Една от най-големите фигури в джаз музиката има колкото бляскава, толкова и трагична съдба.
Великият китарист Жан Райнхарт, известен с ромския си прякор Джанго, е може би най-значимата личност за развитието на джаза в Европа.
През първата половина на XX век французинът от ромски произход създава и развива циганския джаз (gypsy jazz) и се прочува с новаторския си подход към китарата, която превръща във водещ инструмент.
Той постига забележителен успех, въпреки че инцидент осакатява ръката му и едва не слага край на кариерата му.
Животът на Райнхарт приключва твърде рано и твърде внезапно, но той оставя огромно музикално наследство с множество изключителни записи.
Роден е през 1910 г. в Белгия и прекарва детството си в ромски селища около Париж, свирейки на цигулка, банджо и китара.
За да помага за изхранването на семейството си, момчето се превръща в умел крадец на пилета, но най-големият му талант е другаде.
На дванайсет години вече свири из Париж, на петнайсет се издържа с музика, а на осемнайсет си създава име в танцовите зали на града.
Точно когато е започнал да записва в студио и е получил предложение да се присъедини към оркестър, се случва нещастието.
Младата съпруга на Джанго изработва изкуствени цветя от леснозапалим целулоид.
Една вечер, докато си ляга, Райнхарт събаря свещ, целулоидът се възпламенява и скоро цялата им каравана гори.
Двойката едва оцелява. Китаристът прекарва година и половина в болница с тежки изгаряния по голяма част от тялото си.
Лекарите препоръчват ампутация на сериозно наранения му десен крак, но Джанго отказва и в крайна сметка се научава да ходи отново с помощта на бастун.
Два от пръстите на лявата му ръка обаче са прогорени със сребърен нитрат, за да не се разпространи инфекцията.
Те остават свити и почти неподвижни, а прогнозата е, че Джанго едва ли някога ще може отново да свири.
Той не само не се предава, но и превръща травмата в предимство, като създава собствен стил на свирене.
Солата изпълнява с показалеца и средния си пръст, а двата увредени пръста използва само като помощ при акордите.
Това го принуждава да преосмисли изцяло подхода си към мелодията и към хармонията.
Така се ражда китарният език, който и до днес свързваме неизменно със звученето на циганския джаз.
Заедно с цигуларя Стефан Грапели Райнхарт основава парижкия състав Quintette du Hot Club de France и с него става най-прочутият джаз музикант в Европа на своето време.
Редица негови композиции се превръщат в джаз стандарти, но славата не го опазва от нови изпитания.
По време на Втората световна война животът му е в опасност и той прави два неуспешни опита да избяга от окупирана Франция.
Първия път го пощадява германски офицер, почитател на джаза.
Втория път Райнхарт е задържан през нощта от швейцарски граничари и е принуден да се върне в Париж.
През 1951 г. музикантът се оттегля в Самоа сюр Сен - малко градче край Фонтенбло, югоизточно от френската столица.
Той продължава да се изявява в парижки клубове и дори започва да свири на електрическа китара.
Но на 16 май 1953 г., докато се прибира след поредния концерт, Джанго Райнхарт получава мозъчен кръвоизлив и припада.
Инцидентът се случва в събота и минава цял ден, преди да дойде лекар.
Когато музикантът най-накрая е откаран в болницата във Фонтенбло, там могат само да установят смъртта му.
Легендата си отива едва на четирийсет и три години.
Каменоделецът сбърква името му и го изписва като "Дженго" на надгробния камък.
По-късно обаче нелепата грешка е поправена, а името на Джанго Райнхарт няма да бъде забравено, защото приносът му към джаза е неизмерим.
