Цените на петрола се сриват – добра или лоша новина за световната икономика?

| от |

След като намаляваха постепенно в продължение на три месеца, цените на петрола изведнъж рязко се сринаха с близо 4 долара само на 14 октомври.

Това беше най-големият спад за един ден в последната повече от една година и доведе цената на суровия петрол сорт Брент до 85 долара за барел. При пика си през юни цената на барела достигна 115 долара.

Обичайно спадащите цени на петрола стимулират растежа на световната икономика. Спад с 10 долара на цената на петрола прехвърля около 0,5% от световния БВП от износителите към вносителите на петрол. Потребителите в страните вносителки е по-вероятно да харчат парите бързо, отколкото богатите износителки на петрол.

Този път обаче нещата не са така ясно очертани. Големият икономически въпрос е дали по-ниските цени отразяват слабо търсене или са били причинени от повишаване на доставките на суров петрол. Ако слабото търсене е виновникът, това е тревожно, защото показва, че цената на петрола е симптом за отслабващ растеж. Ако източникът на слабост е финансов (увеличаване на дълга и т.н.), тогава по-евтиният петрол може да не стимулира растежа толкова много – потребителите може просто да използват печалбите, за да изплащат дълговете си. Впрочем, в някои страни по-евтиният петрол дори може да влоши нещата, като повиши риска от дефлация. От друга страна, ако обилното предлагане намалява цените, това потенциално е по-добра новина, тъй като по-евтиният петрол дори може да влоши нещата, като повиши риска от дефлация.

Световната икономика със сигурност е слаба. БВП на Япония намаля през второто тримесечие. Този на Германия също и може би върви към рецесия (последните данни за индустриалното производство и износа са страховити). Растежът на Америка се ускори в последно време, но възстановяването й е слабо според историческите стандарти. Малко преди срива на цените тази седмица МВФ намали прогнозата си за световния растеж през 2014 г. за трети път тази година до 3,3%.Той все още очаква растежът отново да се увеличи през 2015 г., но леко.

По-слабият растеж води до по-ниско търсене на енергия. Тази седмица Международната агенция по енергетика (МАЕ), клубът на вносителите на петрол, съобщи, че очаква световното търсене да се увеличи само със 700 000 барела на ден тази година. Това е с 200 000 барела под прогнозата й миналия месец. Търсенето е слабо от известно време, но последният срив, особено в Германия, изненада пазарите и така доведе до рязък спад на цената.

Но слабото търсене не е единственото обяснение. Имаше и голям шок в доставките. От април миналата година общият добив на петрол силно се увеличи. През повечето месеци добивът беше с 1-2 милиона барела на ден по-висок отколкото предишната година. През септември увеличението рязка нарасна и световният добив беше с 2,8 милиона барела на ден повече от нивото през септември 2013 г.

По-голямата част от повишаването на доставките дойде от страни, които не са членки на ОПЕК, клубът на износителките, най-вече от Америка. Благодарение отчасти на увеличаването на добива на шистов газ САЩ добиваха 8,8 милиона барела дневно през септември, с 13% повече спрямо предишната година и с 56% над нивото от 2011 г, не много далеч от Саудитска Арабия. Руският добив на петрол също нараства, което показва, че санкциите все още не са започнали да се усещат на петролните й полета. През септември добивът нарасна до 10,6 милиона барела дневно, малко под най-високото ниво за месец след разпадането на СССР.

Добивът в страните извън ОПЕК обаче нараства от известно време. Най-голямата промяна в последно време дойде от картела. През април добивът на Либия, пострадала от гражданска война, се срина до само 200 000 барела дневно, до края на септември той се върна на 900 000 барела дневно и върви към нивото си отпреди войната от 1,5 милиона барела на ден. Не по-малко изненадващо добивът на Ирак също нараства. Резултатът от това е, че добивът на ОПЕК започна отново да нараства след близо две години на спад, отразявайки последиците от доставките на държави извън ОПЕК.

Заради слабото търсене голяма част от излишния добив беше използван за увеличаване на запасите от петрол в богатите страни. Но това не може да продължава безкрайно. Със забавянето на запасите цените вероятно отново ще намалеят, освен ако световното търсене не се увеличи или добивът на петрол не бъде намален.

Нищо не изглежда неизбежно. Антоан Халф, главен петролен анализатор на МАЕ, отбелязва, че много малка част от настоящия добив става неикономически дори при 80 долара барел. Нови търговски практики засилват натиска за намаляване на цените. Износителите от ОПЕК някога неофициално разделиха света помежду си, като Нигерия и Венецуела продаваха на Америка, а по-малките държави от Персийския залив – на Япония. Но американският внос на петрол намаля от 309 милиона барела на месец през 2010 г. на 236 милиона на месец. Търсенето в Европа е слабо, така че всички се конкурират за пазарен дял в Азия.

Саудитска Арабия шокира останалите страни от ОПЕК като намали цените на доставките си за Азия и увеличи леко добива си на петрол през септември със 107 000 барела в момент, когато другите износители искаха от страната да го намали. Организацията трябва да проведе нова среща през ноември. Но както отбеляза неотдавна министърът на петрола на Кувейт: „Не мисля, че днес има шанс страните от ОПЕК да съкратят добива си“. Колко скоро или колко много по-ниските цени ще доведат до увеличаване на глобалното търсене обаче далеч не е ясно. /Икономист, БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Цените на петрола се сриват – добра или лоша новина за световната икономика?