои от удивителните открития, които описва Поло.
Марко Поло и крокодилите
Днес виждаме крокодили само в документални филми или в зоопаркове, но през 13-и век Марко Поло трябва да опише подобно животно на хора, които никога преди не са чували за него.
Той описва тези животни като "отвратителни създания" и добавя, че "устата им е достатъчно голяма, за да погълне човек с един единствен залък". Неговото силно впечатление личи в текста, макар някои учени да спорят дали е видял истински крокодил или е използвал елементи от китайската митология за дракони.
Марко Поло нарича животното "змей", като ясно го отличава от змиите, които са познати на всички в Европа. Описанието му е учудващо точно за крокодил и подсказва, че ги е наблюдавал отблизо.
Той разказва и за начина, по който местните улавят крокодилите, за да продават жлъчните им мехури. Те поставят капани по пътя им към водата - стоманени остриета, покрити с пясък. Когато крокодилът мине, се пробожда и умира. Смъртта му се разбира по птиците, които се събират над трупа.
Местните продават жлъчните мехури на висока цена заради лечебните им качества. Марко Поло описва три употреби: за лечение на бяс, за облекчаване на раждането и за лекуване на "подутини", които изчезват за един-два дни.
Хартиени пари
Друго негово забележително откритие е съществуването на хартиени пари, непознати в Европа. Марко Поло среща тази валута в Хан-балик - днешен централен Пекин, зимната столица на Юанската династия.
Той описва как ханът изготвя банкнотите от кората на черничеви дървета, смесена с лепило. Те се запечатват с държавния печат, за да се улесни транспортът и да не се носят тежки метални монети.
Марко се опитва да оцени стойността на банкнотите и посочва, че най-малката е равна на половин "торнезе", а най-голямата на десет златни монети.
Той отбелязва, че "ханът произвежда толкова много пари, че би могъл да купи всички съкровища по света", а поданиците му с готовност плащат данъците си в хартиени пари или скъпоценности.
Пощенски услуги
Марко Поло описва пощенската система на Кублай хан като изключително ефективна. Хан-балик е комуникационен център на империята и разчита на бързи куриери.
Системата използва "пощенски коне": всеки ездач изминава до 40 километра, след което предава съобщението на друг ездач. На всяка станция има по 300-400 коне и удобни помещения.
Освен ездачи има и невероятно бързи бегачи. Те са разположени на всеки четири километра, носейки колани с камбанки, за да предупреждават следващия куриер да бъде готов. Така те могат да изминат "десетдневен път за ден и нощ" или "двадесетдневен - за два дни".
Марко отбелязва, че куриерите не пренасят само писма. В сезона на плодовете те доставят плодове от един град до друг за по-малко от два дни, въпреки че разстоянието се смята за десетдневен път.
Подправки
Марко Поло описва и огромното разнообразие от подправки, което удивлява европейците. Това вдъхновява бъдещи търговци да търсят нови пътища и да прекъснат монопола на арабските търговци.
В Афганистан той среща сусамово масло, в Пекин - джинджифил и касия. Той отбелязва, че по-бедните хора употребяват много чесън и дори ядат суров черен дроб от крокодил, подправен с чеснов сос.
Една от основните подправки, на които Марко Поло се натъква, е черният пипер. Търговията с него е изключително печеливша в цяла Азия и скоро достига и Европа. В Ханджоу той описва как всеки ден влизат около 4,5 тона пипер, което е огромно количество за онова време.
В Югоизточна Азия и на други острови се отглеждат огромни количества пипер, индийско орехче и карамфил.
На Малабарския бряг в Индия той описва изобилие от джинджифил, канела и пипер - подправки, които и днес са основни в индийската кухня.
Пътешествията на Марко Поло разширяват представите на средновековна Европа за Азия повече от всичко познато дотогава. Неговите описания на екзотични животни, богатите пазари, подправките, хартиените пари и изключително ефективната пощенска система на Монголската империя отварят врата към един почти непознат свят.
Макар понякога да звучат невероятно за европейците от 13-и век, а и за някои съвременни читатели, пътеписите му оказват огромно влияние върху картографията, търговията и бъдещите откриватели. Неслучайно именно книгата на Марко Поло вдъхновява Христофор Колумб да потърси път към Далечния Изток.
Така венецианецът остава в историята като един от най-значимите пътешественици, чиито разкази променят хода на световното познание.
