Турция се прощава с „европейската мечта”
Както се и очакваше, новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер потвърди, че Европейският съюз няма да приема нови членове до 2019 г.
Впрочем, съдейки по изявлението на пресслужбата на Юнкер, преговорите, свързани с разширяването в този период, ще продължават. Но това ще се отнася, както се казва в същото изявление, „преди всичко до държавите на Балканите.
По този начин реализирането на „европейската мечта” на Турция отново се отлага. Реда си за влизане република Турция чака вече повече от половин век. Въпреки това шансовете на Турция за членство в ЕС досега са твърде спорни.
В програмата си новият кабинет на министрите на Турция определи членството в ЕС като приоритетна цел до 2023 г., когато ще се чества 100-годишнината от създаването на република Турция. Ако тази цел бъде постигната (в което днес е трудно да се повярва), Анкара ще е била принудена да чака реда си 60 години. За това време в ЕС успяха да влязат още десетки държави. Сред тях са и такива, които относително да неотдавна дори не са разглеждали такива планове. А също и такива, които, след като влязоха в ЕС, не са допринесли много за общия икономически актив на Европа – по-скоро обратно, станаха „слаби звена” във веригата.
Що се отнася до Турция, за по-малко от десет години БВП на страната се увеличи три пъти. Тя с право получи постоянно място в „голямата двайсетица”. Но сега преговорите на Анкара с Брюксел са замразени. И съдейки по изявлението на председателя на ЕК, едва ли си струва да се разчита на размразяването им в обозримо бъдеще.
Като формални причини за това се смятат блокиращата позиция на Република Кипър и критичното отношение за влизането на Турция от редица влиятелни европейски столици, преди всичко Париж. Същевременно много анализатори стигат до извода, че Западът в действителност никога не е виждал Турция като потенциален член на ЕС.
Може би, работата е там, че в сегашната ситуация Турция е нужна на Запада преди всичко като „буферна зона”, разделяща Европа от Близкия Изток, който днес е пренаситен от конфликти. И заедно с това като бойна единици, която ще помага да се удържа зоната на нестабилност на почетно разстояние от границите на ЕС. Ако е вярна тази версия, тогава поведението на Брюксел и другите европейски центрове за приемане на решенията става ясна. Дали ще се промени ситуацията през 2023 г.? За това е рано да се каже.
Гласът на Русия
